Георги Славов Караславов
е
български
писател
,
белетрист
и
драматург
,
академик
.
Започва да публикува през 1919 г. във вестник ?
К'во да е
“. Работи в редакцията на вестник ?Ведрина“ (1926 ? 1927) на
Антон Страшимиров
. Участва в редактирането на вестниците ?Поглед“ (1930 ? 1934), ?Ехо“ (1930 ? 1934), ?Жупел“ (1931 ? 1934) и ?Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията ? сборниците с разкази ?Изчадия адови“ (1932) и ?На два фронта“ (1934), повестта ?Селкор“ (1933). За нея Караславов е осъден и затворен в
Софийския централен затвор
.
Първата му книга е ?Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите
?Снаха“
и ?Татул“. Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца ? сборник разкази ?Уличници“ (1926). В сборника с разкази ?Кавалът плаче“ (1927) са отразени
събитията от септември 1923 г.
, а романът ?Споржилов“ (1931) разкрива живота на строителните работници в
Прага
.
В социално-битовите романи ?Татул“ (1938) и ?Снаха“ (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява частнособственическата страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът ?Снаха“, публикуван през 1942 г., е окачествен като най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди
9 септември 1944
г. и получава ?Лаврова клонка“ от цар
Борис III
за култура.
Караславов с гости от
Северна Корея
на гарата в с.
Генерал Тошево
, 1949 г.
Бюст на Георги Караславов в София
Участва в
Септемврийското въстание
през 1923 г. Завършва педагогическото училище в
Казанлък
(1924). През 1924 ? 1925 г. учителства в родното си село, но за комунистическата си дейност е уволнен. През 1925 ? 1928 г. следва агрономство в
Софийския университет
, но е изключен заради организиране на студентска стачка. Продължава образованието си в
Прага
(1929 ? 1930), като същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. Завършва агрономство в Софийския университет (1930).
Член е на
БКП
от 1924 г., на
БКМС
от 1922 г. и член на
ЦК на БКП
от 1958 г.
Участник е и като доброволец във
Втората световна война
. Към 1946 г. работи в сектор "Култура и наука" с чин полковник.
[3]
Главен секретар и председател на
Съюза на българските писатели
(1958 ? 1962).
През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен със званието
Герой на социалистическия труд
(1959 и 1964), и
Герой на България
през 1974 г., орден ?
Георги Димитров
“ (1959, 1964, 1974) и
Димитровска награда
(1950, 1959).
Народен представител от I до VII народно събрание от
Пловдив
и област. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950 ? 1962). Директор е на
Народния театър ?Иван Вазов“
в София (1947 ? 1949), главен редактор (1952 ? 1958) на сп. ?Септември“, главен секретар и председател на
Съюза на българските писатели
(1958 ? 1962).
Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма ? характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците ?Свърши се нашата“ (1946), ?Нови пътища“ (1959); повестите ?Танго“ (1946), ?Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба ? епопеята ?Обикновени хора“ от шест части (1952 ? 1975). Тя е панорама на живота на българите от
Първата световна война
до
60-те години
на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.
Значително място в новата българска драматургия заемат драмите на Караславов ? ?Габерови“ (1955), ?Камък в блатото“ (1959), ?Глас народен“ (1962), ?Майка на всички“ (1973). Караславов е автор и на мемоари (?Срещи и разговори с Никола Вапцаров“, 1961; ?Близки и познати“, 1968; ?Книга за Смирненски и Вапцаров“, 1971; ?Срещи и разговори с Георги Димитров“, 1971), на много книги за деца и юноши (най-популярна е повестта ?Ленко“, 1957), на пътеписи, фейлетони, репортажи, литературно-критически очерци, статии.
С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина ? издадени са повече от 100 негови книги. Екранизирани са романите ?Снаха“ (през
1954
и
1976
),, ?Татул“
(1972)
, повестите ?Танго“ (
1969
) и ?Селкор“ (
1974
).
Окачествен е приживе за теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет и творчество и личности. Допринася през 1956 г.
Старият град на Пловдив
да бъде обявен за архитектурно-исторически резерват и за съхраняване на възрожденския дух и хилядолетната му история. В старите възрожденски къщи са събрани творбите на големите пловдивски художници.
Негов син е
Слав Георгиев Караславов
, а негов племенник ?
Слав Христов Караславов
.
[4]
Нормативен контрол
 | |
|---|
|