Василий Блюхер
съветски маршал
Маршал Василий Блюхер
Звание	Маршал на Съветския съюз
Години на служба	1914 ? 1938
Служи на	Руска империя (1914 ? 1917) СССР
Род войски	Пехота
Битки/войни	Гражданска война в Русия , Боеве на езерото Хасан
Награди	Орден ?Ленин“ , Орден ?Червено знаме“
Дата и място на раждане	19 ноември 1889  г. ( стар стил ) с. Баршчинка, Ярославска губерния , Руска империя
Дата и място на смърт	9 ноември 1938  г. (48 г.) Москва , СССР
Подпис
Василий Блюхер в Общомедия

Вас?лий Констант?нович Блю?хер (на руски : Василий Константинович Блюхер ) е съветски военен, държавен и партиен деец, маршал на Съветския съюз ( 1935 ). Загива по време на сталинските репресии . Реабилитиран след XX конгрес на КПСС през 1956 г.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Василий Блюхер е роден на 1 декември 1889 г. в с. Баршчинка ( Ярославска губерния ) в селско семейство.

Прадядото на Блюхер е селянин, зачислен като войник и върнал се от Кримската война с много награди. Помешчикът на шега го нарича на фамилията на знаменития тогава пруски фелдмаршал Гебхард Блюхер . С времето от шега става истинска фамилия.

През 1904 г., след година в църковно училище, бащата на Василий го завежда на работа в Петербург . Блюхер работи в магазин и като черноработник в машиностроителен завод (откъдето е уволнен за участие в работнически митинги ). В търсене на работа Блюхер пристига в Москва. През 1909 г. постъпва като шлосер в Митишчинския вагоностроителен завод. На следващата година, за призив към стачка, е арестуван и осъден на затвор.

С началото на Първата световна война е изпратен на фронта като редник . Блюхер служи в 8-а армия, командвана от генерал Алексей Брусилов . За бойни отличия е награден с два Георгиевски кръста и други медали, и произведен в младши унтерофицер . През 1915 г., след тежко раняване при Тернопол е освободен от военна служба. Постъпва в Сормовския корабостроителен завод в Нижни Новгород , после се премества в Казан и започва работа, отново в завод. Постъпва в болшевишката партия.

Революции и Гражданска война [ редактиране | редактиране на кода ]

През май 1917 г. Блюхер се запознава с Валериан Куйбишев , който го изпраща в 102-ри запасен полк за агитация. Там Василий е избран в полковия комитет и градския съвет на войнишките депутати. В началото на Октомврийската революция Блюхер е член на Самарския военнореволюционен комитет.

Блюхер е активен участник в гражданската война  ? през 1918 г., начело на отряд, е изпратен в Южен Урал за борба с частите на генерал Александър Дутов . Партизанската армия, начело с Блюхер извършва 40-дневен рейд , преминавайки с боеве над 1500 км. През същата година Блюхер командва 30-а стрелкова дивизия в Сибир и се сражава срещу войските на Александър Колчак ^[1] Проявява се като талантлив пълководец и особено се отличава в боевете за Каховския плацдарм и в Перекопско-Чонгарската операция.

През 1921 г. е назначен за военен министър и главнокомандващ на Народнореволюционната армия на Далекоизточната република , провежда нейната реорганизацията, укрепва дисциплината и удържа победа, превземайки Волочаевския укрепен район.

Награден с 4 ордена ?Червено знаме“.

Кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

От 1922 до 1924 г. е комендант и военен комисар на Петроградския укрепен район. От 1924 до 1927 г. е главен военен съветник в Китай , използвайки псевдонима ?Зой Галин“ (в чест на дъщеря си Зоя и жена си ? Галина). В периода 1927 ? 1929 г. служи като помощник-командир на Украинския военен окръг. През 1929 г. е назначен за командващ Специалната далекоизточна армия.

През юли 1938 г., по време на бойните действия при езерото Хасан , в резултат на допуснати грешки съветските войски понасят големи загуби и се сдобиват с успех едва на [10 август. Главният военен съвет ( Климент Ворошилов , Семьон Будьони , Вячеслав Молотов , Йосиф Сталин и др.) отбелязва, че при езерото Хасан са се проявили ? огромните недостатъци в състоянието на Далекоизточния фронт “. Блюхер, заедно с другите, е обвинен, че ? не е съумял или не е искал напълно да очисти фронта от враговете на народа “. Едва при Йосиф Апанасенко (назначен за командващ фронта в началото на 1941 г.) е ликвидирана опасността от обкръжение: дотогава единственият път за снабдяване е железопътната линия, която е можела лесно да бъде прерязана от неголяма група диверсанти. Апанасенко с рекордни темпове построява паралелен автомобилен път, значително повишавайки боеготовността на Далекоизточния фронт.

Репресии в армията [ редактиране | редактиране на кода ]

Сталин включва Блюхер в състава на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР, осъдило на смърт група висши съветски военачалници по делото ?Тухачевски“ (юни 1937 г.) След година в хода на последвалите това дело репресии в РККА през 1937 ? 1938 г. е арестуван и самият Блюхер. В затвора е подложен на мъчения и побой. ^[2] На 9 ноември 1938 г., намирайки се под следствие, Блюхер умира в Лефортовския затвор . По заключение на съдебно-медицинската експертиза смъртта на маршала е настъпила от запушване на артерия на крака от тромб , образуван в областта на таза. Извадено е едното му око. На 10 март 1939 г., посмъртно със задна дата, е лишен от званието маршал и осъден на смърт ?за шпионаж в полза на Япония , участие в антисъветска дясна организация и военен заговор“.

Блюхер се е женил 3 пъти. Жените от първите му бракове Галина Покровска и Галина Колчугина, както и брат му капитан Павел Блюхер и жената на Павел също са разстреляни. Третата му жена Глафира Лукинична Безверхова е осъдена на 8 години изправително-трудов лагер. ^[3]

Реабилитиран е след XX конгрес на КПСС през 1956 г. Тогава са реабилитирани и останалите живи членове на семейството му.

На името на Блюхер са наречени улици в Омск , Ярославл , Херсон , Оха , Новосибирск , Екатеринбург , Челябинск , Озьорск , Уфа , Иркутск , Санкт-Петербург , Рибинск , Самара , Севастопол , Симферопол , Керч , Киров , площад в Хабаровск , булевард в Усурийск .

На него е наименуван и най-големият речен буксир-влекач в СССР.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Спомени [ редактиране | редактиране на кода ]

• Блюхер, Глафира Л. Воспоминания о муже ? Маршале В. К. Блюхере. Тюмень, Институт проблем освоения Севера СА РАН, 1996, 145 с.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Блюхер, Василий Константинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​