от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрес Кайседо
(на
испански
:
Andres Caicedo
) е считан за един от най-оригиналните колумбийски писатели.
[1]
Самоубива се на 25-годишна възраст.
Творбите му се разиграват в големия град и разкриват обществени проблеми и конфликти. Преоткрит години по-късно се превръща във фактор на влияние върху няколко известни колумбийски писатели от края на 20 век като Рафел Чапаро, Ефраим Медина и др.
- ¡Que viva la musica!
(1977)
- Noche sin fortuna
(недовършена) (1976)
- La estatua del soldadito de plomo
(недовършена) (1967)
- Pronto
(1976)
- En las garras del crimen
(1975)
- Maternidad
(1974)
- El pretendiente
(1972)
- El tiempo de la cienaga
(1972)
- El atravesado
(1971)
- Destinitos fatales
(1971)
- Calibanismo
(1971)
- Patricialinda
(1971)
- Antigona
(1970)
- Berenice
(1969)
- Lulita, ¿que no quiere abrir la puerta?
(1969)
- Felices amistades
(1969)
- El espectador
(1969)
- De arriba a abajo de izquierda a derecha
(1969)
- Besacalles
(1969)
- Vacios
(1969)
- Por eso yo regreso a mi ciudad
(1969)
- Infeccion
(1966)
- Los mensajeros
(1969)
- Los dientes de Caperucita
(1969)
- Infeccion
(1966)
- El silencio
(1964)
- Un hombre bueno es dificil de encontrar
(1972)
- El fin de las vacaciones
(1967)
- Recibiendo al nuevo alumno
(1967)
- El mar
(1967)
- Los imbeciles tambien son testigos
(1967)
- La piel del otro heroe
(1967)
- Las curiosas conciencias
(1966)
Нормативен контрол
 | |
|---|
|
