Microsoft Windows

Од Википеди?а ? слободната енциклопеди?а
Microsoft Windows
Windows logo
Разработувач Microsoft Corporation
Семе?ство MS-DOS / 9x -засновани, Windows CE , Windows NT
Работна состо?ба ?авно об?авен
Изворен модел Затворен код / Поделен код
Лиценца MS - EULA
Портал www.microsoft.com/windows

Microsoft Windows ? семе?ство на оперативни системи , на?популарен производ на корпораци?ата Microsoft . Работат на различни типови на платформи како: опслужувачи, лични сметачи и мобилни уреди. Корпораци?ата Ма?крософт на?прво ?а претставила оперативната околина наречена Windows во ноември 1985 како надградба на МС-ДОС , одговор на растечкиот тренд на графички кориснички интерфе?си популаризиран од страна на Apple . Microsoft Windows е до?ден до степен на доминаци?а во светот на личните сметачи, со проценка дека држат околу 90 % од светскиот пазар на оперативни системи.

Истори?а [ уреди | уреди извор ]

Датум на издава?е Име на продукт Моментална верзи?а/Build IE
ноември 1985 Windows 1.0 1.01 -
ноември 1987 Windows 2.03 2.03 -
март 1989 Windows 2.11 2.11 -
ма? 1990 Windows 3.0 3.0 -
март 1992 Windows 3.1x 3.1 5
октомври 1992 Windows For Workgroups 3.1 3.1 5
?ули 1993 Windows NT 3.1 NT 3.1 5
декември 1993 Windows For Workgroups 3.11 3.11 5
?ануари 1994 Windows 3.2 3.2 5
септември 1994 Windows NT 3.5 NT 3.5 5
ма? 1995 Windows NT 3.51 NT 3.51 5
август 1995 Windows 95 4.0.950 5.5
?ули 1996 Windows NT 4.0 NT 4.0.1381 6
?уни 1998 Windows 98 4.10.1998 6
ма? 1999 Windows 98 SE 4.10.2222 6
февруари 2000 Windows 2000 NT 5.0.2195 6
септември 2000 Windows Me 4.90.3000 6
октомври 2001 Windows XP NT 5.1.2600 8
март 2003 Windows XP 64-bit Edition 2003 NT 5.2.3790 6
април 2003 Windows Server 2003 NT 5.2.3790 8
април 2005 Windows XP Professional x64 Edition NT 5.2.3790 8
?ули 2006 Windows Fundamentals for Legacy PCs NT 5.1.2600 8
ноември 2006 (лиценцира?е)
?ануари 2007 (во продажба)
Windows Vista NT 6.0.6002 8
?ули 2007 Windows Home Server NT 5.2.4500 8
февруари 2008 Windows Server 2008 NT 6.0.6001 8
октомври 2009 Windows 7 NT 6.1.7100 8
август 2012 Windows 8 NT 6.2 10
август 2013 Windows 8.1 NT 6.3 11
?ули 2015 Windows 10 NT 10.0 11
октомври 2021 Windows 11 NT 10.0

Windows 1.0 [ уреди | уреди извор ]

Windows 1.0 е оперативен систем со 16 битно графичко опкружува?е, ко? е об?авен на 20 ноември 1985 година. Тоа беше прва проба на Microsoft да имплементира multi-tasking графички кориснички посредник заснован на оперативно опкружува?е на PC платформа.

Windows 2.0 [ уреди | уреди извор ]

Windows 3.0 [ уреди | уреди извор ]

Windows 1.0 (1985) и Windows 2.0 (1987) беа multitasking визуелна надградба на DOS (Disc Operating System) Windows 3.0, поточно 3.1х беше на?користен од сите три верзии.

Windows NT [ уреди | уреди извор ]

Windows 95 [ уреди | уреди извор ]

Во Windows 95 за првпат Windows е одделен од зависноста од DOS Многу работи се променети и се воведува taskbar (START menu).

Windows 98 [ уреди | уреди извор ]

Оваа верзи?а на Windows беше пуштена на пазарот на 25 ?уни 1998 . Кодно име на верзи?ата беше Memphis , и пред излегува?ето беше познат како Windows 97 . Ово? оперативен систем можеше да работи на 16 или 32 битна платформа. За ово? Windows беше доста познат Blue Screen of Death ко? на?често се по?авуваше при критични грешки во ?адрото на оперативниот систем или проблем со неко? од паралелните направи. Едиции од ово? Windows се:

Издание Верзи?а Дата на издава?е Вклучена верзи?а на Internet Explorer
Windows 98 4.10.1998 25 ?уни 1998 4.0
Windows 98 Second Edition 4.10.2222 5 ма? 1999 5.0

Windows ME [ уреди | уреди извор ]

Windows Me (Windows Millenium) е пуштен на продажба на 14 септември 2000 година. То? работи на 16/32 битен комп?утер. Но оваа верзи?а не е толку користена, биде??и одма после неколку месеци Windows 2000 до?де на светот.

Windows 2000 [ уреди | уреди извор ]

Оваа верзи?а на Windows е об?авена на 17 февруари 2000 година. Windows 2000 е продолжение на Windows NT сери?ата на оперативни системи, заменува??и го Windows NT 4.0. Ово? оперативен систем беше именуван како NT 5.0 потоа Windows NT 2000 и Microsoft го смени името во Windows 2000.

Windows XP [ уреди | уреди извор ]

Во моментов, на?користена верзи?а ка? личните сметачи е Windows XP, пуштен во употреба во октомври 2001 година, верзи?а градена врз Windows NT ?адрото, ко?а го задржува полесниот кориснички пристап од верзиите на Windows 95 и неговите следбеници. Се по?авува во две различни верзии, домашна (Home) и професионална (Professional), каде во домашната недостига зголемената сигурност и мрежни одлики све?ствени за професионалната верзи?а. Во април 2003, бил претставен Windows Server 2003, ко? ?а заменува сери?ата на опслужувачки производи Windows 2000, со голем бро? на нови одлики и зголемена важност на сигурноста. Во исчекува?е сме на по?авува?ето на новите производи Windows Vista и Windows Server Longhorn, наследниците на Windows XP и Windows Server 2003, соодветно. Иако првични верзии на Windows Vista се пуштени за проба ка? корисниците, нивниот разво? с? уште не е на задоволително ниво за да бидат пуштени на пазарот.

Windows Vista [ уреди | уреди извор ]

Windows Vista

Windows Vista е лини?а на оперативен систем развиен од страна на компани?ата Microsoft за употреба на лични сметачи, вклучува??и ги домашните и деловните декстоп комп?утери, лаптопи, tablet PC-а и Media Center PC-а. Пред неговата на?ава на 22 ?ули 2005, Windows Vista беше познат под своето кодно име ? Longhorn “. Разво?от на ово? оперативен систем е завршен на 8 ноември 2006, три месеци беше достапен на комп?утерските произведувачи на софтвер и хардвер, бизнис корисници и малопродажни канали. На 30 ?ануари 2007 беше достапен низ целиот свет за купува?е и симнува?е од страната на Microsoft . Windows Vista е издаден после 5 години откако беше издаден Windows XP , на?долг временски период на издава?е на Microsoft Windows оперативните системи.

Windows Vista содржи голем бро? измени и нови функции, вклучува??и го и надградениот кориснички посредник и визуелен стил наречен Windows Aero, напреден пребарувач , мултимеди?ални алатки вклучува??и го Windows DVD Maker, и редиза?нирано вмрежува?е, аудио, печате?е и приказ на под-системи. Vista има за цел да го подигне нивото на комуникаци?а поме?у комп?утерите домашна мрежа, користе??и peer-2-peer технологи?а, за поедноставно деле?е на податотеки и дигитални медиа податотеки. Windows Vista вклучува и 3.0 верзи?а на .NET Framework , софтверот им дозволува на програмерите пишува?е на програми без традиционалниот Windows API .

Додека овие нови фукции и подобрува?а на безбедноста насобраа многу позитивни реакции, Vista исто така беше мета на многу негативни критики. На?голема критика за Windows Vista системот беше големи системски побарува?а, права на лиценцира?е, недостаток на компатибилност со некои pre-Vista хардвери и софтвери, голем бро? дозволи за контрола на корисничкиот комп?утер.

Windows 7 [ уреди | уреди извор ]

Windows 7 е оперативен систем на Microsoft , во сери?ата на оперативни системи произведени од Microsoft. Windows 7 е пуштен до произведувачите на хардвер и софтвер во САД и Канада на 22 ?ули 2009, со што беше об?авен и конечниот датум (22 октомври 2009) за офици?ално пушта?е во продажба на новиот оперативен систем. Исто така истиот датум се планира и за пушта?е во продажба и на неговиот "колега" Windows Server 2008 R2 ко? е наменет за опслужувачи. За разлика од сво?от претходник Windows Vista ко?а внесе голем бро? на новости, Windows 7 има намера пове?е да се фокусира на компатибилноста, односно да биде компатибилен со што е можно пове?е хардвер и програми. Ново за ово? оперативен систем е multi-touch технологи?ата, а исто така редиза?нирана е и старт лентата.

При кра?от на ма? 2009, според статистиките, Windows Vista е втор на?користен оперативен систем на интернет со 24,35%, додека накористен оперативен систем е Windows XP со 61,54%.

Windows 8 [ уреди | уреди извор ]

Windows 8 е оперативен систем на Microsoft , во сери?ата на оперативни системи произведени од Microsoft за употреба ва персоналини комп?утери , вклучува??и домашни и бизнис десктопи, лаптопи, таблети и домашни кино-комп?утери. Одпочнува?ето на производството се по?ави на први август 2012 и е достапен за корисниците почнува??и од 26 октомври 2012.

Windows 8.1 [ уреди | уреди извор ]

Windows 8.1 е оперативен систем на Microsoft , во сери?ата на оперативни системи произведени од Microsoft за употреба ва персоналини комп?утери, вклучува??и домашни и бизнис десктопи, лаптопи, таблети и домашни кино-комп?утери. Одпочнува?ето на производството се по?ави на 27 август 2013 и е достапен за корисниците почнува??и од 17 октомври 2013.

Windows 10 [ уреди | уреди извор ]

Windows 10 е оперативен систем за персонални комп?утери развиен и издаден од Microsoft како дел од семе?ството на Windows NT оперативни системи. Офици?ално бил на?авен во септември 2014 за време на Build 2014. Првата бета верзи?а била об?авена во октомври 2014, а конечната верзи?а е излезена на 29 ?ули 2015. Во 2021 година, Windows 10 е на?користен оперативен систем во светот со 78.34% удел на пазарот.

Windows 11 [ уреди | уреди извор ]

Windows 11 е на?новата верзи?а на оперативниот систем Windows NT развиен од Microsoft. На?авен е на 24 ?уни 2021 година, Windows 11 е наследник на Windows 10, об?авен во 2015 година. Windows 11 ?е биде достапен како бесплатна надградба на компатибилни уреди со Windows 10 преку Windows Update. Windows 11 е закажан за да излезе на 5 октомври 2021 година.

Интерфе?с [ уреди | уреди извор ]

Типичен посредник на Windows XP

На?очигледната одлика на Windows оперативните системи е прозорецот ко? претставува конте?нер за други графички об?екти. Обично овие прозорци содржат статусна лента, лента за наслов, копчи?а за минимизира?е, максимизира?е и затвора?е на прозорецот, како и системско мени (кое исто така се нарекува windows мени или контролно мени). Друга одлика воведена од Windows 95 и NT 4.0 е таканаречениот десктоп (или работна површина), ко?а содржи различни икони кои корисникот може да ги отвора со двоен клик. Копчето Start или старт менито, прикажано на работната лента (или task bar) ко?а обично се нао?а на долниот дел на работната површина, овозможува пристап на кориснивите до инсталираните програми и други одлики на оперативниот систем. Благодарение на овие одлики, Windows овозможува лесно изведува?е на вообичаени, стандардни работи и задачи, од кои некои можат да бидат и многу сложени, со многу малку познава?е на комп?утери.

Широко распространета употреба [ уреди | уреди извор ]

Оперативниот систем Microsoft Windows е установен на поголемиот дел лични сметачи, токму поради неговата лесна употреба за обичните корисници. Според некои анкети, околу 90% од корисниците ги користат десктоп оперативните системи на Microsoft. Microsoft постигнал огромен успех на пазарод благодарение на доминаци?ата на MS-DOS во раните години на личните сметачи. Исто така е прва платформа за Microsoft Office пакетот и за не-конзолни комп?утерски игри. Во минатото, компании кои сакале да бидат во комп?утерскиот бизнис морале да создадат сопствен оперативен ситем (како што се Amiga, BBC Micro или ZX Spectrum) или да одберат друг оперативен систем - ексклузивна лиценца со еден продавач било многу поевтино отколку да се развие и поддржи нов оперативен систем и софтверска база. Благодарение на договорите за лиценци што ги има Microsoft со многу комп?утерски фирми, Windows често доа?а ве?е инсталиран на пове?ето комп?утери, што го прави предефиниран или единствен избор за пове?ето корисници. За некои потрошувачи, Windows е единствениот валиден избор за комп?утерска околина, или е наметнат од нивната работна околина. Исто така, тоа што корисниците не се запознаени со други оперативни системи резултира со недостаток на желба за да се префрлат на друг оперативен систем. Значаен процент од комп?утерските корисници едноставно немаат доволно техничко познава?е за да инсталираат оперативен систем. И конечно, големата база на софтвер достапна исклучиво за фамили?ата на Windows оперативните системи е на?големата причина за популарноста на Windows. Во последните години, многу компании почнале да произведуваат софтвер само за Windows, што е поттикнато од фактот дека ве?е посто?ат голем бро? на корисници. Како последица на тоа што многу компании го поддржуваат единствено Windows е уште една причина за корисниците да го одберат Windows. Одржува?ето на компатибилноста во новите верзии на Windows со големата колекци?а на софтвер диза?ниран да работи на постари верзии на Windows, одзема голем дел од ресурсира на тимот за развива?е на Windows.

Безбедност [ уреди | уреди извор ]

Безбедноста е на?голема слабост на Windows со години, дури и самиот Microsoft бил жртва на хакерски упади. Поради огромното користе?е на Windows оперативниот систем ка? личните сметачи, многу творци на “злобни“ програми го земаат токму него како цел наместо помалку користените оперативни системи како што се Linux, Unix, Mac OS X, итн. Windows првично бил диза?ниран за полесно користе?е на еден личен сметач без мрежна врска, така што не содржел безбедносни одлики вградени во него. Windows NT и неговите наследници се диза?нирани за безбедност ка? комп?утери во мрежа и пове?е кориснички лични сметачи, но не и за заштита од Интернет биде??и во периодот кога биле диза?нирани Инернетот не бил од голема важност. Сето тоа искомбинирано со повремена по?ава на грешки во кодот, Windows е честа мета на пишувачи на црви и вируси. Понатаму, сe до Windows Server 2003 пове?ето верзии дури и на Windows NT биле продавани со предефинирано исклучени важни безбедносни одлики, додека ранливи, иако корисни, системски сервиси биле предефинирано уклучени. Microsoft ?авно ги признаа многуте безбедносни проблеми веднаш по доа?а?ето на новиот милениум, и тврдат дека безбедноста ?а сметаат за праша?е од на?голем приоритет. Потребниот Automatic Update првпат бил вклучен во Windows Me. Како резултат, Service Pack 2 за Windows XP, како и за Windows Server 2003, многу ?а зголемиле безбедноста на оперативните системи. Microsoft пуштаат во употреба безбедносни пакети преку Windows Update сервисот, приближно еднаш месечно (обично вториот Вторник од месецот), иако критични надоградува?а се достапни на пократки временски периоди кога тоа е потребно. Во Windows 2000, Windows Ме, Windows ХР и Windows Server 2003, надоградува?ата автоматски може да се симнат и инсталираат ако корисникот го подеси така. Како друг чекор во однос на безбедноста, Microsoft издадоа бета верзи?а на Windows Defender (порано Windows AntiSpyware и Giant AntiSpyware), бесплатна програма диза?нирана да штити од несакан софтвер, ко?а генерално била добро примена. Корисниците на Windows ХР можат да ?а симнат програмата бесплатно од мрежната страница на Microsoft, и на?авуваат дека оваа програма ?е биде вклучена како дел од нивната нова верзи?а на Windows што допрва офици?ално треба да се издаде ? Windows 7.

Надворешни врски [ уреди | уреди извор ]

Офици?ални