Чехословашките легиони
са доброволчески
военни формирования
, съставени от
чехи
и
словаци
, които воюват на страната на
Антантата
по време на
Първата световна война
.
В тяхната организация взимат участие видни емигранти, като
Томаш Масарик
и
Милан Растислав Щефаник
. Целта им е да подпомогнат Антантата във войната срещу
Австро-Унгария
, за да бъде създадена независима държава
Чехословакия
. През февруари 1916 година в Париж
[1]
е учреден Чехословашкият национален съвет (ЧСНС) начело с Т. Масарик, М. Щефаник,
Йозеф Дюрих
,
Едуард Бенеш
). ЧСНС официално подчинява на себе си всички чехословашки военни формирования, действащи срещу Централните сили на Източния и Западния фронтове.
Първите чешки и словашки доброволчески отряди са създадени в
Русия
и
Франция
в самото начало на войната. Първоначално в тях се включват емигранти в тези страни, а по-късно и от
Америка
. Основната част от участниците в легионите през по-късните етапи на войната са чешки и словашки
военнопленници
в Русия,
Сърбия
и
Италия
.
[2]
Легионите участват активно в много битки през Първата световна война, включително при
Вузие
,
Арас
,
Зборов
,
Дос Алто
,
Бахмах
и други. Изиграват важна роля по време на
Руската гражданска война
.
В самото начало на Първата световна война чехи и словаци в Руската империя изпращат петиция до император
Николай II
, в която настояват да бъде създадено тяхно национално военно формирование, което да воюва срещу Австро-Унгария. През 1915 г. е създадена
Чешка рота
, която малко по-късно е преобразувана в
Чехословашки стрелкови полк
.
Към частта започват да се присъединяват много чешки и словашки военнопленници и дезертьори от австро-унгарската армия. През 1916 г. броят им достига 7300 души и частта е преобразувана в
Чехословашка стрелкова бригада
. В началото на 1917 г. Русия е посетена от водачите на чехословашкото движение за независимост Масарик и Щефаник, които помагат за разширението на бригадата. През септември бригадата е преобразувана в
Първа хуситска стрелкова дивизия
, която през октомври е слята със създадената през юли
Втора стрелкова дивизия
в новосъздадения
Чехословашки корпус в Русия
, включващ също запасна бригада
[3]
и наброяващ около 40 000 души. Най-голямата численост, която достигат Чехословашките легиони в Русия, е 65 000 души.
След
Октомврийската революция
болшевишкото
правителство сключва сепаративния
Брест-Литовски договор
и излиза от войната. Болшевиките се договарят с Чехословашкия корпус да го оставят да се евакуира във Франция, където да продължи участието си във войната. Тъй като пътят на запад е блокиран от армиите на
Германия
и Австро-Унгария, това може да бъде осъществено през
Сибир
, тихоокеанското пристанище
Владивосток
и
Съединените щати
.
Пътуването по
Транссибирската железопътна магистрала
продължава с месеци, сред причините за което са безредиците в цялата страна и недостигът на влакове. Със сключения Брест-Литовски договор болшевиките се задължават да върнат германските, австрийските и унгарските военнопленници от Сибир, което допълнително забавя евакуацията.
През май 1918 г. в
Челябинск
чехословашките части спират влак с унгарци и убиват войник, заподозрян да е хвърлил нещо по влака им. Местните болшевишки власти арестуват виновните. За да ги освободят, чехословашки войски нападат гарата, а след това окупират целия град.
Малко по-късно
Лев Троцки
, военен министър в болшевишкото правителство, нарежда Легионът да бъде разоръжен. В резултат на това Легионът завзема значителна територия около железопътната линия, на изток от река
Волга
.
На 1 февруари 1919 година Чехословашкият корпус е преименуван на
Чехословашка армия в Русия
. По решение на представители на Антантата командването на армията на гарата на град
Нижнеудинск
(
Иркутска област
) поема под свой контрол влак с част от златния резерв (8 вагона със
златни
кюлчета) на Русия на 27 декември 1919 г. По-голямата част от златото (7 от 8-те вагона) предават на краткотрайното правителство на
есери
и
меншевики
в
Иркутск
(известно като Политцентър) на адмирал
Александър Колчак
на 15 януари 1920 г.
Болшевиките оставят легиона да замине през 1920 г. Основната част от легионерите се евакуират през Владивосток, а някои части се присъединяват към антиболшевишката армия на адм. Колчак.
На 21 август
1914
г. в Париж започва набиране на доброволци за
Френския чуждестранен легион
. а на 31 август в базата на Легиона в Байон е създадена 1-ва рота на батальон C на 2-ри пехотен полк от около 250 души. Срещайки се в Байон, войниците се поздравяват с ?Na zdar!“ и оттам цялата рота е наречена рота ?Наздар“.
През 1918 г. се създава чехословашка бригада във Франция, която се връща в Чехословакия през есента на 1919 г. В нея е имало около 9600 войници.
Във Франция са загинали 650 чешки (чехословашки) легионери.
[4]
Създаването на чехословашки фомирования в Италия става едва в края на войната. През януари 1918 г. командирът на 6-а италианска армия сформира малки разузнавателни групи от доброволци от Чехия, Словакия и югославяни, набирани от военнопленнически лагери. Те служат и в пропагандни акции срещу австрийската войска. Първото бойно формирование ? 39-и полк, е сформирано през септември 1918 г.
Техните членове са първите чехословашки легионери, които се завръщат в родината си ? новосъздадената Чехословакия, още през 1918 г. Веднага са въвлечени в битки за новите държавни граници, най-вече във войната срещу
Унгарската съветска република
.
Членовете на Легионите са в ядрото на създадената след войната Чехословашка армия, като много от тях участват във войната с
Унгария
през 1919 г.
След като Чехословашкият корпус в Русия задържа вагон със злато (от общо 8 пленени вагона), то е използвано за придвижването на легиона до Европа. С останалите средства е създадена Легионерска банка (
Legiona?ska banka
или
Legiobanka
). Сградата на нейното седалище в
Прага
е сред шедьоврите на чешката
кубистична
архитектура, а на фасадата са изобразени сцени от оттеглянето на Легиона през Сибир.
На Чехословашките легиони е наречен Легионерският мост (
Most legiona??
) в Прага.
Последният участник в легионите умира през 2001 г.
- ↑
(
(cs)
)
?eske centrum Pa?i?. O nas
[
неработеща препратка
]
- ↑
(cs) Preclik, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), vaz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelstvi Paris Karvina, ?i?kova 2379 (734 01 Karvina, Czech Republic) ve spolupraci s Masarykovym demokratickym hnutim (in association with the Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019,
ISBN 978-80-87173-47-3
, pages 36 - 39, 41 - 42, 106 - 107, 111-112, 124?125, 128, 129, 132, 140?148, 184?209.
- ↑
(
(ru)
)
Салдугеев Д. В. ?Чехословацкий легион в России“
Архив на оригинала от
2013-12-16 в
Wayback Machine
.
- ↑
(
(cs)
)
Arras 1915
, 05.11.2003