Червеният площад
(на
руски
:
Красная площадь
, от древноруското
красный
? красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен) е централният и най-стар
площад
на град
Москва
.
Намира се край североизточната стена на Кремъл. На запад от него се разполага
Московският Кремъл
, на изток ? ГУМ и
Китай-город
, на север ? Историческият музей и Съборът на казанската икона на Божията майка (
Собор Казанской иконы Божией Матери
), а в южната му страна пред Спаската кула се намира катедралният
Храм ?Свети Василий Блажени“
(с канонично название
Покровский собор
).
Дължината на площада е 330 m, а ширината ? 70 m.
На Червения площад се намират историческото Лобно място (където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди), пред храма ?
Василий Блажени
“ се намира паметникът на
Минин и Пожарски
, а до кремълската стена ?
Мавзолеят на Ленин
. До него по протежение на стената е разположен
некропол
, в който са погребани държавни и военни дейци от съветския период на държавата.
Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Разрешено е само любителското фотографиране, а професионалното (с използване на стативи, камери и друга професионална техника) ? само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Разрешенията се издават след лично посещение ? не се приемат молби по факс или електронна поща.
360° панорамна снимка на Червения площад
Бъдещият главен площад на града възниква през 15 век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508 ? 1516 г. пред стената на Кремъл е бил прокопан защитен ров, широк 36 m и дълбок около 10 m.
Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През 16 в. градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни ? оттогава идва изразът ?Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.
През 17 ? 18 в. площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери, а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени е преминавала трамвайна линия.
През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (в Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е бил положен и
Сталин
.
На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е
Парадът на Победата
на 9 май 1945 г.
В постсъветския период площадът се използва и за провеждане на концерти. През 2003 г.
Пол Маккартни
изнася на площада концерт пред многохилядна тълпа
[1]
.
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за