Цита Бурбон-Пармска Zita Maria delle Grazie Adelgonda Micaela Raffaela Gabriella Giuseppina Antonia Luisa Agnese
императрица на Австрия и кралица на Унгария
Родена	9 май 1892  г. Виареджо , Италианско кралство
Починала	14 март 1989  г. (96 г.) Цицерс , Швейцария
Погребана	Императорска крипта , Виена , Австрия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	21 ноември 1916  ? 11 ноември 1918
Предшественик	Елизабет Баварска (Сиси)
Други титли	пармска принцеса
Семейство
Род	Бурбон-Парма
Баща	Роберто I Бурбон-Пармски
Братя/сестри	Мария Луиза Бурбон-Пармска [1]
Съпруг	Карл I (21 октомври 1911 ? 1 април 1922)
Деца	Ото фон Хабсбург Рудолф Хабсбург-Лотринген
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Цита Бурбон-Пармска в Общомедия

Цита Бурбон-Пармска е пармска принцеса, последна императрица на Австрия и последна кралица на Бохемия и Унгария , съпруга на последния австроунгарски император Карл I . Тя произхожда от кралските родове на Франция , Португалия и Испания .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Произход [ редактиране | редактиране на кода ]

Родена е на 9 май 1892 във Вила Пианоре в Камайоре , Тоскана , като принцеса Цита Мария дел Грация Аделгонда Микаела Рафаела Габриела Джузепина Антония Луиза Агнес Бурбон-Пармска (на италиански : Zita Maria delle Grazie Adelgonda Micaela Raffaela Gabriella Giuseppina Antonia Luisa Agnese ). Тя е седемнадесетото дете на пармския херцог Роберто I от втората му съпруга принцеса Мария-Антония Португалска . Така Цита се пада полусестра на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска и леля на цар Борис III .

Императрица на Австро-Унгария [ редактиране | редактиране на кода ]

На 13 юни 1911 г. Цита се омъжва за ерцхерцог Карл Австрийски . След убийството на австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 ерцхерцог Карл Австрийски остава първи в листата на унаследяване на австроунгарската корона. На 30 декември 1916 г. съпругът на Цита се възкачва на австроунгарския престол като император Карл I , а Цита е коронована за императрица на Австро-Унгария .

Карл и Цита застават начело на Дунавската монархия в трудно за империята време. През 1916 г. Първата световна война е в разгара си, а Австро-Унгария е в Тройния съюз , който губи войната през 1918 г.

След края на войната съгласно Сен-Жерменския договор и Трианонския договор Австро-унгарската империя се разпада на отделни самостоятелни държави Австрия , Унгария и Чехословакия , а управляващата тези земи от 16 век Хабсбургска династия е отстранена от властта. Така Карл и Цита са прогонени от бившите територии на империята и се установяват в Швейцария . След известно време семейството се премества да живее на остров Мадейра , Португалия , където Карл умира през 1922 г. След смъртта на последния австроунгарски император Цита и синът ? Ото остават символ на единството на прогонената австрийска династия.

В Испания и Белгия [ редактиране | редактиране на кода ]

По покана на испанския крал Алфонсо XIII още същата година овдовялата Цита и седемте ? деца пристигат в Мадрид , където Цита ражда последната си дъщеря, ерцхерцогиня Елизабет Австрийска. Алфонсо XIII преотстъпва на Цита и семейството ? двореца в Лекеицио на Бискайския залив . Там бившата австроунгарска императрица и семейството ? живеят през следващите шест години.

През 1929 г. идва моментът, в който няколко от децата на Цита трябва да продължат образованието си в различни висши училища, което принуждава семейството да се премести някъде, където се предлага по-добра образователна среда от тази в консервативна Испания. През септември 1929 Цита и семейството ? се установяват в едно селце в покрайнините на Брюксел , Белгия , където Цита се намирала близо до някои свои роднини.

През годините след смъртта на съпруга си бившата императрица лобира за политическото бъдеще на семейството си и търси контакти с Мусолини в Италия. По това време австрийските канцлери Енгелберт Долфус и Курт Шушниг разглеждат възможността за реставрация на властта на Хабсбургите в Австрия начело с Ото фон Хабсбург . Тези планове са провалени с аншлуса на Австрия от Нацистка Германия през 1938 г.

След като Германия окупира Белгия през 1940 г., Зита и семейството ? са принудени да търсят спасение от нацистите. Те едва не са убити, след като германска бомба срива двореца, в който живеят. От Белгия Цита Бурбон-Пармска и децата ? успяват да се прехвърлят в Испания с помощта на френското правителство на ген. Петен.

В САЩ и Канада [ редактиране | редактиране на кода ]

От Испания през Португалия на 27 юли 1940 г. бившето австрийско императорско семейство пристига в Ню Йорк . До края на войната Цита и семейството ? живеят в Квебек , Канада, където четирите най-малки деца учат в университета Лавал ^[2] . По време на войната синовете на Цита Бурбон-Пармска се занимават с активна политическа дейност. Ото се опитва да осигури бъдещето на династията в следвоенна Европа, като често се среща с американския президент Франклин Рузвелт . Другият ? син, Роберт, става представител на династията в Лондон . Другите двама сина на Цита ? Рудолф и Карл, постъпват в американската армия и се сражават на линията Мауер. В последните дни на войната Рудолф Австрийски пристига в Австрия, където помага на съпротивата срещу германците.

На 9 май 1945 г. Цита Бурбон-Пармска празнува рождения си ден в деня на победата над нацизма в Европа.

В Европа [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1952 г. Цита Бурбон-Пармска се установява в Люксембург , за да се грижи за остарялата си майка, която умира на 96 г. през 1956 г.

Последните години от живота си Цита Бурбон-Пармска прекарва със семейството си. През 1982, след като забраната за влизане в Австрия на членове на бившето императорско семейство е отменена, Цита на няколко пъти посещава бившата си Австрийска родина и дори участва в няколко телевизионни предавания по Австрийската телевизия. По време на едно интервю за австрийския таблоид Коронен Цайтунг тя изказва подозренията си, че смъртта на австрийския принц Рудолф Австрийски и любовницата му Мария Ветсера в Майерлинг през 1889 г. не е било двойно самоубийство , а убийство, извършено от френски или австрийски агенти.

Здравето на императрица Цита започва да се влошава след нейната 90-а годишнина. Тя развива неизлечима форма на катаракт на двете очи. Последното ? семейно събиране е през 1987 г. в Цицерс , Швейцария , когато децата и внуците ? се събират за да отпразнуват 95-ата ? годишнина. Докато посещава дъщеря си през лятото на 1988 г., Цита се разболява от пневмония и прекарва цялата зима на легло. През март 1989 г. бившата императрица се обажда на сина си Ото, за да му каже, че умира. Той и останалата част от семейството пристигат, за да присъстват на последните мигове от живота ?. Цита Бурбон-Пармска, последната императрица на Австро-Унгария, умира в ранната утрин на 14 март 1989 г., в присъствието на цялото си семейство.

Последната австрийска императрица е погребана с държавни почести на 1 април 1989 г. в императорската крипта във Виена .

Деца [ редактиране | редактиране на кода ]

• Принц Ото фон Хабсбург (1912 ? 2011)
• Ерцхерцогиня Аделхайд Австрийска (1914 ? 1971)
• Ерцхерцог Роберт Австрийски (1915 ? 1995)
• Ерцхерцог Феликс Австрийски (1916 ? 2011)
• Ерцхерцог Карл-Лудвиг Австрийски (1918-2007)
• Ерцхерцог Рудолф Австрийски (1919 ? 2010)
• Ерцхерцогиня Шарлота Австрийска (1921 ? 1989)
• Ерцхерцогиня Елизабет Австрийска (1922 ? 1993)

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zita of Bourbon-Parma в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​