от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралства и земи, представени в Имперския съвет
Die im Reichsrat vertretenen Konigreiche und Lander
|
|
|
|
![Цислейтания (розово) в границите на Австро-Унгария](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Cisleithania%2C_Lands_of_the_Crown_of_Saint_Stephen%2C_Bosnia_and_Herzegovina.svg/250px-Cisleithania%2C_Lands_of_the_Crown_of_Saint_Stephen%2C_Bosnia_and_Herzegovina.svg.png) Цислейтания (розово) в границите на Австро-Унгария
|
Континент
| Европа
|
---|
Столица
| Виена
|
---|
Официален език
| немски
,
чешки
,
полски
,
хъртватски
,
сръбски
,
украински
,
румънски
,
словенски
,
италиански
|
---|
Религия
| католицизъм
,
протестантство
,
източноправославие
,
юдаизъм
,
суни ислям
|
---|
|
Общо (1910)
| 300 005
km
2
|
---|
|
Преброяване
| 28 571 934
|
---|
Гъстота
| 95 д./km
2
|
---|
- Предшественик
- Наследник
- Първа Чехословашка република
- Втора Полска република
|
Днес част от
|
Австрия
Босна и Херцеговина
Хърватия
Чехия
Италия
Черна гора
Полша
Румъния
Словения
Украйна
|
---|
Кралства и земи, представени в Имперския съвет
в
Общомедия
|
Цислейтания
(на
немски
:
Cisleithanien
) се нарича
австрийската
част от
Австро-Унгария
,
дуалистична
монархия
, образувана през
1867
и просъществувала до
1918
.
[1]
Цислейтания включва земите на бившата
Австрийска империя
. Понякога тези земи на немски са наричани
Die im Reichsrat vertretenen Konigreiche und Lander
" (?Кралствата и земите, представени в Имперския съвет“).
Столица
на Цислейтания е
Виена
. Населението на австрийската част на Империята наброява 28 571 900 души (
1910
).
Латинското
название
Цислейтания
идва от името на река
Лейта
, която разделя двете части на Империята. Така Цислейтания може да се преведе като
Земите на запад от Лейта
.
Транслейтания
(унгарската част на Империята), от своя страна се превежда от латински като
Земите отвъд Лейта
.
Цислейтания е съставена от 15
земи на короната
, които са представени в
Райхсрата
(цислейтанския парламент):
Карта на Австро-Унгария.
Цислейтания
: 1. Бохемия, 2. Буковина, 3. Каринтия, 4. Кран, 5. Далмация, 6. Галиция и Лодомерия, 7. Австрийско приморие, 8. Долна Австрия, 9. Моравия, 10. Залцбург, 11. Силезия, 12. Щирия, 13. Тирол, 14. Горна Австрия, 15. Форарлберг;
Транслейтания
: 16. Унгария, 17. Хърватско и Славония; 18.
Босна и Херцеговина
Всяка земя на короната има регионално събрание
Landtag
, което изпраща свои представители
Reichsrat
-а (от
1873
).
Райхсратът, състоящ се от 498 членове, е площадка на противоборство между немските и славянски националисти в Империята. Най-отявлени са чешките представители. Първоначално в Райхсрата доминират немските представители, но след изборните реформи от
1907
г. славянските представители получават парламентарно мнозинство, след премахването на класовото изборно право.
За представянето на федералните работи (финанси, отбрана. Райхсрата назначава делегация от 60 члена, които дискутират тези работи с императора.
действията на политиците често са парализирани от постоянните противоречия между отделните националисти. В резултат на това след
1909
император
Франц Йозеф
започва да управлява империята самодържавно, чрез издавани от него укази.
Райхсратът е разпуснат през
март
1914
и е свикан чак след възкачването на престола на
Карл I
1916
година.