от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Костакиев Паков
(Христофор Константинов Паков) е
български
офицер
(
генерал-майор
).
Снимка на офицери от Първи випуск на
Софийското военно училище
, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред от ляво надясно: първи
Георги Абаджиев
, втори Еньо Денчев, седми Илия Димитров, девети
Христо Петрунов
. Втори ред: Тодор Стоев,
Пантелей Ценов
, пети
Васил Кутинчев
, седми
Стилиян Ковачев
, осми Добри Бояджиев, десети
Никола Иванов
. Трети ред: първи Христо Паков, трети
Никифор Никифоров
, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.
Христо Паков е роден на 15 август 1859 г. в
Плевен
. На 10 май 1879 г. завършва в първия випуск на военното училище в София и е произведен в чин
подпоручик
. На 30 август 1882 г. е произведен в чин
поручик
. През пролетта на 1885 г. назрява конфликт между руските и българските офицери във връзка с производството на последните в по-горен чин и назначаването им за командири на други по-висши длъжности. По отношение на проблема Паков заема най-остра позиция и след разследването на предизвикания от него скандал на 11 август 1885 г. той подава оставка (преминава в запаса). На 11 септември е зачислен в
6-и пехотен търновски полк
и е произведен в чин
капитан
. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 4-та дружина от 6-и пехотен търновски полк.
[1]
През
Сръбско-българската война
(1885) с дружината си участва в овладяването на Драгоманския проход на 10 ноември и височината Остра чука. Начело е на нощната атака проведена на 10 срещу 11 ноември при с.
Драгоил
, като дружината му успява да плени 80 офицери и войници.
[2]
За участието си във войната е награден с орден ?
За храброст
“ IV степен.
Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. От 5 септември 1886 г. до 14 април 1887 г. е в запас
[3]
. Емигрира първоначално в Румъния, а после в Русия и служи в руската армия. През 1890 г. завършва Александровската юридическа военна академия в
Русия
. Връща се през 1898 г. и командва последователно
9-и пехотен Пловдивски полк
и
19-и пехотен Шуменски полк
.
Служи в
11
-и
пехотен сливенски полк
, 8
-а
пехотна дружина и 7
-и
пехотен полк
[3]
.
През 1936 г. е произведен в чин
генерал-майор
.
Генррал-майор Хорсто Паков умира на 8 февруари 1941 г. и е погребан в Централните софийски гробища
[4]
.
- Паков
,
Х.
,
Действията на 6. пех. търновски полк през време на Сръбско-българската война в 1885
, сп. Военен журнал, кн. 3, 1908 г.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 10.
- Съединението 1885 ? енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство ?д-р Петър Берон“, 1985.
