Херберт фон Караян

Херберт фон Караян
Herbert von Karajan
	Херберт фон Караян Herbert von Karajan
австрийски диригент
Роден	5 април 1908 г. Залцбург , Австро-Унгария
Починал	16 юли 1989 г. (81 г.) Аниф , Австрия
Погребан	Залцбург , Австрия
Учил в	Моцартеум ; Университет за музика и сценично изкуство
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Инструменти	пиано
Активност	от 1929 г.
Лейбъл	Deutsche Grammophon
Участник в	? Берлински филхармонисти “
Семейство
Деца	Арабел Караян
Подпис
Уебсайт	karajan.org Страница в IMDb
	Херберт фон Караян в Общомедия

Х?рберт фон Ка?раян (на немски : Herbert von Karajan ) е австрийски диригент , сред най-изявените през втората половина на XX век. Вестник ? Ню Йорк Таймс “ пише за него, че е ?вероятно най-известният диригент в света и една от най-могъщите фигури на класическата музика“.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Генеалогия [ редактиране | редактиране на кода ]

Херберт фон Караян е син на буржоазно залцбургско семейство от гръцки или арумънски (влашки) произход. Неговият пра-прадядо Георг Йоханес Караянис е роден в Кожани , град в гръцка Западна Македония , която тогава е била част от Османската империя , и е заминал за Виена през 1767 г., а после и за Кемниц , Саксония. Той участвал заедно с брат си в създаването на саксонската конфекционна индустрия и заедно с двамата си синове бил удостоен с благородническа титла от Фридрих Аугуст III на 1 юни 1792 г., оттук и префиксът ?фон“ във фамилното име. Прадядото на диригента вече носил познатата фамилия, а не името Караянис. ^[1]

Ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Караян е роден на 5 април 1908 година в Залцбург в семейството на музиканти, като наследява благородническата титла Хериберт рицар фон Караян ( Heribert Ritter von Karajan ) ^[2]. През 1926 г. завършва залцбургската консерватория Моцартеум със специалност пиано , след това продължава образованието си във Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство ( ?Universitat fur Musik und darstellende Kunst Wien“ ). Дебютът си като диригент осъществява през 1929 г. с операта ?Сватбата на Фигаро“ , през същата година е назначен на първата си официална работа като диригент на симфоничния оркестър в град Улм .

Той също дирижира Саломе във Фестшпилхаус в Залцбург и от 1929 до 1934 г. служи като първи капелмайстор в Щадтеатер в Улм. През 1933 г. прави диригентския си дебют на фестивала в Залцбург в продукцията на Макс Райнхард Фауст . Следващата година, отново в Залцбург, Караян дирижира Виенската филхармония за първи път, а от 1934 до 1941 г. дирижира опера и симфоничните оркестри на аахенската опера.

Националсоциалистическата партия [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1935 г. на кариерата на Караян се дава значителен тласък, когато става член на националсоциалистическата партия . Същата година Караян е назначен за главен музикален директор (най-младият в Германия ) и гост-диригент на концертите в Букурещ , Брюксел , Стокхолм , Амстердам и Париж . През 1937 г. прави дебюта си с Берлинската филхармония и Берлинската държавна опера с Фиделио . Караян подписва договор с ? Deutsche Grammophon “ през 1938 г. През 1942 г. се жени за Анита Гутерман, чийто баща е четвърт-евреин, но след сватбата НСДАП решава да я направи ? почетен ариец “. Самият Караян започва своите концерти с националсоциалистическия химн ? Песен на Хорст Весел “ .

Караян често е обвиняван за членството си в НСДАП и че не напуска Германия по време на националсоциалистическия период, както правят други музиканти като Бруно Валтер , Ерих Клайбер , Артуро Тосканини , макар да е известно, че и много известни имена като Вилхелм Фуртвенглер , Рихард Щраус и Карл Орф остават. По тази причина след края на войната и неговото турне в САЩ от 1955 г. е посрещнато с демонстрации. Музиканти с еврейски произход като Исак Щерн , Артур Рубинщайн и Ицхак Пърлман отказват да свирят с Караян заради неговото минало.

Години на успех [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1937 г. постига първия си голям международен успех с операта ?Тристан и Изолда“ във виенската Щатсопера. Една година по-късно успехът е затвърден с операта ?Фиделио“ от Бетховен , която поставя в Берлинската държавна опера. През 1948 г. е диригент на прочутия фестивал в Залцбург, а малко по-късно става художествен ръководител на Виенския симфоничен оркестър. Същата година дебютира в Ла Скала със ?Сватбата на Фигаро“, а шест години след това там поставя ?Лучия ди Ламермур“ от Доницети с Мария Калас . Той поставя за първи път в Залцбург вагнеровата опера ? Пръстенът на нибелунга “, с която през 1967 г. дебютира на сцената на ?Метрополитън опера“.

Голямата любов на Караян обаче си остава Берлинската филхармония, която поема през 1955 г. след смъртта на Вилхелм Фуртвенглер и дирижира почти до края на живота си. Той е и диригентът, който успява да придаде неповторимото звучене на Берлинската филхармония и нейния неподражаем стил на интерпретация и звучене, резултат не само от положените усилия в репетиционната зала, а и на факта, че оркестърът никога не се е ?носил по течението“, а е предпочитал да отстоява своята традиция на добре подбрани изненади, превръщайки класическата музика в едно непрестанно приключение.

В историята на музикалното изкуство Караян остава с огромна колекция от музикални записи и в същото време не един филм и оперни постановки. Херберт фон Караян е поканен от Съвета на Европа да подготви инструменталния аранжимент на химна на Европа за соло пиано, духов и симфоничен оркестър.

Наследство [ редактиране | редактиране на кода ]

През целия си творчески път Караян гледа на класическата музика със съзнанието, че тя може да бъде поднесена масово в достъпен вид. Той е първият, който прегръща идеята за компактдисковете (CD) и записите върху тях. Караян предчувства много от идеите на нашето съвременно медийно общество и се стреми те да станат реалност колкото се може по-бързо. Няма друг диригент, осъществил повече звукозаписи от него ? на практика Караян издава почти целия си огромен репертоар, състоящ се в голямата си част от произведения на немските романтици, особено Бетховен и Вагнер, за които той се слави с изключително точната и безукорна тяхна интерпретация.

Фон Караян първи открива огромния потенциал във филмирането на опери. Работи в сътрудничество с Франко Дзефирели и с него поставя Бохеми през 1963 г. в Ла Скала и една година по-късно ? Травиата .

Той е диригент и режисьор на филмите ?Палячи“, ?Кармен“ и ?Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен.

Строежът и дизайнът на представителния Голям фестивален театър (Großes Festspielhaus) в Залцбург (1960) и революционната Берлинска филхармония на Ханс Шарун ( Bernhard Hans Henry Scharoun ) (1963) са създадени под негово влияние.

Караян създава Залцбургския великденски фестивал (1967). ^[3]

През 1981 г. представя първото CD на публиката с думите ?грамофонната плоча на бъдещето“ и така става предводител на реформаторите в модерната класическа музика.

Награди на името на Караян [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1983 г. ЮНЕСКО учредява международна награда на името на Караян за изключителни заслуги в развитието на музиката.

В популярната култура [ редактиране | редактиране на кода ]

Записвана от фон Караян музика, като ?Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус и ? На хубавия син Дунав “ на Йохан Щраус (син) , е използвана от Стенли Кубрик в неговия филм ?2001: Космическа одисея“. Той отново използва записвана от Караян музика във филма ?Сияние“, този път това са записи на произведения на Бела Барток . Деветата симфония на Бетховен звучи два пъти във филма на Кубрик ?Портокал с часовников механизъм“, първият път това е версия на Ференц Фрикси, а вторият, във финала на филма, е отново Караян. Забележителното е, че при снимането на ?Космическа одисея“ Кубрик прави наново и преправя някои видеозаписи, за да ги нагоди към музиката на Караян (което е обратно на обичайната практика).

Караян и България [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1926 г. Херберт фон Караян се дипломира в Моцартеума със специалност пиано, изпълнявайки Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров . Вероятно за това той е бил повлиян от своя преподавател Бернхард Баумгартнер, който през август 1924 г. в рамките на Залцбургския фестивал има спектакъл със съвременна музика, в който е включен Първи концерт за цигулка от Панчо Владигеров (в изпълнение на Любен Владигеров ), а после изнася и други концерти с творби на П. Владигеров. ^[4]

Караян е работил с български изпълнители като Николай Гяуров , Райна Кабаиванска , Анна Томова-Синтова , Антон Дяков , Алексис Вайсенберг , Софийския радиохор (Мусоргски, Борис Годунов), хора на Софийската опера (Верди, Реквием), два концерта с Виенската филхармония в НДК (8 и 9 март 1983 г.) ^[5]: