Питагорея и Херайон, Самос
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Руини от светилището Херайон
В регистъра	Pythagoreion and Heraion of Samos
Регион	Европа
Местоположение	Гърция
Тип	Културно
Критерии	ii, iii
Вписване	1992  ( 16-а сесия )
Координати	37°40′19″ с. ш. 26°53′08″ и. д. ? / ? 37.671944° с. ш. 26.885556° и. д. 37.671944 , 26.885556
Питагорея и Херайон, Самос в Общомедия

Херайон (на старогръцки : ?ρα?ον ; на гръцки : Ηρα?ο ) е храм на Хера на южното крайбрежие на остров Самос . Намира се на 5 километра на югозапад от днешния Питагорион . Заедно с древната Питагорея е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1992 г.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Според Павзаний тук растяло най-старото дърво в Гърция ? върба (на латински : Vitex agnus-castus ) (на гръцки : λ?γο? ), ^[1] . Изображение на дървото продължава да фигурира на монети от Самос от римско време . С него е свързан и митът , залегнал в основата на култа към Хера: според местното предание под върбата на брега на река Имбрас (на гръцки : ?μβρασο? ) се е родила Хера. Павзаний съобщава, че светилището на Хера е основано от аргонавтите , като те донесли и статуята на богинята от Аргос . Самите самосци смятат, че (дървената статуя на) богинята е изработена на самия остров от речното божество Имбрасос и от жилавата върба от Хереона. Това светилище е едно от най-древните и в немалка степен същото може да се твърди и за статуята. Тя е произведение на египтянина Смилид, съвременник на Дедал , но не прочут колкото него ^[2] .

Според археологическите находки култът към Хера съществува на Самос от бронзовата епоха , в частност от микенския период. Отначало на мястото на светилището е имало неголям олтар и здание за съхранение на дървена статуя на богинята. През 8 век пр.н.е. олтарът е издялан до правоъгълна форма, а площадката наоколо облицована с камък. По-късно олтарът е ограден със стени и с врата, ограждащи свещеното място ( теменос ). На запад от олтара е построен първият храм, Hekatompedos (Εκατ?μπεδο?), стофутов. Към светилището води ?свещен път“.

Установени са многобройни етапи на строеж на храма според намерените фрагменти от керемиди ^[3] .

Най-старата постройка Hekatompedos е тясна и дълга приблизително 30 м, имала е три стени и вътрешна централна колонада, поддържаща покрива. Значително по-голяма храмова постройка е тази, която датира от около 570 ? 550 г. и е свързана с имената на баща и син Ройкос и Теодорос, местни скулптори и архитекти. Храмът е бил колосална структура в йонийски стил от вида диптер , т.е. с портик с две редици колони, с дълбок пронаос с квадратен покрив и зад него затвореното същинско светилище цела . Вътре по дължина е имало колонади, така че в храма се образува нещо като гора от колони ? 8 на ширина и 21 на дължина. Колоните, около 20 м високи, са имали необичайни кръгли основи с форма на тор и хоризонтални канелюри . Този храм за съжаление издържал само десетилетие, след което бил разрушен, вероятно от земетресение .

Следващата постройка след храма на Ройкос е още по-голяма и се намира на около 40 м на запад. Тя се отличава с най-голямата площ на основата (55,16 на 108,63 м) сред всички гръцки храмове и е известна като ?храмът на Поликрат “ ? тиранът на Самос. Една от гигантските статуи от него ( курос ) е запазена в Археологическия музей на Самос. Колоните в храма били от мрамор , а самият храм от травертин . Учените са на мнение, че строежът не бил завършен, тъй като след смъртта на Поликрат в 522 г. пр.н.е. започват раздори между наследниците му и Самос влиза в период на упадък.

Строежът продължава през елинистичната епоха , но този Херайон така и не бива завършен напълно. След кратък период в рамките на Пергамското царство , заедно с него през 133 г. пр.н.е. Самос става част от римската провинция Азия . При император Октавиан Август е построен храм, посветен на императора, а Херайонът и олтарът на Хера са ремонтирани. Страбон пише, че храмът бил пинакотека ^[4] . За култовата статуя е построена по-малка сграда на изток, която се използвала до забранителните едикти срещу езическите култове на Теодосий I в края на IV век. На мястото на римския Heraeum е издигната християнска църква със същите камъни ? феномен, който се наблюдава и при други гръцки светилища. ^[5]

По византийско време сградата служи за източник на строителен материал и в крайна сметка е разрушена до основи. В литературните източници не се среща много информация. Павзаний не дава обичайното подробно описание, тъй като Самос не фигурира в неговото Описание на Елада , а разхвърляните споменавания от Херодот са недостатъчно информативни. В класически източници е споменат само олтарът на открито и големият храм.

Археологически разкопки [ редактиране | редактиране на кода ]

Първият посетител от Западна Европа е Жозеф Питон дьо Турнфор , изпратен от Луи XIV на проучвателна експедиция в Източното Средиземноморие и Мала Азия. Той посещава Самос през 1704 г. и публикува по-късно рисунки на руините. Мястото е затрупано с тиня , която едновременно прикрива останките и ги защитава от аматьорски проучвания през 18 и 19 век. Върху нея израстват площи от тръстика и бодливи храсти, които дават допълнителна защита, а високото ниво на подпочвените води, което от древността насам се е вдигнало, пречи на прокопаването на траншеи и запазва дървените части от окисление. По тези причини първите археологически разкопки започват в периода 1890 ? 92 г. под ръководството на гръцки археолози, а основите на третия храм са разкрити напълно едва от кампанията на Теодор Виганд през 1910 ? 14 г.

През 1925 г. германски археолози от Немския археологически институт в Атина подновяват работата на площадката. Тя е прекъсната поради Втората световна война и подновена отново през 1951 г. Проведените разкопки са описани в подробности в серия от отделни томове с общо название Самос , в които се дава качествено описание на всички обредни находки от Херайона от 8 век пр.н.е. насам, съпоставено с хронология. Отново германски екип провежда разкопки и през 1976 г.

Значение [ редактиране | редактиране на кода ]

Херайонът има не само общогръцко, но и световно значение. В него са намерени дарове ит всички части на известния тогава свят: Египет, Сирия, Ассирия, Вавилон, Месопотамия, Персия, Финикия, Лакония, Атика, Крит и Кипър. Сред тях има истински произведения на изкуството, изработени от мрамор, глина, стъкло, мед, дърво, слонова кост и злато. В северната част на свещения път е имало два колоса.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Heraion of Samos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​

п б р Обекти на световното културно и природно наследство в Гърция Атински акропол ? Атон ? Баса - Храм на Аполон Епикур ? Вергина ? Дафни ? Делфи ? Делос ? Епидавър ? Старият град Корфу ? Метеора ? Микена и Тиринт ? Мистра ? Нов манастир ? Олимпия ? Питагорион и Херайон на Самос ? Средновековен град Родос ? ? Свети Йоан Богослов “ и Пещерата на Апокалипсиса на Патмос ? ? Свети Лука “ ? Раннохристиянски и византийски паметници в Солун ( Арка на Галерий ? Византийска баня ? ? Свети Димитър “ ? Влатадес ? ? Свети Георги “ ? ? Света София “ ? ? Света Богородица Медникарска “ ? ? Свети Николай Сирак “ ? ? Свети Апостоли “ ? ? Свети Илия “ ? ? Преображение Господне “ ? ? Света Богородица Неръкотворна “ ? ? Света Екатерина “ ? Латомски манастир ? ? Свети Пантелеймон “ ? Солунски стени ) ? Филипи