от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хедонизмът
(от
гръцки
: ?δονισμ?? [h?donismos], от ?δον? [h?don?] ?удоволствие“ + наставка -ισμ?? [ismos] ?изъм“) е школа в
етиката
, според която
удоволствието
е единствената съществена
ценност
[1]
.
Eтическо
учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на
аскетичния живот
.
Хедонизмът е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше
благо
. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада ? не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на
човека
, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма ? това е
аскетизма
. Аскет ? това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му.
Един от основните представители на хедонизма е философът
Аристип
от
Кирена
(?V век пр.н.е.). Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от
Епикур
и неговите последователи ?
епикурейците
.
Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и в чувството за свобода.
Класически школи в
Античността
:
- Киренска школа
- Епикурейство
- ↑
Andrew Moore,
Hedonism
,
Stanford Encyclopedia of Philosophy
, April 20, 2004.
Нормативен контрол
| |
---|
|