Халифатът
(на
арабски
:
?????
,
хил?фа
) е
ислямска
форма на
теокрация
като държавно управление, която отразява политическото единство и ръководство на
мюсюлманския свят
Ума'а
. Държавният глава (
халиф
) се възприема като наследник на политическата власт на
Мохамед
. Има различие по този въпрос при двете най-големи ислямски деноминации ? според
сунитите
халифът се избира от народа или от негови представители, а според
шиитите
халифът е
имам
, избран от тъй наречения
?Ахал ал-бейт“
(рода на Пророка). От времето на Мохамед до 1924 г. халифатът се ръководи според каноните на
Шариата
от династиите като
Омеядите
,
Абасидите
и
Османците
.
Това е единствената форма на управление, която е получила пълно одобрение от традиционната ислямска теология и е главната политическа концепция на
сунитския ислям
по общото мнение на мюсюлманското мнозинство през ранните векове.
Халифът ? държавният глава на всички мюсюлмани, често е наричан ?Предводител на правоверните“ (
Амир ал-Му'минин
). Всяка съставна за халифата държава или провинция (
султанат
,
вилает
или
емирство
) има местен владетел (
султан
,
валия
или
емир
).
?Дар ал-ислям“ (Дом на исляма)
се нарича всяка страна под управлението на халифата, включително страните, населени от немюсюлмани; страна извън управлението на халифата се нарича
?Дар ал-харб“ (Дом на неверието),
дори ако нейните жители са мюсюлмани, защото не са граждани по мюсюлманското право.
След смъртта Мохамед столица на халифата е
Медина
. В мюсюлманската история понякога се срещат съперничещи си претенденти халифи в различни части на мюсюлманския свят, както и разделение между шиитските и сунитските части. Първите четирима халифи, известни като
Праведни
,
?Рашидуни“
са последователите на Мохамед
Абу Бакр
,
Омар
,
Усман
и
Али
. В резултат от по-късно настъпилите междуособици
шиитите
считат Али за първия наистина законен халиф, макар да признават, че Али е наследил своите предшественици.
След първите 4 халифа халифатът се оспорва и управлява от династиите на Омеядите, Абасидите а за относително кратки периоди ? от други съперничещи си династии в
Ал-Андалус
,
Северна Африка
и
Египет
.
Кралете
на
Мароко
продължават да се титулуват ?Предводител на правоверните“ за мароканците, но не предявяват никакви претенции за халифат.
Абу Бакр, първият наследник на
Мохамед
, определя Омар за свой наследник на смъртното си легло, а в мюсюлманския свят още цари единомислие за избора му. Омар ибн Хатаб, вторият
халиф
, е убит от роб. Наследникът му, Осман ибн Афан е избран от съвет, но скоро е възприет само като емир, вместо като избран предводител. Осман е убит от бунтовници. След него Али ибн Абу Талиб поема властта и въпреки че е много популярен, по негово време избухват въстания и след пет години управление Али е убит в
Наджаф
. Този период е известен като
Първа фитна
или първата ислямска
гражданска война
.
Бану Умая
идват на власт в
Дамаск
след спорен арбитраж, поставил в неизгодна позиция имам Али. Омеядите традиционно поддържат мирни вътрешнополитически и военни външнополитически отношения с другите вероизповедания в Средиземноморието и Средна Азия. Това осигурява максималното разширение на Арабския халифат, който се простира от
Атлантическия
до
Индийския океан
.
Омаядите управляват ислямската теокрация близо 80 години преди да бъдат отхвърлени от ново въстание.
Дамаският халифат на Омаядите е свален, а оцелелите членове на династията бягат на запад. В
Андалусия
те основават независимото Кордовско емирство, по-късно еволюирало в
халифат
? претендент за загубеното на изток господарско достойнство.
Алмохадите
и
Алморавидите
в Кордова запазват омаядските вътрешно- и външнополитически традиции до
1492
, и като резултат оставят съществен културно-исторически отпечатък върху
Пиренейския полуостров
.
Абасидите
въстават и отхвърлят омаядския халифат, и основават свой със седалище в
Багдад
. Те консолидират ислямското право и държавно устройство, продължавайки строителните и стопански традиции на предшествениците си. Монголските нашествия прогонват Абасидите от столицата им и въпреки че те остават на политическата сцена до 1517, ролята им е само фигуративна, което създава още претенденти за Халифата.
Фатимидите
в
Египет
основават първият
шиитски
халифат в ислямския свят. Те създават професионална армия от
тюрки
-военнопленници, превърнала се във военно-политическото съсловие на
Мамелюците
. Последните започват да се разпореждат в Египет до
кампанията на Наполеон
.
Османските султани
Мехмед II
и
Селим Явуз
изразяват най-силната претенция за халифата ? тази на
Османската империя
. След
Мудроското примирие
ролята на османците като халифи постепенно отмира с последния церемониален халиф
Абдул Меджид II
през
1924
.
Първият опит за възстановяване на Халифата датира от период, когато той все още не е отменен напълно. Развива се като панислямска кампания на политически протест в
Британска колониална Индия
.
Нормативен контрол
 | |
|---|
|