Хабаровски край
e
субект на Руската Федерация
, в
Далекоизточния федерален окръг
[2]
. Площ 787 633 km² (3-то място в
Руската Федерация
след
Якутия
и
Красноярски край
, 4,6% от площта). Население на към 2018 г. 1 328 302 души (36-о място в
Руската Федерация
, 0,91% от общото население). Административен център град
Хабаровск
. Разстояние от
Москва
до Хабаровск 8533 km.
Първите руски крепости-селища в региона възникват в средата на Х?Х в. През 1850 г. е основан военния пост Николаевск на река
Амур
, преобразуван в град Николаевск през 1856 г., от 1926 г. град
Николаевск на Амур
. През 1858 г. на река
Амур
, в устието на река
Усури
е основан военно-стражевия пунк Хабаровка, преобразуван през 1880 г. в град
Хабаровск
. Хабаровския край е образуван на
20 октомври
1938
г., когато е отделен от Далекоизточния край. До 29 октомври 1991 в състава на Хабаровски край влиза
Еврейската автономна област
, която от тази дата е самостоятелен субект на
Руската Федерация
.
Хабаровски край се намира в източната част на
Азиатска Русия
, в централната част на
Далечния Изток
. Простира се на близо 1800 km от север на юг и около 400 km от запад на изток. На юг граничи с
Приморски край
, на югозапад ? с
Китай
и
Еврейската автономна област
, на запад ? с
Амурска област
, на северозапад и север ? с
Република Якутия
и на североизток ? с
Магаданска област
. На изток и югоизток има 2500 km брегова линия с
Охотско
и
Японско море
. Бреговата линия е слабо разчленена с изключение на югозападния участък на
Охотско море
, където в сушата се вдават заливите Удска губа, Тугурски, Академия (със заливите Улбански и Николай), Александра и Сахалински. Тук се намират и
Шантарските острови
? група от 15 големи (
Голям Шантар
, Феклистов, Беличи и др.) и няколко малки острова. В тези си граници Хабаровския край има площ от 787 633 km² (3-то място в
Руската Федерация
след
Якутия
и
Красноярски край
, 4,6% от площта на Федерацията).
[3]
Над 70% от територията на Хабаровския край е заета от планини. На югазапад планинските системи са разположени в направление югозапад-североизток и са представени от хребетите: Турана, Малък Хинган, Бурейнски, Ям-Алин, Баджалски, Кукански и др. с височини от 750 ? 1000 m до 2000 ? 2500 m. На югоизток се простират крайните северни хребети на планинската система
Сихоте Алин
със средни височини 700 ? 1400 m (максимална височина връх Тардоки-Янги 2090 m). Централните части на Хабаровския край са заети от планини, простиращи се по паралела: хребетите Джагди, Селемджински, Майски, Станов. В най-северната част на края се извисява хребета Сунтар Хаята с най-високата точка на Хабаровски край
2933 m
, разположена на границата с
Република Якутия
. Успоредно на Охотското крайбрежие, от север на юг се простират хребетите Крайбрежен, Улински и Джугджур с височини до 2000 m, западно от които е разположена Юдомо-Майската планинска земя със средни височини 800 ? 1200 m. На юг се простират обширните низини Долноамурска, Средноамурска и Еворон-Тугурска, а на север ? Охотската низина.
[3]
Климатът на Хабаровския край е мусонен, със сурова и малоснежна зима и топло и влажно лято. Средните януарски температури варират от -22 °C на юг, до -30, -40 °C на север, а на морското крайбрежие от -15 °C до -25 °C. Средната юлска температура се колебае от 12 ? 16 °C в приморските части до 20 ? 21 °C във вътрешните южни райони. Годишната сума на валежите е от 400 ? 600 mm на север, 600 ? 800 mm на юг и до 1000 mm по източните склонове на
Сихоте Алин
. Максимумът на валежите (70 ? 75%) е през лятото. На юг вегетационния период продължава 170 ? 180 денонощия. По крайбрежието на Охотско море от север на юг преминава студено морско течение, с което са свързани продължителните летни мъгли.
[3]
Речната мрежа на Хабаровския край е съставена от 205 823 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 553 693 km. В северната част на края преминава главния вододел между
Тихия
и
Северния Ледовит океан
. Към водосборния басейн на
Тихия океан
притадлежат реките вливащи се в
Японско
и
Охотско море
. Към водосбора на
Японско море
се отнасят малки и къси реки, водещи началото си от планината
Сихоте Алин
? Ботчи, Копи, Тумнини и др. Към водосбора на
Охотско море
се отнасят реките:
Амур
(1500 km в пределите на Хабаровски край, с притоците си
Бурея
,
Усури
, Тунгуска, Анюй, Гур, Горин и
Амгун
), Тугур, Уда, Уля, Урак, Охота, Иня. Към водосборния басейн на
море Лаптеви
се отнасят реките в северозападната част на края ?
Мая
с притока си
Юдома
,
Учур
и др., десни притоци на река
Алдан
о басейна на
Лена
. В крайния североизток протича река Кулу, дясна съставяща на река
Колима
от басейна на
Източносибирско море
.
[4]
Поради това, че голяма част от релефа на Хабаровски край е планински повечето от реките са с планински характер ? текат в тесни и дълбоки долини, бързо течение, прагове, бързеи. Подхранването е предимно дъждовно (60 ? 85%) за сметка на мусонните летни валежи. Водният режим на реките се характеризира с ниско, разтегната във времето пролетно-лятно пълноводие, големи, епизодични летни прииждания в резултат от поройни дъждове, които понякога причиняват катастрофални наводнения и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват на север в края на октомври, а на юг през ноември, а се размразяват в средата на април.
[4]
На територията на Хабаровски край има над 58 хил. езера с обща площ около 4,6 хил.km². По долината на река
Амур
и неговите големи притоци са съсредоточени големи крайречни езера (
Чукчагирско
,
Болон
,
Удил
,
Орел
,
Кизи
, Еворон, Чля, Хуми и др.), в понижените части на хълмисто-моренния релеф са разпространени ледникови езера, а в близост до морското крайбрежие ? лагунни и лиманни езера. Най-големият изкуствен водоем на територията на Хабаровски край е Бурейнското водохранилище (горната му част) на река
Бурея
. Блатата и заблатените територии заемат 7,12% от територията на края ? 56 058 km², като тук са разположени големите блатни системи: Селгоно-Харпинско, Гурско, Евурско и Тахтинско блато.
[4]
Най-разпространените почви са ливадно-подзолистите, на равнинните участъци ? ливадно-блатните и блатните почви, в южните райони ? кафявите горски, а на север ? планинските и планинско-тундровите почви. Голяма част от територията на края попада в горската зона. Горите са изключително разнообразни по състав и включват представители на далекоизточната (амурска), охотско-камчатската и източно-сибирската флористични области. Преобладават иглолистните гори: на север, северозапад и изток ? светлоиглолистни гори от даурска лиственица (главна порода) и тъмноиглолистни гори с преобладаване на аянски смърч и белокора ела (южната част на Охотското крайбрежие, долното течение на
Амур
,
Сихоте Алин
, басейните на реките
Амгун
,
Бурея
,
Мая
). В южните райони и в Средноамурската низина са разпространени смесени кедрово-широколистни гори (корейски кедър, манджурски ясен, клен, бряст, монголски дъб, манджурски орех, няколко вида брези, липа и др.). Горите заемат 43 млн.ха и общите им запаси достигат 5,2 млрд.m
3
.
[3]
Животинския свят се характеризира с представители на северните и южните животни. В тайгата обитават копитни (мускусен елен, лос, северен елен), хищници (кафява мечка, рис, вълк, собол, лисица, бялка, росомаха, хермелин, невестулка, видра), гризачи (белка, катерица и др.). В смесените гори обитават зубър, сърна, източноазиатска дива свиня, манджурски заек и др., тетерев, усурийски фазан, индийска кокошка, синя мухоловка, каменен и сив дрозд и др. и много водоплаващи птици. В езерата и реките има над 100 вида риби, а по крайбрежието ? тюлени, морски лъвове, бели китове и др.
[3]
В Хабаровски край живеят 1 334 552 души към 2016 г.
[1]
Според данни от преброяването от 2010 г. краят е населяван от:
[5]
В административно-териториално отношение Хабаровски край се дели на 2 краеви градски окръга, 17 муниципални района, 7 града, в т.ч. 6 града с краево подчинение (
Амурск
,
Бикин
,
Комсомолск на Амур
,
Николаевск на Амур
,
Советская Гаван
и
Хабаровск
), 1 град с районно подчинение и 18 селища от градски тип.
Административно-териториално деление на Хабаровски край край към 2017 г.
Административна единица
|
Площ
(km
2
)
|
Население
(2017 г.)
|
Административен център
|
Население
(2017 г.)
|
Разстояние до
Хабаровск
(в km)
|
Други градове и сгт с районно подчинение
|
Краеви градски окръзи
|
|
|
|
|
|
|
1. Комсомолск на Амур
|
325
|
249 810
|
гр.
Комсомолск на Амур
|
249 810
|
356
|
|
2. Хабаровск
|
386
|
616 242
|
гр.
Хабаровск
|
616 242
|
|
|
Муниципални райони
|
|
|
|
|
|
|
1. Амурски
|
16 269
|
60 429
|
гр.
Амурск
|
40 106
|
328
|
Елбан
|
2. Аяно-Майски
|
167 229
|
1974
|
с. Аян
|
920
|
1447
|
|
3. Бикински
|
2483
|
22 331
|
гр.
Бикин
|
15 928
|
231
|
|
4. Ванински
|
25 747
|
33 917
|
сгт
Ванино
|
15 485
|
906
|
Високогорни
,
Октябърски
|
5. Верхнебурейнски
|
63 561
|
25 082
|
сгт
Чегдомин
|
12 170
|
652
|
Нови Ургал
|
6. Вяземски
|
4318
|
21 090
|
гр.
Вяземски
|
13 187
|
130
|
|
7. Комсомолски
|
25 167
|
27 745
|
гр.
Комсомолск на Амур
|
|
356
|
|
11.им. Лазо
|
31 786
|
41 432
|
сгт
Переяславка
|
7621
|
68
|
Мухен
,
Хор
|
8. Нанайски
|
27 644
|
16 135
|
с. Троицкое
|
4714
|
205
|
|
9. Николаевски
|
17 188
|
27 506
|
гр.
Николаевск на Амур
|
19 135
|
977
|
Лазарев
,
Многовершинни
|
10. Охотски
|
158 990
|
6634
|
сгт
Охотск
|
3488
|
1677
|
|
12.им. Полина Осипенко
|
34 560
|
4561
|
с. им. Полина Осипенко
|
2034
|
1096
|
|
13. Советско-Гавански
|
15 534
|
39 363
|
гр.
Советская Гаван
|
24 671
|
866
|
Завети Илича
,
Лососина
,
Майски
|
14. Солнечни
|
31 085
|
30 447
|
сгт
Солнечни
|
11 975
|
394
|
Горни
|
15. Тугуро-Чумикански
|
96 069
|
1960
|
с. Чумикан
|
1091
|
1547
|
|
16. Улчски
|
39 128
|
15 761
|
с. Богородское
|
3374
|
757
|
|
17. Хабаровски
|
30 014
|
90 875
|
гр.
Хабаровск
|
|
|
Корфовски
|
Отглеждат се пшеница, ечемик, овес, соя, картофи, зеленчуци, фуражни култури, плодове и горски плодове; едър рогат добитък, свине, овце, кози, птици.
Площ обработваема земя:
|
година
|
1959
|
1990
|
1995
|
2000
|
2005
|
2010
|
2015
|
хиляди хектара
|
194
[6]
|
121,3
[7]
|
109,6
|
102,6
[7]
|
77,3
[8]
|
72,6
|
78,5
[8]
|
- ↑
а
б
(
(ru)
)
Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
- ↑
Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др.
Хабаровски край
(Хаба?ровский край)
//
Голяма руска енциклопедия
(в 36 тома)
. 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд - Хватцев, Михаил Ефимович [
Уланд ? Хватцев
]. Москва, Издателство ?Голяма руска енциклопедия“, 2017.
ISBN 978-5-85270-370-5
. с. 799. Посетен на 31 май 2019.
(на руски)
Архив на оригинала от
2019-05-24 в
Wayback Machine
.
(
(ru)
)
- ↑
а
б
в
г
д
(
(ru)
)
≪Большая Советская Энциклопедия≫ ? Хабаровски край
- ↑
а
б
в
(
(ru)
)
≪Вода России≫ ? Хабаровски край
- ↑
(
(ru)
)
Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года
.
- ↑
Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите
//
Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [
Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)
]
. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019.
(на руски)
Архив на оригинала от
2019-05-25 в
Wayback Machine
.
(
(ru)
)
- ↑
а
б
Госкомстат России.
Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур
//
Региони на Русия. Социально экономические показатели
. Москва, Госкомстат России, 2002.
ISBN 5-89476-108-5
. с. 863. Посетен на 25 май 2019.
(на руски)
(
(ru)
)
- ↑
а
б
Федерална служба за държавна статистика
.
Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур
//
Региони на Русия. Социально экономические показатели
. Москва, 2016.
ISBN 978-5-89476-428-3
. с. 1326. Посетен на 25 май 2019.
(на руски)
(
(ru)
)