Филип Голиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Голиков
съветски маршал
Филип Голиков
Филип Голиков

Звание маршал на Съветския съюз
Години на служба 1918 ? 1962
Служи на СССР
Род войски
Командвания 1-ва гвардейска армия,
Брянски фронт , ГРУ
Битки/войни Битка за Москва
Битка за Сталинград
Награди Орден ?Октомврийска революция“
Орден ?Ленин“ и др.
Образование Военна академия ?Фрунзе“

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
29 юли 1980  г. (80 г.)
Погребан Новодевическо гробище , Хамовники , Русия
Филип Голиков в Общомедия

Фил?п Ива?нович Го?ликов (на руски : Фил?пп Ива?нович Го?ликов ) е съветски военен деятел, маршал на Съветския съюз (6 май 1961).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 16 юли 1900 г., в семейството на селяните Иван Николаевич и Вася Василиевна Голикови.

През 1918 г. постъпва в редовете на РКП(б) и Червената армия . Участва в Гражданската война в Русия , в съставите на доброволческия 1-ви селски комунистически стрелкови полк ?Червени орли“ ( Красные орлы ) и на 10-и Московски стрелкови полк от Специалната бригада от 3-та армия на Източния фронт. Завършва военно-агитаторски курсове в Петроград през 1919 г.

От август същата година е инструктор-организатор на политическия отдел на 51-ва стрелкова дивизия. След Гражданската война е на партийно-политическа работа до 1931 г., а после е на командни длъжности ? командир на 95-и стрелкови полк от 32-ра стрелкова дивизия (1931 ? 1933), командир на 61-ва стрелкова дивизия от Приволжкия военен окръг (1933 ? 1936), командир на 8-а отделна механизирана бригада (1936 ? 1937) и командир на 45-и механизиран корпус от Киевския военен окръг (1937 ? 1938).

Голиков задочно завършва Военната академия на РККА през 1933 г.

От 1938 г. е член на Военния съвет на Беларуския военен окръг . От ноември същата година е главнокомандващ на Виницката армейска група войски на Киевския специален военен окръг. През 1939 г., като командир на 6-а армия, участва в навлизането на съветски войски в Западна Украйна .

От юли 1940 г. Голиков е заместник-началник на Генералния щаб и началник на Главното разузнавателно управление. Във връзка с нападението на Нацистка Германия над СССР и загубата на предавателния център в Минск Голиков е изпратен в Лондон с основна задача да възстанови връзката с европейските резиденти .

От октомври 1941 г. командва 10-а, а от февруари 1942 г. ? 4-та ударна армия. От април е командващ войските на Брянския , а през юли 1942 и от октомври 1942 до март 1943 г. ? на Воронежкия фронт . В периода август-октомври 1942 г. командва 1-ва гвардейска армия и е заместник-командир на Югозападния (Сталинградски) фронт .

От април 1943 г. Голиков е заместник-министър на отбраната на СССР, отговарящ за кадрите, а от май същата година е началник на Главното кадрово управление към Министерството на отбраната. Едновременно с това от октомври 1944 г. е пълномощник на Съвета на народните комисари (правителството) на СССР по делата за репатриране на съветски граждани.

В периода 1950 ? 1956 г. Голиков командва отделна механизирана армия. От 1956 до 1958 г. е началник на Военната академия за бронетанкови и механизирани войски . През 1958 ? 1962 г. е началник на Главното политическо управление на Съветската армия и Военноморския флот на СССР. На 6 май 1961 г. Филип Голиков е произведен в звание маршал на Съветския съюз. Член е на ЦК на КПСС от 1961 до 1966 г.

Умира в Москва на 29 юли 1980 г.

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Голиков, Филипп Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​