Тракологията е наука ? регионално-тематичен клон на историята и археологията , ? изучаваща траките , древен народ, живял главно в Югоизточна Европа . Тя изследва тракийската култура (история, религия, език, изкуство, икономика) от края на II хилядолетие пр. Хр. до Късната Античност през IV-VII век. Учените, занимаващи се с тракология, се наричат траколози .

Модерната тракология (за разлика от интереса към траките през Античността) се заражда през втората половина на XIX век, като първото систематично изследване на наличните източници, особено свързаните с езика и религията на траките, става двутомната монография на австрийския етнолог Вилхелм Томашек ?Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung“ (1893 ? 1894). ^{[1] [2]} През следващите десетилетия тракологията се развива активно като самостоятелна научна дисциплина главно в България и Румъния . ^[3]

Тракология в Румъния [ редактиране | редактиране на кода ]

Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите .

Румъния, в чиято национална идеология даките (обикновено приемани за клон на траките ^[4] ) са смятани за пряк предшественик на съвременните румънци , до 70-те години на XX век остава основният център на развитие на тракологията. Румънската тракология преживява подем през 30-те години на XX век и отново от 70-те години. От 90-те години тя е съпътствана и от изобилна псевдонаучна литература, определяна от критиците си като ?дакомания“ или ?тракомания“. ^[5]

През 1976 година в Букурещ е проведен Вторият международен конгрес по тракология, а малко по-късно там е основан и Институт по тракология. Той е по-консервативен от българския Институт по тракология и се въздържа от спекулации за тракийската религия и ?духовност“, но тези теми също стават предмет на публикации от румънски историци и богослови, до известна степен под влияние на книгата на Мирча Елиаде ? От Залмоксис до Чингиз хан “. ^[6]

Тракология в България [ редактиране | редактиране на кода ]

Първият български текст, отделящ по-съществено внимание на траките, е ?Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (1870) на Стефан Захариев . Той описва редица тракийски паметници и, полемизирайки с гръцки автори, като Власиос Скорделис , се опитва да докаже славяноезичността на траките. ^[7]

Основите на тракологията в България са поставени от Гаврил Кацаров , който в продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 20-те години Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет. ^[8]

През 1916 година Богдан Филов въвежда концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. Също Филов развива предлаганата и от гръцки автори теза за културните връзки между траки и микенци , разглеждайки тракийските куполни гробници от IV-III век пр. Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата епоха, изчезнала в Гърция. Макар и критикувана, теорията за архаичността на тракийската култура продължава да заема централно място в българската тракология. ^[9]

Непосредствено след края на Втората световна война са направени едни от най-значимите открития на тракийската археология в България ? Казанлъшката гробница , Севтополис и Панагюрското съкровище . През 50-те години са издадени две монографии, посветени на тракийския език ? на Димитър Дечев и Владимир Георгиев . Докато първата днес е почти изцяло отживяла времето си, особено с множеството си спорни етимологии, книгата на Георгиев е сред първите, предложили широко приетото в наши дни разграничение между собствено тракийски и дако-мизийски вариант на тракийския език. ^[10]

През 60-те години тоталитарният режим в България заема все по-националистически позиции и като част от този процес лансира възгледа за траките като основен компонент в етногенезиса на българите . През 1967 година диктаторът Тодор Живков заявява, че ?в нашите жили тече и тракийска кръв“ и критикува научната общност, че не отделя достатъчно внимание на траките. С темата лично се ангажира и неговата дъщеря Людмила Живкова . ^[11]

През 1972 година в София е основан първият в света специализиран Институт по тракология и е проведен първият Международен конгрес по тракология. Ключова в бързият възход на тракологията през този период има Александър Фол , дългогодишен директор на Института по тракология, който се ползва и със силни политически протекции като близък на Людмила Живкова. ^[12]

През този период кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия , като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море , развива цяла теория за ?тракийската таласократия “ и тракийско морско присъствие в Леванта . През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и ?духовност“. ^[13]

В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за ?тракийския орфизъм“ ? устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. Хр и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica . Фол и последователите му развиват ?тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости. ^[14]

Директор на института от 1992 до 2010 г. е проф. д-р Кирил Йорданов , след което институтът е приобщен към Института за балканистика с Център по тракология към БАН ^[15] .

Тракология в Гърция [ редактиране | редактиране на кода ]

Още най-ранните изследвания на траките обикновено са в контекста на техните връзки с Древна Гърция , която е традиционна сфера на интерес за античната история. Германски учени от средата на XIX век, като Карл Отфрид Мюлер и Бернхард Гизеке , смятат траките за преки потомци или за близко родствени с пеласгите , а оттам и с древните гърци, позовавайки се на множество елементи на древногръцката култура и религия, които са с тракийски произход ? орфизмът и други мистерийни култове или музите . Малко по-късно Ервин Роде популяризира теорията, че целият култ към Дионисий в Древна Гърция има тракийски произход. ^[16]

Изхождайки от тези теории, местни дейци на гръцкото национално движение, като Власиос Скорделис и Ироклис Васиадис , се опитват да представят гърците за автохтонно население на Тракия ? като потомци на близкородствените на древните гърци траки, допълнително елинизирани още през Античността. Този аргумент не е използван широко в гръцките претенции към Тракия, а основното течение на гръцката историография дълго време не проявява особен интерес към траките. Той е популяризиран от края на 20-те години във връзка с пристигането в Гърция на голям брой изселници от България, като е развиван както от местни историци, като Козма Апостолидис , така и от академични авторитети, като Павлос Каролидис . ^[17]

Международни конгреси [ редактиране | редактиране на кода ]

От 1972 година, първоначално по инициатива на новосъздадения Институт по тракология при Българската академия на науките , се провеждат редовни международни конгреси по тракология.

Номер	Място на провеждане	Дата	Тема
1	София	1972
2	Букурещ	1976
3	Виена	1980
4	Ротердам	1984	Траки и микенци
5	Москва	1988
6	Палма де Майорка	1992
7	Констанца , Тулча , Мангалия	1996
8	София , Ямбол	2000	Траките и Егея
9	Кишинев	2004	Траките и Понта
10	Комотини , Александруполис	2005	Тракия в гръко-римския свят
11	Истанбул	2010
12	Търговище	2013	Траките и техните съседи в бронзовата и желязната епоха
13	Казанлък	2017	Древна Тракия: мит и реалност [18]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Цитирани източници

• Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6 .
• Chilver, Guy Edward Farquhar. Dacia // britannica.com. Encyclopædia Britannica, 2020. Посетен на 2020-12-13. (на английски)

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Официален сайт на Института по балканистика с Център по тракология
• Енциклопедия Древна Тракия и Траките