от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Геориев Попов
е
български
офицер
(
генерал-майор
), началник на 3-та, а по-късно на 1-ва армия през
Първата световна война
(1915 ? 1918).
През 1892 г. завършва военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин
подпоручик
, а на 2 август 1895 г. е чин
поручик
.
Деец е на
Македоно-одринската организация
. През април 1901 година е делегат на
Осмия македоно-одрински конгрес
от
Добричкото дружество
.
[1]
През 1901 г. завършва Генралщабната академия в
Санкт-Петербург
и е произведен в чин
капитан
. Като младши офицер е зачислен в 5-и пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин
майор
, а през 1909 е старши адютант в 5-а пехотна дивизия. През 1911 г. е произведен в чин
подполковник
, а на 14 февруари 1914 г. в чин
полковник
.
През
Първата световна война
(1915 ? 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу
Румъния
. През 1918 г. е произведен в чин
генерал-майор
. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.
Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.
Недев
,
С.
,
Командването на българската войска през войните за национално обединение
, София, 1993, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“, стр. 139
- ↑
Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 ? 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.