Стефан Василев (политик)

Стефан Василев
	Стефан Василев
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	1966 ? 1971
Предшественик	Иван Пръмов
Наследник	Владимир Бонев
Лична информация
Роден	12 септември 1919 г. Батак , Царство България
Починал	2005 г. (85 г.) ?
Полит. партия	БКП (1931 ? 1949)
	Народен представител в: ; V НС VI НС
	Портал Политика

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Василев .

Стефан Костадинов Василев е български партизанин , инженер и политик от Българската комунистическа партия (БКП), секретар на Централния комитет (ЦК) през 1966 ? 1971 година и министър на народната просвета през 1968 ? 1973 година.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Стефан Василев е роден в село Батак на 12 септември 1919 година. ^[1] През 1940 година завършва гимназия в град Пещера . След това започва да учи във Висшето техническо училище в София . Там се включва в работата на комунистическия Български общ народен студентски съюз . ^[1]

През 1943 година Василев е мобилизиран в Трудови войски . След връщането си в Батак е ятак на Родопския партизански отряд ?Антон Иванов“ , а от февруари 1944 година е партизанин в Партизанския отряд ?Георги Димитров“ , действащ в Старозагорско . След Деветосептемврийския преврат е назначен за помощник-командир по политическата част на Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк , с който участва във военните действия в Югославия и Унгария . ^[1]^[2]

След края на войната Стефан Василев ръководи организацията на БКП в VIII район в София. От 1947 до 1952 година учи и специализира хидроенергетика и хидравлика в Московския енергетичен институт . След връщането си в България става асистент в лабораторията по хидравлика на Инженерно-строителния институт . ^[1]

От 1961 година Василев работи в Института по водно стопанство и строителство при Българската академия на науките , където на следващата година получава степен кандидат на техническите науки, а през 1966 ? 1971 година достига до поста ръководител на секция ?Хидравлика“. В периода 1962 ? 1968 година е завеждащ отдел ?Наука и образование“ в ЦК на БКП и първи секретар на Градския комитет на БКП в София. От 1962 е кандидат-член, а от 1966 до 1976 година ? член на ЦК. ^[1]

От 1966 до 1971 година Стефан Василев е секретар на ЦК на БКП, ^[3] а от 1968 до 1973 година е министър на народната просвета във второто правителство на Тодор Живков и в първото правителство на Станко Тодоров . ^[1] През 1973-1975 година е председател на Комитета по мирното използване на атомната енергия . ^[4]

От 1969 година Василев оглавява катедра ?Използване на водната енергия и хидрология“ във Висшия инженерно-строителен институт. През същата година става заместник-председател на Националния комитет към Международната агенция за атомна енергия и получава званието ? Герой на социалистическия труд “. През 1976 година е освободен от политическите си постове. ^[1] Награждаван е с орден ?За храброст“, IV степен, 2 клас, съветския орден ?Червена звезда“, орден ?На унгарската свобода“ ? сребърен. ^[5]

Публикации [ редактиране | редактиране на кода ]

?Хидравлика на хидротехническите съоръжения“ (1967)
?Без пагони на война. Спомени“ (1986)
?Хидравлика. Учебник за студентите на ВИАС“ (1988)

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 . с. 82 ? 83.
↑ Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, с. 29
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща ?Труд“, стр. 299, ISBN 954-528-790-X
↑ https://bnra.bg/bg/za-agentsiyata/rakovoditeli-na-ayar/
↑ Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, с. 29

[ташев-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 . с. 82 ? 83.

[2] Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, с. 29

[3] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща ?Труд“, стр. 299, ISBN 954-528-790-X

[4] ttps://bnra.bg/bg/za-agentsiyata/rakovoditeli-na-ayar/

[5] Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, с. 29

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]