Стан?слав Херман Лем
(на
полски
:
Stanisław Herman Lem
) е
полски
писател
, творил в областите
научна фантастика
,
философия
и
сатира
. Носител е на
Ордена на Белия орел
, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е
романът
Соларис
, издаден през 1961 г., който е екранизиран в
киното
общо три пъти. През 1976 г.
Теодор Стърджън
заявява, че Лем е най-четеният писател фантаст в света.
Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху
технологиите
, естеството на
интелекта
, пречките в
общуването
и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във
Вселената
. Някои от тези произведения са под формата на
фантастика
, но други имат облика на
есета
и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно
словообразуване
, включените
стихове
на
извънземни
и
роботи
и използваните
каламбури
. По тази причина често съществуват няколко различни версии на преводите.
Сградата, в която се ражда и прекарва детството си Станислав Лем
Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 г. в
Лвов
, Полша (днес градът се намира в
Украйна
) в семейството на лекар
ларинголог
. От 1932 до 1939 г. учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романа ?
Високият замък
“.
През 1940 г. кандидатства в Политехниката, но не е приет. Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на
Втората световна война
го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в
Съпротивата
. През 1944 г.
Червената армия
окупира Полша и страната попада под контрола на
Съветския съюз
до 1989 г. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов.
В
Краков
Лем продължава и завършва следването си в
Ягелонския университет
. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Пише
разкази
и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е ?
Човекът от Марс
“ (1946), излязъл като поредица в списанието
Nowy ?wiat Przygod
(?Нов свят на приключенията“), а първата негова книга ? ?
Астронавти
“, публикувана през 1951 г.
От 1948 г. писателят работи по романа ?Болница Трансфигурация“. Той е спрян от
комунистическата
цензура
, въпреки многократните преработки на текста, правени от Лем. Книгата е издадена 8 години по-късно.
През 1953 г. Лем се жени за Барбара Лестняк (лекар по професия), с която се запознава в 1950 г. На 14 март 1968 г. се ражда синът им Томаш.
Гробът на Станислав Лем на Салваторското гробище в Краков
Периодът 1961 ? 1970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите ?
Едем
“ (1959), ?
Завръщане от звездите
“ (1961), и особено ?
Соларис
“ (1961) му донасят световна известност, затвърдена от ?
Непобедимият
“ (1964) и ?
Разкази за пилота Пиркс
“ (1968). През 1973 г.
Американското общество на научните фантасти
го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията ?Злочестата фантастика“ (1976), в която критикува художествената немощ на
жанра
, тази привилегия му е отнета.
През 1981 г. получава почетна степен от
Вроцлавската
политехника, а по-късно и от
Ополския
, Лвовския и Ягелонския университет.
При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г. Лем я напуска и живее зад граница. В този период са издадени последните му научнофантастични произведения ? ?
Мир на Земята
“ и ?
Фиаско
“. През 90-те години пише съчинения в областта на
футурологията
,
философията
и
социологията
. Лем се въздържа да се върне в родината си дори и след като политическата ситуация в страната се поправя. Обяснява тази своя нагласа с неблагоприятната геополитическо положение на Полша. Същевременно се оплаква от
Виена
и жителите на
Австрия
. В крайна сметка семейство Лем се завръща в Полша през 1988 г.
[2]
и заживява в новия си дом в Борек Фаленцки.
Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в
Краков
.
Станислав Лем е най-често превежданият полски автор. Книгите му са преведени на 42 езика, с общ тираж 30 милиона екземпляра
[3]
.
Литературното наследство на Лем включва научнофантастични романи и разкази, детективски разкази, автобиографичен роман, футурологично-философски есета, литературна публицистика, фейлетони, стихотворения, писма, сценарии радио сценарии, телевизионни и филмови предавания, драми, както и послеслови и предговори към произведения на други автори (сред които
братя Стругацки
и
Филип К. Дик
) и множество рецензии.
Атрактивността на творчеството на Лем произтича предимно от комбинацията на популярен литературен жанр с философска и научна рефлексия и ефективното включване на задълбочени социални анализи в интригуващ сюжет. Забележително е също вниманието към научните детайли в създадените светове и литературни визии, майсторското боравене с езика и създаването на оригинални герои, често изправени пред сериозни морални избори. Творчеството на Лем може да се разглежда цялостно във възможно най-общ философски смисъл и като опит за литературно подреждане на света и описание на неговите по-нататъшни перспективи на развой
[4]
.
В научнофантастичните си романи и разкази Лем развива до перфектност класическите за този жанр теми:
- космически пътувания и контакти с извънземни форми на живот ?
Едем
,
Непобедимият
,
Соларис
,
Фиаско
;
- тенденции на цивилизационно развитие ?
Локална визия
,
Мир на Земята
;
- спецификата на научното откритие и философията на науката ?
Звездни дневници
;
- ролята на случайността в картината на реалността ?
Следствието
,
Сенна хрема
;
- антиутопични социални визии и критика на тоталитаризма ?
Звездни дневници
,
Едем
,
Дневник, намерен във вана
,
Завръщане от звездите
;
- изкуственият интелект ?
Звездни дневници
,
Непобедимият
,
Кибериада
.
Героите на Лем най-често са индивидуалисти и самотници. Сред най-известните са: Звездният пътешественик Ийон Тихи, професор Тарантога, астронавтът Пиркс, поручик Грегори, психологът Крис Келвин и астронавтът Марек Темпе.
Малгожата Шпаковска, критик и литературен историк, смята Лем за късен наследник на постпозитивистичния натурализъм, резултат от което е неговата характерна мизантропия, показваща общи корени с произведенията на
Пшибишевски
и
Виткаци
[5]
.
В областта на философията на науката Лем често се позовава на трудовете на
Бъртранд Ръсел
и възгледите на
Карл Попър
. Убежденията на Лем в областта на антропологията са описани от публициста и журналист Войчех Орлински като мизантропски хуманизъм ? човекът е в центъра на интереса на Лем, но като случаен продукт на еволюцията, поробен от атавистични инстинкти не буди у него симпатии. В областта на метафизиката Лем представя позицията на агностик, категорично различна обаче от официалния държавен атеизъм, напр, съветския. Социалната философия на Лем се проявява в много произведения чрез критика на
тоталитарната система
, правена от хуманистични позиции, в по-късни произведения се появява и критика на
консуматорското
и изключително пермисивно общество. В публицистиката си, посветена на философията на езика, Лем отхвърля структурализма и
семиотиката
, смятайки, че не може да се анализира литературно произведение само по себе си, абстрахирайки се от контекста на четенето му от реципиента
[6]
.
Лем пише творбите си основно на пишеща машина. Всеки ден започва работа около четири сутринта. Голяма част от времето му поглъща изобилната кореспонденция с цял свят. Четири пъти седмично кара съпругата си на работа и пазарува. Следобед отново работи няколко часа, а след кратка почивка работи и вечер, но си ляга сравнително рано. Най-много произведения успява да създаде по време на пътуванията до Дома на писателите ?Астория“ в
Закопане
. Докато пише, не си води бележки, не прави чернови ? когато не е доволен от резултата, започва отначало, за да стигне до място, което го удовлетворява. Повтаря процедурата до постигане на желания резултат
[7]
. Несполучливите текстове се унищожават ? съпругата му ги пали на поляната зад къщата. В напреднала възраст Лем вече не може да пише сам поради неврологични проблеми и диктува текстовете си на секретар, който ги записва на компютър
[8]
.
Фамилията на писателя носи
планетоидът
Лем (3836), а също и улици в много полски градове
[9]
. Ийон Тихи, един от героите в книгите на Лем, също дава името си на планетоид ? Ийонтихи (343000), а друг ? Пиркс, на кратер на повърхността на
Харон
, луната на
Плутон
. През декември 2019 името Соларис получава звезда в съзвездието
Пегас
, а кръжащата около нея планета е наречена Пиркс
[10]
.На 21 ноември 2013 в космоса е изстреляна ракета, на борда на която се намира наносателит BRITE-PL ?Lem“[180]. Построеният в Краков
синхротрон
носи името ?Соларис“
[11]
? също като романа на Лем.
С решение на сейма на Република Полша IX мандат от 27 ноември 2020 г. следващата 2021 година е обявена за година на Станислав Лем
[12]
. На патрона на 2021 година е посветено специално издание на ?Хроники на Сейма“ (Kroniki Sejmowe)
[13]
.
- 1957 ? Наградата на Краков за литература (
Nagroda Literacka miasta Krakowa
)
- 1965 ? Наградата на Министерството на културата и изкуствата на Полша, II степен (
Nagroda Ministra Kultury i Sztuki II stopnia
)
- 1972 ? член на комисията ?Полша 2000“ под
егидата
на
Полската академия на науките
- 1973
- Наградата на Министъра на външните работи за популяризирането на полската култура навън (
nagroda Ministra Spraw Zagranicznych za popularyzacj? polskiej kultury za granic?
)
- Наградата за литература на Министъра на културата и изкуствата на Полша (
nagroda literacka Ministra Kultury i Sztuki
) и почтен член на Science Fiction Writers of America
- 1976 ? Държавна награда I степен в областта на литературата (
Nagroda Pa?stwowa I stopnia w dziedzinie literatury
)
- 1979
- Grand Prix de Litterature Policiere за романа
Katar
.
- Малката планета
, 3836 Lem, открита от
съветския
астроном Николай Степанович Черних, е кръстена на негово име
- 1981 ?
Doctor honoris causa
на Вроцлавската политехника
- 1986 ? Носител на Австрийската дърпжавна награда за европейска литература
- 1991 ? Носител на наградата
Франц Кафка
- 1994 ? член на Полската академия за обучение
- 1996 ? носител на
Ордена на белия орел
- 1997 ?
почетен гражданин
на
Краков
- 1998 ?
Doctor honoris causa
:
Ополски университет
,
Лвовски университет
,
Ягелонски университет
- 2003 ?
Doctor honoris causa
на Университета в
Билефелд
Стенопис в
Краков
в памет на Лем.
- Czlowiek z Marsa
(1946) ?
Човекът от Марс
(не е издавана на български език)
- Astronauci
(1951) ?
Астронавти
- Oblok Magellana
(1955) ?
Облакът на Магелан
- Eden
(1959) ?
Едем
- Sledztwo
(1959) ?
Разследване
(не е издавана на български език)
- Powrot z gwiazd
(1961) ?
Завръщане от звездите
- Pamietnik znaleziony w wannie
(1961) ?
Дневник, намерен във вана
- Solaris
(1961) ?
Соларис
- Niezwyciezony
(1964) ?
Непобедимият
- Glos Pana
(1968) ?
Гласът на бога
(не е издавана на български език)
- Katar
(1976) ?
Сенна хрема
- Fiasko
(1987) ?
Фиаско
- Cyberiada
(1965) ?
Кибериада
, сборник разкази
- Dzienniki gwiazdowe
(1957) ?
Звездни дневници
, цикъл разкази
- Kongres futurologiczny
(1983) ?
Конгрес по футурология
- Opowiesci o pilocie Pirxie
(1968) ?
Разкази за пилота Пиркс
, поредица разкази
- Dialogi
(1957) ?
Диалози
(не е издавана на български език)
- Summa Technologiae
(1964) ?
Summa Technologiae
, само части от нея са издавани на български език
- Wysoki Zamek
(1966) ?
Високият замък
- Fantastyka i futurologia
(1970) ?
Фантастика и футурология
(не е издавана на български език)
- Doskonala proznia
(1971) ?
Перфектен вакуум
(не е издавана на български език)
- Wielkosc urojona
(1973) ?
Имагинерна величина
(не е издавана на български език)
- Golem XIV
(1981) ?
Голем XIV
(не е издавана на български език)
- Ewa Balcerzak,
Stanisław Lem
. Warszawa: Pa?stwowy Instytut Wydawniczy, 1973, s. 180, seria: Portrety wspołczesnych pisarzy polskich.
- Piotr Krywak,
Stanisław Lem
. Krakow: Wydawnictwo PAN, 1974.
- Adam Wojcik,
Ambasador polskiej literatury
. W: Adam Wojcik, Marek Englender: Budowniczowie gwiazd 1. Warszawa: Krajowa Agencja Wydawnicza, 1980.
- Andrzej Stoff,
Powie?ci fantastycznonaukowe Stanisława Lema
. Warszawa: Pa?stwowe Wydawnictwo Naukowe, 1983, s. 180.
ISBN 83-01-05044-6
.
- Wojciech Kajtoch,
Wst?p do Solaris
. W: Wojciech Pykosz, Leszek Bugajski: Lektury licealisty. Wrocław i in.: Ossoolineum, 1986, s. 137?148.
ISBN 83-04-02140-4
.
- Stanisław Lem. W: Adam Wojcik,
Wizjonerzy i szarlatani 1
. Warszawa: Krajowa Agencja Wydawnicza, 1987.
ISBN 83-03-01944-9
.
- Stanisław Bere?,
Rozmowy ze Stanisławem Lemem
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 1987, s. 400+3.
ISBN 978-83-08-01656-5
.
- Lem w oczach krytyki ?wiatowej
. wybor i opr. Jerzy Jarz?bski. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 1989.
ISBN 83-08-00646-9
.
- Andrzej Niewiadowski, Antoni Smuszkiewicz,
Leksykon polskiej literatury fantastycznonaukowej
. Pozna?: Wyd. Pozna?skie, 1990, seria: Science Fiction.
- Andrzej Stoff,
Lem i inni. Szkice o polskiej science fiction
. Bydgoszcz: Pomorze, 1990.
ISBN 83-7003-114-5
.
- Ryszard Handke,
Ze Stanisławem Lemem na szlakach fantastyki naukowej
. Bydgoszcz: 1991.
- Antoni Smuszkiewicz,
Stanisław Lem. Pozna?: Dom Wydawniczy ?Rebis”
, 1995.
ISBN 83-7120-184-2
.
- Pavel Weigel,
Stanisław Lem: ?ivotopis (?yciorys)
. Praha (Czechy): Magnet-Press, 1995.
ISBN 80-85847-40-X
.
- Małgorzata Szpakowska,
Dyskusje ze Stanisławem Lemem
. Warszawa: Wydawnictwo Naukowe i Literackie OPEN, 1996.
ISBN 83-85254-36-6
.
- Mariusz Le?,
Stanisław Lem wobec utopii
. Białystok: Towarzystwo Literackie im. A. Mickiewicza, 1998.
Томаш Фиалковски,
Свят на ръба. Със станислав Лем разговаря Томаш Фиалковски
, превод Лина Василева, София, 2021,
ISBN 9786190208808
. (Tomasz Fiałkowski: ?wiat na kraw?dzi. Ze Stanisławem Lemem rozmawia Tomasz Fiałkowski. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2000.
ISBN 83-08-02940-X
.)
- Stanisław Bere?,
Tako rzecze... Lem
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2002, s. 577+3.
ISBN 83-08-03245-1
.
- Jerzy Jarz?bski,
Wszech?wiat Lema
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2003.
ISBN 83-08-03343-1
.
- Stanisław Lem. Pisarz, my?liciel, człowiek
. pod red. Jerzego Jarz?bskiego i Andrzeja Sulikowskiego. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2003.
ISBN 83-08-03298-2
.
- Keller L., Zarnowski L. (red.),
Acta Lemiana Monashiensis ? Special Lem Edition of Acta Polonica Monashiensis
, Melbourne, Australia: Leros Press i Monash University, 2003, ISSN 1336-8562.
- Izabela Domaciuk,
Nazwy własne w prozie Stanisława Lema
. Lublin: Wydawnictwo UMCs, 2003.
ISBN 83-227-2051-3
.
- Jacek Rzeszotnik,
Ein zerebraler Schriftsteller und Philosoph namens Lem (Intelektualny pisarz i filozof zwany Lem)
. Wrocław: Wydawnictwo UWr, 2003.
ISBN 83-229-2378-3
.
- Maciej Płaza,
O poznaniu w tworczo?ci Stanisława Lema
. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, 2006.
ISBN 83-229-2765-7
.
- Paweł Majewski,
Mi?dzy zwierz?ciem a maszyn?. Utopia technologiczna Stanisława Lema
. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, 2006.
ISBN 978-83-229-2854-7
.
- Maciej Dajnowski,
Groteska w tworczo?ci Stanisława Lema
. Gda?sk: Wydawnictwo Uniwersytetu Gda?skiego, 2006.
ISBN 83-7326-303-9
.
- Monika Krajewska,
Polsko-rosyjski słownik lemowych neologizmow
. Toru?: Towarzystwo Naukowe w Toruniu, 2006.
ISBN 83-87639-85-0
.
- Robert Stiller,
Lemie! po co umarłe??
. Krakow: vis-a-vis Etiuda, 2006.
ISBN 83-89-640-55-4
.
- Tomasz Fiałkowski,
?wiat na kraw?dzi. Ze Stanisławem Lemem rozmawia Tomasz Fiałkowski
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2007.
ISBN 978-83-08-04023-2
.
- Marek Oramus,
Bogowie Lema
. Pozna?: Wydawnictwo Kurpisz, 2007.
ISBN 978-83-89738-92-9
.
- Wojciech Orli?ski,
Co to s? sepulki? Wszystko o Lemie
. Krakow: Wydawnictwo Znak, 2007.
ISBN 978-83-240-0798-1
.
- Tomasz Lem,
Awantury na tle powszechnego ci??enia
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2009.
ISBN 978-83-08-04379-0
.
- Paweł Okołowski,
Materia i warto?ci. Neolukrecjanizm Stanisława Lema
. Warszawa: Wydawnictwo Uniwersytetu Warszawskiego, 2010.
ISBN 978-83-235-0664-5
.
- Lech Keller,
Visions of the Future in the Writings of Stanislaw Lem
. Volume 1: Visions of the Future. Saarbrucken: Lambert Academic Publishing, 2010.
ISBN 978-3-8383-5900-7
.
- ↑
dspace.uni.lodz.pl
- ↑
Tomasz Fiałkowski: ?wiat na kraw?dzi. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2001.
ISBN 83-08-02940-X
.
- ↑
Tomasz Lem,
Awantury na tle powszechnego ci??enia
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2009.
ISBN 978-83-08-04379-0
.
- ↑
Wojciech Orli?ski,
Lem. ?ycie nie z tej Ziemi
. Wołowiec: Wydawnictwo Czarne, Wydawnictwo Agora, 2017.
ISBN 978-83-8049-552-4
.
- ↑
Wojciech Orli?ski,
Lem. ?ycie nie z tej Ziemi
. Wołowiec: Wydawnictwo Czarne, Wydawnictwo Agora, 2017.
ISBN 978-83-8049-552-4
.
- ↑
Czytam Sienkiewicza. W:
Stanisław Lem: Sex Wars
. Warszawa: Nowa, 1996, s. 263?269.
ISBN 978-83-08-04379-0
.
- ↑
Paweł Majewski,
Mi?dzy zwierz?ciem a maszyn?. Utopia technologiczna Stanisława Lema
. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, 2007, s. 42?43.
ISBN 978-83-229-2854-7
.
- ↑
Paweł Okołowski,
Materia i Warto?ci. Neolukrecjanizm Stanisława Lema
. Warszawa: Wydawnictwo Uniwersytetu Warszawskiego, 2010.
ISBN 978-83-235-0664-5
.
- ↑
Tomasz Lem,
Awantury na tle powszechnego ci??enia
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2009.
ISBN 978-83-08-04379-0
.
- ↑
Stanisław Bere?,
Tako rzecze… Lem
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2002.
ISBN 83-08-03245-1
.
- ↑
Małgorzata Szpakowska, ?Zasada Hioba“,
Tygodnik Powszechny
, 4 kwietnia 2006 [посещение 2011-08-31] (pol.).
- ↑
Tomasz Lem,
Awantury na tle powszechnego ci??enia
. Krakow: Wydawnictwo Literackie, 2009.
ISBN 978-83-08-04379-0
.
- ↑
Wojciech Orli?ski,
Co to s? sepulki? Wszystko o Lemie
. Krakow: Znak, 2007.
ISBN 978-83-240-0798-1
.
|
---|
| Романи
| |
---|
| Сб. разкази
| |
---|
| Футурология
| |
---|
| Екранизации
| |
---|
|
Нормативен контрол
![Редактиране в Уикиданни](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png) | |
---|
|