от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спас Георгиев Георгиев
, роден на 18 април 1858 г. в София, е генерал-лейтенант от пехотата. Командир на 3-та бригада от
7-а рилска дивизия
. Кавалер на ордена ?Кръст за храброст“ за
Балканската война
1912 ? 1913 г.
[1]
Завършва Военното училище на 10 май 1879 г. B
Сръбско-българската война 1885 г.
e командир на рота. Произведен в поручик на 30 август 1882 г., в капитан ? на 30 август 1885 г., в майор ? на 23 април 1887 г., в подполковник ? през 1892 г., в полковник ? през 1896 г., в генерал-майор ? през 1906 г., минава в запаса същата година.
[2]
През Балканската война е отново на действителна военна служба в действащата армия и командва 3/2 бригада от 7-а рилска дивизия. На 5 октомври 1912 г. освобождава Горна Джумая (дн.
Благоевград
)
[3]
[4]
и разбива с 8000 щика турския Струмски корпус в
сражението при Крупник
.
Командваната от Георгиев 3-та бригада от 7-а рилска дивизия още веднъж разгромава турските войски в
боя при Айватово
на 12 км от
Солун
, като с фронтална атака обръща в бягство турците и влиза в Солун на 27 октомври 1912 г. Броени часове преди това комендантът на града Хасан Тахсин паша предава града на гръцката армия след водени сепаративни преговори зад гърба на българите.
Произведен е в генерал-лейтенант и награден с
Кръст за храброст
.
По време на военната си кариера служи в
1-ви пехотен софийски
и
9-и пехотен пловдивски полкове
.
Умира в 1916 година.
[5]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 190.
