от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Григоров Симов
е български офицер, генерал-майор.
Роден е на 9 септември 1895 година в
Кюстендил
. През 1916 година завършва Военното училище в София. По-късно завършва и Военната академия там. Службата му започва в
петдесет и трети пехотен осоговски полк
. От 1928 година е командир на рота в
тринадесети пехотен рилски полк
. През 1935 година е назначен за началник на втори пограничен участък. На следващата година е началник на Ботевградското военно окръжие. От 1938 е началник-щаб на шеста пехотна дивизия. През 1939 година става командир на
тридесет и пети пехотен врачански полк
. От 1943 година е командир на
двадесет и четвърта пехотна дивизия
. След преминаването на България на страната на Съюзниците е пленен в района на Ниш от немски части и въдворен във военнопленническия лагер
Офлаг-8
. По това време е уволнен от новата власт на ОФ. Отказва да се присъедини към армията на ген.
Андрей Власов
. В България е осъден задочно на смърт. През 1945 година се завръща. Арестуван е два пъти и съден, но оправдан от т. нар.
Народен съд
. Изселен със семейството си. Работи в
ТКЗС
. По-късно се разболява от
Паркинсон
. Умира на 18 ноември 1966 година
[1]
. Според Ташо Ташев е екзекутиран през 1945
[2]
.
