За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Протон
Елементарна частица
Кварковата структура на протона
Класификация
Клас и подклас	фермион , адрон , барион , нуклон
Обозначение	p+
Античастица	Антипротон
Открита от	Ърнест Ръдърфорд ( 1919 )
Характеристики
Маса	1,672 621 71(29) × 10 ?27 kg 938.272 029(80) MeV / c 2 1,007 276 466 88(13) amu
Заряд	1,602 176 53(14) × 10 ?19 C
Спин	½
Странност	0
Очарование	0
Време на живот	2,9×10 29 до 1,6×10 33 в зависимост от разпада
Взаимодействие	гравитационно , електромагнитно , слабо , силно
Протон в Общомедия

Протон във физиката (от гръцки ? ?първи, основен“) е частица с положителен електричен заряд , равен на 1,6 ? 10 ^?19 кулона и маса 938 MeV / c ² (1,6726231 ? 10 ^?27 kg , или около 1836 пъти по-голяма маса от тази на електрона . Протонът се разглежда като стабилен (с долна граница на период на полуразпад около 10 ³⁵ години), макар някои теории да предсказват възможен пълен разпад на тази частица. Протонът има плътност около 2,31 × 10 ¹⁷ kg/m ³

Ядрото на най-разпространения изотоп на водородния атом е един протон. Ядрата на атомите са съставени от протони и неутрони , свързани заедно чрез силни ядрени взаимодействия . Броят на протоните в ядрото на атома определя химичните характеристики на атома и кой химичен елемент е това.

Протоните се класифицират като бариони и са съставени от 2 горни кварка и от един долен кварк, които се придържат от силните ядрени енергии, опосредствани чрез глуони . Протоновият антиматериен еквивалент е антипротонът.

В химията и биохимията терминът протон се отнася до водородния катион (H ⁺ ). В този контекст, донорът на протони е киселина , а протонният акцептор е основа (виж водороден показател ).

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Протонът е открит през 1918 г. от Ърнест Ръдърфорд . Той забелязва, че при изстрелване на алфа-частици в газообразен азот сцинтилационните детектори отчитат, че вследствие на това облъчване се отделя водород . Ръдърфорд решава, че единственото място, от което може да е дошъл този водород, е азотът, което ще означава, че азотът съдържа водородни ядра. Поради това той предполага, че водородното ядро, за което и преди се е знаело, че има атомен номер 1, трябва да е елементарна частица . Ръдърфорд нарича тази частица протон, от ?πρ?το?“ (?протос“), която е гръцката дума за ?първи, основен“. Отбелязва се и с ${\displaystyle p_{1}^{1}}$

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Антипротон
• Атомен номер