Паул Ерлих

Паул Ерлих
Paul Ehrlich
	Паул Ерлих Paul Ehrlich
германски химик и имунолог
	През 1915 година
Роден	14 март 1854 г. Стшелин , Прусия
Починал	20 август 1915 г. (61 г.) Бад Хомбург , Германия
Погребан	Франкфурт на Майн , Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Рощокски университет ; Лайпцигски университет ; Вроцлавски университет ; Фрайбургски университет
Научна дейност
Област	Химия , имунология
Работил в	Гьоте университет Франкфурт на Майн ; Гьотингенски университет
Известен с	изследвания върху автоимунитета
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1908)
Семейство
Подпис
	Паул Ерлих в Общомедия

Паул Ерлих (на немски : Paul Ehrlich , 14 март 1854 ? 20 август 1915 ) е германски химик , имунолог , лекар , бактериолог , основоположник на химиотерапията . През 1908 г. той получава Нобелова награда за приноса му в областта на имунологията . ^[1]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Паул Ерлих е роден в силезийския град Стшелин (днес в Полша). Той е второто дете в осигуреното еврейско семейство на Роза (Вайгерт) и Измар Ерлих, лидер на местната еврейска общност. ^[1] Братовчедът на майка му Карл Вайгерт (Karl Weigert, 1845 ? 1904) е известен патолог и допринася за създаване на научни интереси у племенника си.

Завършва средно училище в тогавашния Бреслау , след което продължава медицинското си обучение в университетите на Вроцлав , Страсбург , Фрайбург и Лайпциг . След като получава докторска степен през 1882 г., работи в Шарите в Берлин като помощник на медицинския директор Теодор Фрерихс, основател на експерименталната клинична медицина, и се специализира в областите хистология , хематология и цветохимия.

Научна дейност [ редактиране | редактиране на кода ]

Ерлих работи в различни области на медицинската биология, химия, експериментална патология и терапия. Успява да установи наличието на различни форми на левкоцитите , значението на костния мозък за образуването на гранулоцитите , диференцира определени форми на левкозите и създава дуалистичната теория на хемопезата (образуването на кръвта) (1880 ? 1898). В същия период открива съществуването на хематоенцефаличната бариера; предлага специфичен метод за оцветяване на туберкулозните микобактерии, начин за многоцветно оцветяване на кръвни натривки и хистологични препарати. Изказва идеята, че клетките, отговорни за имунните реакции, имат на повърхността си антиген-разпознаващи структури ? рецептори. Тази идея, изиграла огромна роля в развитието на имунологията, намира пълно подтвърждение.

Известен е с изследователската си работа и е основател на химиотерапията . Световна слава му носи разработеното от екипа му медикаментозно лечение срещу сифилис чрез препарата салварсан . Освен това е участник в създаването на серум срещу болестта дифтерия . Заедно с Иля Мечников през 1908 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за създаването на имунологията . През 1909 г. Ерлих създава лекарство № 606 (salvarsan), с което се лекува сифилис. Салварсан се представя добре при изпитванията и става първото химическо лекарство в историята на фармацевтиката.

През 1910 г. започва широкото използване на салварсан, но скоро става ясно, че при недостатъчното му количество причинителят на болестта бързо се адаптира. Така е направено странично, но много важно откритие ? резистентност към лекарства. ^[2] След изобретяването на пеницилина през 1940 г. лекарството престава да се прилага.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

( (de) ) Публикации на Паул Ерлих Архив на оригинала от 2011-01-02 в Wayback Machine .
( (de) ) Паул Ерлих, 1854 ? 1915 ? Кратка биография Архив на оригинала от 2005-11-26 в Wayback Machine .
( (de) ) Paul Ehrlich (1854-1915)
( (de) ) Виртуален музей на науката: Паул Ерлих (1854 ? 1915)

[nobel-1] а ^б The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1908, Paul Ehrlich ? Biography

[2] Пауль Эрлих: Нобелевский лауреат из Вроцлава, создавший теорию иммунитета и лекарство от сифилиса

[1]

[2]