Петър Петров (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Петров .

Петър Петров
български историк
Роден
Починал
21 януари 2024  г. (99 г.)

Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област история
Работил в Софийския университет

Петър Христов Петров е виден български историк.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден на 31 юли 1924 г. в село Върбешница , Мездренско . [1] Основно и прогимназиално образование получава в родното си село, а средно - в класическия отдел на Врачанската мъжка гимназия. През 1949 година завършва "История" в Историко-филологически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1952 г. - редовна аспирантура. Специализира в Югославия през 1965 и 1967 г.

Работи като асистент , доцент и професор във Философско-историческия и Историческия факултет на Софийския университет (1952 ? 1989).

С дисертацията си "Въстанието на Ивайло" става кандидат на историческите науки (1954), а с научната си разработка "Образуване на българската държава" - доктор на историческите науки (1982). Петър Петров е носител на орден ? Кирил и Методий “ ? II ст. (1967), орден ?Кирил и Методий“ ? I ст. (1978), ? Червено знаме на труда “ (1985), ? Народна Република България “ - I ст. (1986г.), както и на много медали и други отличия. Отличен е със званието ? Заслужил деятел на образованието “ (1987).

Последователно е заместник-председател, организационен секретар и главен секретар на Централния съвет и Българското историческо дружество (1964 ? 1985). [2] Член е на Македонския научен институт и редакционната колегия на списание ? Македонски преглед “.

Води лекции по Средновековна българска история, Изворознание на средновековната българска история, Феодализмът в средновековна България, Асимилаторската политика на турските завоеватели през XV-XIX в., Проблеми на политическата и църковна история на България през VII-XIV в., България и европейския средновековен свят, История на българската държава и право, История на България (основен курс) на стотици студенти и специализанти, както в Софийския университет, така и във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" , Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" , Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" , бившия Славянски университет и в Центъра за следдипломна специализация към Великотърновския университет.

Редица негови студенти впоследствие се реализират в науката, образованието, културата и политиката. Сред тях са академик Васил Гюзелев , професор Николай Генчев , професор Александър Фол , професор Илчо Димитров , професор Константин Косев , професор Иван Илчев , професор Иван Божилов , Людмила Живкова , Георги Атанасов , Георги Първанов , Димитър Луджев , Веселин Методиев и други. [3]

Петър Петров е автор и редактор на редица ценни изследвания, посветени на българската средновековна история: "Образуване на българската държава" (1981 г.), "Възстановяване на българската държава (1185-1197 г.)" (1985 г.), "Карпошовото въстание" (1994 г.), "Научна експедиция в Македония и Поморавието" (1993 г.), "Македония. История и политическа съдба том ?-???" (1995-1998 г.), "Църква и църковен живот в Македония" (2003 г.), "Бенедето Марино ди Рести. Сметководна книга" (1590-1605 г.)" (2005 г.), "Османската империя - ислямска държава" (2012 г.), "Самуил - царят воин" (2014 г.) и др.

С решение от 2018 г. на Общинския съвет в Мездра Петър Петров е удостоен със званието ?Почетен гражданин на община Мездра“. [4]

Умира на 21 януари 2024 година на 99-годишна възраст. [5]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Петров, Петър. ?Македония. История и политическа съдба“, в 5 тома, изд. ?Знание“, от 1994 г.
  • Петров, Петър. ?Македония ? от романтиката до суровата действителност. Спомени“. Списание ?Македонски преглед“, 2015, кн. 1, стр. 73 ? 84
  • Петров, Петър. ?Пет века под ятагана и Корана Т.1: Османската империя ? ислямска държава“. София, Университетско издателство ?Свети Климент Охридски“, 2012. ISBN 978-954-07-3386-9 . с. 662.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Митев, Трендафил. ?Проф. Петър Петров на 85 години“ (интервю), списание ?Македонски преглед“, 2009, кн. 3, стр. 123 ? 144.
  2. Чолов, Петър . Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство ?Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3 . с. 252 ? 253.
  3. Почина видният български историк проф. Петър Петров ,vratzaplus.com, 23 януари 2024 г.
  4. Гетов, Мирослав. Видният български историк проф. Петър Петров стана почетен гражданин на Мездра , Medianews.bg, 28 юли 2018 г.
  5. In memoriam: Проф. Петър Христов Петров (1924 - 2024) , mni.bg, 21 януари 2024 г.