от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Георгиев Пенев
е
български офицер
,
генерал-майор
, командир на
7
-а
пехотна рилска дивизия
(1938) и на
1
-ва
бърза дивизия
(1939),
инспектор на конницата
(1942).
Петър Пенев е роден на на 11 септември 1892 година в
Пазарджик
. През 1913 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин
подпоручик
. Служи в
8
-и
конен полк
, като адютант в щаба на жандармерията, а през 1927 г. е назначен за командир на подвижна група от
7
-а
пехотна рилска дивизия
. На 6 май 1928 е произведен в чин
подполковник
.
[1]
През 1930 г. подполковник Пенев е назначен за старши адютант на
3
-та
военноинспекционна област
[2]
. По-късно същата година е назначен за преподавател във Военното училище
[3]
, от 1931 г. началник на секция в Щаба на армията
[4]
, през следващата година поема командването на
1
-ви
конен полк
[5]
, a по-късно същата година е назначен за завеждащ учебната част на
ШРБЕК
[6]
През 1933 г. е назначен за старши адютант на
4
-та
пехотна преславска дивизия
[7]
и по-късно същата година отново е назначен към Военното училище
[8]
През 1934 г. е назначен за инспектор във Военното училище
[9]
, а по-късно същата година става началник-щаб на
5
-а
пехотна дунавска дивизия
[10]
На 6 май 1935 г. е произведен в чин
полковник
.
През 1938 г. полковник Пенев е назначен за командир на
7
-а
пехотна рилска дивизия
[11]
, след което от 1939 г. командва
1
-ва
бърза дивизия
[12]
, на 3 октомври 1940 г. е произведен в чин
генерал-майор
и през 1942 г. е назначен на най-висшата кавалерийска длъжност ?
инспектор на кавалерията
.
До 10 септември 1942 е командир на
четиринадесета пехотна вардарска дивизия
. Уволнен е през 1944 година.
[13]
През 1945 г. е осъден е от IV състав на народния съд.
[14]
През 1964 г. се опитва да получи амнистия, но тя му е отказана.
- ↑
Руменин, с. 43
- ↑
Министерска заповед (МЗ) № 64 и 87 от 1930 г.
- ↑
МЗ № 183 от 1930 г.
- ↑
МЗ № 47 от 1931 г.
- ↑
МЗ № 83 от 1932 г.
- ↑
МЗ № 224 от 1932 г.
- ↑
МЗ № 197 от 1933 г.
- ↑
МЗ № 292 от 1933 г.
- ↑
МЗ № 70 от 1934 г.
- ↑
МЗ № 122 от 1934 г.
- ↑
МЗ № 44 от 1938 г.
- ↑
МЗ № 82 от 1939 г.
- ↑
Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, с. 111
- ↑
ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 105, л. 405
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 43.