한국   대만   중국   일본 
Петър Пенев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Петър Пенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Пенев
български генерал
Битки/войни Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Петър Георгиев Пенев е български офицер , генерал-майор , командир на 7 пехотна рилска дивизия (1938) и на 1 -ва бърза дивизия (1939), инспектор на конницата (1942).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Петър Пенев е роден на на 11 септември 1892 година в Пазарджик . През 1913 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик . Служи в 8 конен полк , като адютант в щаба на жандармерията, а през 1927 г. е назначен за командир на подвижна група от 7 пехотна рилска дивизия . На 6 май 1928 е произведен в чин подполковник . [1]

През 1930 г. подполковник Пенев е назначен за старши адютант на 3 -та военноинспекционна област [2] . По-късно същата година е назначен за преподавател във Военното училище [3] , от 1931 г. началник на секция в Щаба на армията [4] , през следващата година поема командването на 1 -ви конен полк [5] , a по-късно същата година е назначен за завеждащ учебната част на ШРБЕК [6] През 1933 г. е назначен за старши адютант на 4 -та пехотна преславска дивизия [7] и по-късно същата година отново е назначен към Военното училище [8] През 1934 г. е назначен за инспектор във Военното училище [9] , а по-късно същата година става началник-щаб на 5 пехотна дунавска дивизия [10] На 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник .

През 1938 г. полковник Пенев е назначен за командир на 7 пехотна рилска дивизия [11] , след което от 1939 г. командва 1 -ва бърза дивизия [12] , на 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор и през 1942 г. е назначен на най-висшата кавалерийска длъжност ? инспектор на кавалерията .

До 10 септември 1942 е командир на четиринадесета пехотна вардарска дивизия . Уволнен е през 1944 година. [13] През 1945 г. е осъден е от IV състав на народния съд. [14] През 1964 г. се опитва да получи амнистия, но тя му е отказана.

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Руменин, с. 43
  2. Министерска заповед (МЗ) № 64 и 87 от 1930 г.
  3. МЗ № 183 от 1930 г.
  4. МЗ № 47 от 1931 г.
  5. МЗ № 83 от 1932 г.
  6. МЗ № 224 от 1932 г.
  7. МЗ № 197 от 1933 г.
  8. МЗ № 292 от 1933 г.
  9. МЗ № 70 от 1934 г.
  10. МЗ № 122 от 1934 г.
  11. МЗ № 44 от 1938 г.
  12. МЗ № 82 от 1939 г.
  13. Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, с. 111
  14. ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 105, л. 405

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 43.