Обединени арабски емирства
???????? ??????? ???????
|
|
Девиз:
???? ????? ??????
?Бог, нация, президент“
|
Химн:
???? ?????
|
Местоположение на ОАЕ
|
|
Площ
| 83 600 km²
(
на 114-то място
)
|
---|
Води
| незначителен%
|
---|
Климат
| сух
|
---|
Столица
| Абу Даби
|
---|
Най-голям град
| Дубай
|
---|
Официален език
| |
---|
Религия
| 76%
ислям
13%
християнство
7%
индуизъм
2%
будизъм
2% други религии
|
---|
Демоним
| емират
|
---|
Население (2020)
| 9 282 410
(
на 92-ро място
)
|
---|
Гъстота на нас.
| 118 души/km²
(
на 110-о място
)
|
---|
Градско нас.
| 87%
(
на 27-о място
)
|
---|
|
Форма
| федерална
ислямска
изборна
полуконституционна монархия
|
---|
Президент
| Мохамед ибн Заид ал-Нахаян
|
---|
Министър-председател
| Мохамед бин Рашид ал-Мактум
|
---|
Организации
| ООН
|
---|
Законодат. власт
| Върховен федерален съвет
|
---|
|
Рас ал-Хайма
| 1708 г.
|
---|
Шарджа
| 1727 г.
|
---|
Абу Даби
| 1761 г.
|
---|
Ум ал-Куейн
| 1768 г.
|
---|
Аджман
| 1816 г.
|
---|
Дубай
| 1833 г.
|
---|
Фуджейра
| 1879 г.
|
---|
Независимост от
Великобритания
| 2 декември 1971 г.
|
---|
Членство в
ООН
| 9 декември 1971 г.
|
---|
Присъединяване на
Рас ал-Хайма
към ОАЕ
| 10 февруари 1972 г.
|
---|
|
БВП
(ППС, 2023)
| 895,166 млрд.
щ.д.
[1]
(
на 34-то място
)
|
---|
БВП на човек (ППС)
| 88 961 щ.д.
[1]
(
на 6-о място
)
|
---|
БВП (ном., 2023)
| 509,179 млрд. щ.д.
[1]
(
на 32-ро място
)
|
---|
БВП на човек (ном.)
| 50 602 щ.д.
[1]
(
на 20-то място
)
|
---|
ИЧР
(2021)
| 0,911
[2]
(
много висок
)
(
на 26-о място
)
|
---|
Джини
(2018)
| 26,0 (
нисък
)
|
---|
Прод. на живота
| 79 години (2020)
[3]
(
на 45-о място
)
|
---|
Детска смъртност
| 5,3/1000 (2020)
[3]
(
на 181-во място
)
|
---|
Грамотност
| 93,8% (2015)
[3]
%
(
на 94-то място
)
|
---|
Валута
| ОАЕ дирхам
(
AED
)
|
---|
|
Часова зона
| GST (
UTC+4
)
|
---|
Формат на датата
| дд/мм/гггг
|
---|
Автомобилно движение
| дясно
|
---|
Код по ISO
| AE
|
---|
Интернет домейн
| .ae
,
??????.
|
---|
Телефонен код
| +971
|
---|
ITU префикс
| A6A-A6Z
|
---|
Официален сайт
| u.ae
|
---|
Обединени арабски емирства
в
Общомедия
|
Обединените арабски емирства
(на
арабски
:
???? ???????? ??????? ???????
, [ал-Имара?т ал-Араб?я ал-Мута?хида]) (съкратено:
ОАЕ
, разговорно:
Емиратите
) са
арабска
държава, разположена в югоизточната част на
Арабския полуостров
в
Югозападна Азия
.
Тя включва 7
емирства
:
Абу Даби
,
Аджман
,
Дубай
,
Рас ал-Хайма
,
Ум ал-Куейн
,
Фуджейра
и
Шарджа
. Някои от изброените емирати попадат под определението за
микродържава
.
Обединените арабски емирства са разположени в
Югозападна Азия
, на
Арабския полуостров
, покрай бреговете на
Персийския
и
Оманския заливи
. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към
Ормузкия проток
я прави важна транзитна база в транспорта на
нефт
.
[4]
На изток ОАЕ граничат с
Оман
(дължина на границата 410 km), на юг и югозапад със
Саудитска Арабия
(730 km) и на северозапад с
Катар
(37 km).
[5]
Площта на ОАЕ е около 77 700 km² (по други данни 82 900 km²). Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни.
[6]
Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от
Иран
и Катар.
[7]
Бреговата линия на ОАЕ с Персийския залив е с дължина над 650 km, а с Оманския залив ? 190 km. Бреговете са предимно ниски, изрязани с плитки заливи, съпроводени с множество малки острови, а на значително протежение се простират коралови рифове. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е
Дубай
, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. В страната преобладават пясъчните и солончаковите пустинни равнини, като на запад се простират каменистите пустини (хамади), а на юг крайбрежната
низина
преминава в пясъчната
пустиня
Руб ел-Хали
, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи
оазиса
? Ал-Джива на юг и Ал-Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част се намира планината
Хаджар
, съставна част на
Оманските планини
, където се издига най-високата точка на страната ? 1127 m. Те са изградени от варовици, серпентинити и шисти.
[8]
Климатът
на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните температури са 30 ? 35 °C, а максимални по крайбрежието надхвърлят 48 °C .
[9]
Средните температури през януари и февруари са около 20 °C, а минималните между 10 °C и 14 °C.
[10]
В края на лятото влажният югоизточен
вятър
, наричан
шарки
(на арабски:
източен
), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на
валежите
по крайбрежието е под 120 mm, но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита.
[11]
Не са рядкост и силните
пясъчни бури
. В оазисите се отглеждат лозя, финикова палма, лимони, манго, банани, тютюн и др., а от естествената растителност са характерни акацията и тамариксът. В планинските райони растителността е от саванен тип. Животинският свят е представен главно от пустинни животни ? пустинен заек, газела, някои видове гущери и змии. Във водите на Персийския залив се добиват перли.
[8]
Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на
Великобритания
. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост в началото на 70-те години. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.
Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. ? окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г.
Иран
завзема островите
Абу Муса
,
Тунб ал Кубра
и
Тунб ас Сухра
в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.
Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх
Зайед бин Султан ал-Нахаян
до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син, шейх
Халифа бин Зайед ал-Нахаян
, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.
- Седемте емирства и техните сегашни владетели
- Абу Даби
? шейх Мохамед ибн Заед ал-Нахаян, от 2004 г.
- Аджман
? шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
- Дубай
? шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, от 2006 г.
- Фуджейра
? шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
- Рас ал-Хайма
? шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.
- Шарджа
? д-р шейх Султан бин Мухамад ал-Куасими, от 1987 г.
- Ум ал-Куейн
? шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.
Населението на ОАЕ към 2020 г. е 9 992 083 души, като 87,9% са имигранти.
[3]
Около 59,4% от населението са южноазиатци (включително от
Индия
38,2%, от
Бангладеш
9,5%, от
Пакистан
9,4%, други 2,3%), а останалите са
араби
(11,6%),
египтяни
10,2%, филипинци 6,1%, други 12,8%.
[3]
Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският език е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.
През 2015 г. 93,8% от населението е грамотно.
[3]
По-големи градове в страната са
Абу Даби
,
Аджман
,
Алайн
,
Рувайс
,
Диба
,
Диба ал-Хесн
,
Диба ал-Бая
,
Дубай
,
Фуджейра
,
Калба
,
Кавр Факкан
,
Мина Джабал Али
,
Мина Сакр
,
Мина Заийд
,
Рас ал-Хайма
,
Ум ал-Куейн
,
Ютуф
,
Шарджа
,
Сила
.
През октомври 2015 г. българското правителство решава да открие посолство в град Абу Даби. Мотивацията е, че ?ОАЕ придобива значително влияние на регионално и международно равнище и се превръща в световен икономически и търговски център с огромно влияние и авторитет.“
[12]
Към 2015 г. българската общност в ОАЕ наброява около 3500 души и е една от най-големите български общности в Близкия изток.
[12]
Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.
В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като
Бурж Ал Араб
и
Палмовите острови
, както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава
Хонконг
на
Близкия изток
.
Работници имигранти съставляват 85% от работната сила.
[3]
- ↑
а
б
в
г
World Economic Outlook Database, October 2019
//
Международен валутен фонд
. Посетен на 8 февруари 2020.
- ↑
Human Development Index (HDI)
//
Програма на ООН за развитие
. Посетен на 8 февруари 2020.
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
MIDDLE EAST :: UNITED ARAB EMIRATES
//
Централно разузнавателно управление
(ЦРУ). Архивиран от
оригинала
на 2019-01-04. Посетен на 8 февруари 2020.
- ↑
UAE Oil and Gas
// Uae.gov.ae, 19 юни 1999. Архивиран от
оригинала
на 2008-07-05. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑
Saudi-UAE Disputes
// Arabmediawatch.com, 21 август 1974. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑
About Abu Dhabi
// Aldar.com. Архивиран от
оригинала
на 2009-12-21. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑
UAE Disputes, International UAE Disputes, UAE Boundary Dispute, UAE National Disputes, UAE Emirate Disputes, Claims Three Islands, Abu Musa Island, Greater & Lesser Tumb, The History of Islands, Human Resources UAE, Arab Emirates
// Uaeprison.com, 14 май 2007. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑
а
б
(
(ru)
)
≪Большая Советская Энциклопедия≫ ? Объединённые Арабские Эмираты, раздел (Природа) т. 18, стр. 257
- ↑
≫ UAE Climate
// Manmm.net. Архивиран от
оригинала
на 2016-01-12. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑
Abu Dhabi Weather
// Abudhabi.ms, 8 март 2007. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑
In Pictures | Flooding in the UAE
// BBC News, 15 януари 2008. Посетен на 15 юли 2009.
- ↑
а
б
България открива посолство в Абу Даби
// Дневник, 30 октомври 2015. Посетен на 10 март 2016.
Нормативен контрол
| |
---|
|