Ничо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Ничо Георгиев е роден на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман . Завършва Военното на Негово Величество училище през 1916 година и на 30 май е произведен в чин подпоручик . Служи в 3-ти артилерийски полк . На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик , а на 30 януари 1923 г. в чин капитан . От същата година е назначен на служба в 6-о артилерийско отделение , а от 1924 г. е на служба в 8-о артилериско отделение . През 1928 г. преминава на служба във Военното училище, през 1930 г. е назначен за помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция, като същата 1931 г. завършва Военната академия. През 1932 г. е назначен за военен аташе в Анкара и Атина и през 1933 г. е произведен в чин майор . ^[1]

През 1935 г. майор Ничо Георгиев е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област ^[2] , на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник и същата година става началник на вътрешноразузнавателна секция в Щаба на армията. Две години по-късно, през 1938 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на разузнавателното отделение към Щаба на армията и на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник . ^[1]

Втора световна война (1941 ? 1945) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Втора световна война (1941 ? 1945) полковник Ничо Георгиев първоначално е началник-щаб на 5-а армия (1941), след което от 1942 г. поема командването на 10-a пехотна беломорска дивизия и през 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската, като на 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор ^{[3] [1]} . Уволнен е на 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. ^[4]

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Ничо Георигев е женен и има 1 дете. Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана ^[5] .

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (30 май 1916)
• Поручик (30 май 1918)
• Капитан (30 януари 1923)
• Майор (1933)
• Подполковник (6 май 1936)
• Полковник (6 май 1940)
• Генерал-майор (6 май 1944)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 188.

• Портал ?Военна история на България“