Никола Образописов
български художник и иконописец
Автопортрет, между 1860 и 1871 г.
Роден	1828 Продановци , Османска империя
Починал	17 януари 1915 Самоков , България
Никола Образописов в Общомедия

Никола Иванов Образописов  ? български художник , иконописец от Самоковска художествена школа е роден през 1828 г. Син е на Йован Иконописец , от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора .

Никола Образописов съживява живописта , като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните ? форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ.

Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България , Одринско , Поморавието , Македония и Босна .

Иконописи и стенописи на Н. Образописов:

• В 1872 г. рисува икони за църквата ?Света Петка ? Параскева“ в Росомач , В?сок .
• През 1873 г. изписва пиротската църква ?Успение на света Богородица“.
• Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците.
• Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса ?Св. Лука“ при постницата.
• Негови стенописи и икони има в Бельова църква .
• Има стенописи и икони в Лозенския манастир ?Свети Спас“ и др.

Образописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети , автопортрети и битови картини , по известните от които са:

• ?Селско хоро от Самоковска околия“,
• ?Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир“,
• ?Вражалицата“.

Умира на 17 януари 1915 г.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

На Никола Образописов е наречена улица в квартал ? Южен парк “ в София ( Карта ).

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 14, 39 ? 40.
• Агенция Фокус от 17 януари 2006 г.
• Евдокия Петева-Филова, он-лайн предговор към книгата ?Никола Образописов“
• Десислава Страхилова, Още щрихи към творческия облик на самоковския зограф Никола Образописов (въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно) Архив на оригинала от 2009-08-23 в Wayback Machine .

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Петева-Филова, Е. Никола Образописов. С, 1994
• Гергова, И. Агиографската концепция на Никола Образописов. ? Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания ?Иван Дуйчев“, 13, 2004, 235 ? 246
• Львова Е.П. Искусство Болгарии. Очерки. Искусство. Москва, 1971. С. 68 ? 69. (Илл. ? ?Селско хоро от Самоковска околия“, с. 70).