Никола Генев Колчев
е опълченец-поборник,
български
офицер
,
генерал-лейтенант
, командир на
Македоно-одринското опълчение
през
Балканската
(1912 ? 1913) и
Междусъюзническата война
(1913).
Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в
Севлиево
, Османска империя. Участва в
Априлското въстание
като член на революционния комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния, след което преминава в Русия.
[1]
При подготовката на
Руско-турска война
(1877 ? 1878) се записва в
Българското опълчение
. Опълченец от III Опълченска дружина. Взема участие в
боевете на връх Шипка
.
[1]
За проявена лична храброст е награден с войнишки ?Георгиевски кръст“ IV ст. В края на войната е повишен във военно звание младши подофицер.
След
Освобождението
постъпва във
Военното училище
в София. Завършва първия випуск през 1879 г. На 10 май е произведен в офицерско военно звание
подпоручик
. По свое желание е разпределен в III Пехотна Радомирска дружина (наследила III дружина от Българското опълчение). През 1883 г. завършва Стрелкова офицерска школа в
Санкт Петербург
.
През
Сръбско-българската война
(1885) капитан Генев е командир на III дружина от II Пехотен Струмския полк (от 27 септември 1885 г.), както и началник на Трънския отряд. Въпреки малобройния си състав, получава задача да забави Моравската дивизия, насочила се към Сливнишката позиция. Отряда спечелва ценно време, необходимо за допълнително укрепяване и попълване на бойния състав на армията.
[2]
За участието си във войната е награден с орден ?
За храброст
“ IV ст.
От 13 август 1887 г. е старши офицер със звание
майор
, а през 1892 г. е повишен в звание подполковник. От 1893 до 1900 г. Никола Генев е последователно командир на
II Пехотен полк
, на
XIX Пехотен Шуменски полк
и
VII Пехотен Преславски полк
. От 1900 до 1904 г. е командир на I бригада в
VI Пехотна Бдинска дивизия
. На 4 март 1904 г. е повишен в звание
генерал-майор
. По свое желание преминава в запаса.
Отличия на генерал-майор Никола Генев.
Национален военноисторически музей
През
Балканската война
(1912 ? 1913) генерал-майор Генев се връща в Българската армия. Назначен е за командир на
Македоно-одринското опълчение
, а от 11 октомври 1912 г. и на
Кърджалийския отряд
. Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с
пленяването на корпуса на Явер паша
през ноември същата година. В началото на 1913 г. командваните от него опълченци участват в
боевете при Шаркьой
, където отбиват голям турски десант.
По време на
Междусъюзническата война
в 1913 година опълчението води военни действия срещу сърбите при
Кочани
и
Царево село
. След края на войната генерал-лейтенант Никола Генев отново излиза в запаса на Българската армия.
Никола Генев е един от офицерите, подписали протестното писмо до цар
Фердинанд I
против участието на България в
Първата световна война
(1914 ? 1918) на страната на Тройния съюз.
Паметна плоча на дома на Никола Генев на булевард ?Христо Ботев“ в София
Генерал-лейтенант Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София.
- Орден ?
За храброст
“ III ст., 2-ри клас
- Орден ?За храброст“ IV ст., 2-ри клас.
- Орден ?
Св. Александър
“ II, III, IV и V ст. с мечове.
- Орден ?
Стара планина
“ I степен с мечове, посмъртно
[3]
- Войнишки ?Георгиевски кръст“ IV ст. / Русия /.
- ↑
а
б
Димитров
,
И.
,
Съединението 1885 ? енциклопедичен справочник
, София, 1985, Държавно издателство ?д-р Петър Берон“, с. 77
- ↑
Недев
,
С.
,
Командването на българската войска през войните за национално обединение
, София, 1993, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“, с. 72
- ↑
Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 170.
- Недев
,
С.
,
Командването на българската войска през войните за национално обединение
, София, 1993, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“
- Съединението 1885 ? енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство ?д-р Петър Берон“, 1985.