Нийл Армстронг

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Армстронг .
Нийл Армстронг
Neil Armstrong
американски астронавт
Роден
Починал
25 август 2012  г. (82 г.)
Погребан Атлантически океан
Религия деизъм [1] [2]
Националност САЩ
Учил в Южнокалифорнийски университет
Кариера в космонавтиката
Професия Пилот , летец-изпитател
Подготовка Университет ?Пардю“
Университет на Южна Калифорния
Звание Лейтенант младша степен от ВМС
Престой в космоса 8 денонощия 14 часа 12 минути и 31 секунди
Селекция Група USAF Man In Space Soonest (1958)
Група USAF Dyna-Soar 1 (1960)
Група NASA-2 (1962)
Мисия ? Джемини 8 “
? Аполо 11 “
Емблема
Активност 1962 ? 1971 г.
Семейство
Деца 3
Подпис
Уебсайт
Нийл Армстронг в Общомедия

Нийл Олдън Армстронг (на английски : Neil Alden Armstrong ) е американски астронавт на НАСА , участник в два космически полета, първият човек стъпил на Луната . Той е и авиоинженер , пилот от Военноморския флот , летец изпитател и университетски преподавател.

Преди да стане астронавт Армстронг е офицер във Военноморския флот и служи по време на Корейската война . След нейния край получава бакалавърска степен от университета ?Пардю“ и работи като летец изпитател в Националния консултативен комитет по въздухоплаване , извършвайки над 900 полета. По-късно защитава магистратура в Университета на Южна Калифорния .

След като участва в програмите на Военновъздушните сили за пилотиран космически полет ? Man In Space Soonest “ и ? Boeing X-20 Dyna-Soar “ , през 1962 година Армстронг се включва в Астронавтския корпус на НАСА . Извършва първия си полет в космоса като команден пилот на ? Джемини 8 “ през март 1966 година, ставайки първият цивилен астронавт на НАСА с полет в Космоса. Извършва и първото скачване на два космически апарата , заедно с пилота Дейвид Скот . [3] Мисията е прекратена, след като Армстронг използва част от горивото си за контрол на навлизането в атмосферата, за да предотврати опасно завъртане на апарата ? първата аварийна ситуация по време на космически полет.

Вторият и последен космически полет на Армстронг е като командир на ? Аполо 11 “, първото кацане на хора на Луната (прилуняване), през юли 1969 година. Армстронг и пилотът на Лунния модул Едуин Олдрин се спускат на лунната повърхност и прекарват два часа и половина извън апарата, докато Майкъл Колинс остава в окололунна орбита в Командно-обслужващия модул. Тримата са наградени с Президентски медал на свободата и Златен медал на Конгреса , а Армстронг получава и Космически медал на честта на Конгреса на САЩ .

Нийл Армстронг умира в Синсинати на 25 август 2012 година, на 82-годишна възраст, след усложнения при извършен коронарен байпас . [4] [5]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Детство [ редактиране | редактиране на кода ]

Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година край Уапаконета , Охайо , в семейството на Стивън Кьониг Армстронг и Виола Луиз Енгел. [6] [7] [8] Родителите му са от шотландско - ирландски и немски произход, [9] [10] а в семейството има и две по-малки деца ? сестра му Джун и брат му Дийн. Стивън Армстронг работи като одитор [11] за правителството на щата Охайо и семейството се мести често из щата, като през първите 15 години от живота си Нийл Армстронг живее в 20 различни града.

Любовта на Нийл Армстронг към авиацията се появява още през детството му, след като едва двегодишен е заведен от баща си на въздушно състезание в Кливланд . На 20 юли 1936 година, само на шестгодишна възраст, той за пръв път лети на самолет, когато баща му го качва на Форд Тримотор в Уорън . [6] Последното преместване на семейството е обратно в Уапаконета през 1944 година, където Нийл учи в местната гимназия ?Блум“ и започва да взима уроци по летене. [8] На шестнадесетия си рожден ден получава учебен сертификат за летене, а по-късно през август прави първия си самостоятелен полет преди дори да има шофьорска книжка. [12]

В детството си Нийл Армстронг е активен бойскаут и продължава да поддържа връзки с организацията и по-късно. [13] По време на полета на ?Аполо 11“ към Луната той отправя специален поздрав към провеждана в Айдахо сбирка на бойскаутите. [14]

Участие в Корейската война [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1947 година Армстронг започва да следва авиоинженерство в университета ?Пардю“ в Уест Лафайет . Макар че е приет и в Масачузетския технически институт , неговият единствен познат инженер, който е учил там, го убеждава, че не е нужно да се записва там, когато има възможност да учи и в по-близък университет. [15] Обучението на Армстронг е финансирано по програма на Военноморския флот , при която студентите учат две години, след това преминават двугодишно обучение за пилоти и служат една година в авиацията на флота и едва тогава довършват бакалавърската си степен.

Нийл Армстронг получава повиквателна за служба във Военноморския флот на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола , Флорида , като получава квалификация за кацане на самолетоносачите ? Кабот “ и ? Райт “. На 16 август 1950 г., две седмици след своя двадесети рожден ден, той завършва школата и получава квалификация ?пилот от ВМС“ [16] и звание мичман (във флота на Съединените щати ? първо офицерско звание).

Първото му назначение е в учебно-бойна ескадрила 7, базирана в Сан Диего , Калифорния . Лети на самолет F-9 Пантера. На 5 януари 1951 година Нийл Армстронг е зачислен в състава на бойна ескадрила 51 (VF-51) на самолетоносача ?Есекс“ и извършва първия си полет с реактивен самолет ? ? Grumman F9F Panther “ . През юни прави първото си приземяване с реактивен самолет на самолетоносача ?Есекс“ и е повишен в звание енсин . В края на месеца ?Есекс“ с ескадрилата VF-51 на борда заминава за Корея , където нейните самолети трябва да бъдат използвани като щурмови в Корейската война . [17]

На 29 август 1951 година Армстронг осъществява първата си бойна мисия, като ескортира разузнавателен самолет над Сонджин . [18] Пет дни по-късно, на 3 септември, извършва въоръжен разузнавателен полет над основни транспортни и складови съоръжения западно от Уънсан . При ниска бомбена атака със скорост около 560 km/h самолетът ?Grumman F9F Panther“ на Армстронг е ударен от зенитния огън на противника. Опитвайки се да овладее машината, той се сблъсква със стълб с височина 6 метра, който откъсва метър от дясното крило на самолета. Въпреки това Армстронг успява да върне самолета над приятелска територия, след което губи елерон и е принуден да катапултира. Той се опитва да катапултира над морето, но вятърът го връща на сушата, където е открит от негов колега от флота с джип. [19] Не е известно какво се случва с останките от самолета. [20]

По време на бойните действия в Корея изпълнява общо 78 мисии, с общо 121 часа полети над вражеска територия, повечето от тях през януари 1952 година. [21] На 23 август 1952 г. Нийл Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран. Зачислен е в резерва на USN . На 21 октомври 1960 г. във връзка с правилата на НАСА , подава оставка от резерва на ВМС. [22]

Получава Въздушен медал за 20 бойни мисии, 5/16-инчова звезда за следващите 20 и Медал за служба в Корея . [23]

Образование и работа като летец изпитател [ редактиране | редактиране на кода ]

В университета ?Пардю“ [ редактиране | редактиране на кода ]

След като приключва военната си служба във флота, Нийл Армстронг се връща в университета ?Пардю“, където има най-голям успех в последните си четири семестъра. Преди Корея има средни оценки, но крайният му резултат е оценка 4,8 от 6,0. [24] След връщането си се включва в организациите ?Фи Делта Тита“ и ?Капа Капа Пси“, режисира студентски мюзикъл и участва в университетския оркестър. [25] [26] През 1955 година получава бакалавърска степен по авиоинженерство. [6] [27]

Във Военновъздушната база ?Едуардс“ [ редактиране | редактиране на кода ]

Нийл Армстронг в експерименталната програма X-15 (1960 г.)
6 май 1968 г. Нийл Армстронг катастрофира с LLRV

След дипломирането си Нийл Армстронг решава да стане летец изпитател . Той кандидатства в Станцията за високоскоростни полети (от 2014 година носеща неговото име [28] ) на Националния консултативен комитет по въздухоплаване във Военновъздушната база ?Едуардс“ в южна Калифорния . Комитетът няма свободни места, но препраща документите му в лаборатория в Кливланд , Охайо , където Армстронг започва работа през март 1955 година. [29] Той остава там само няколко месеца и през юли е назначен в базата ?Едуардс“. [30]

Още по време на следването си в университета ?Пардю“, Нийл се запознава с Джанет Елизабет Шарън, която също учи там и за която се жени на 28 януари 1956 година в Конгрегационистката църква в Уилмет . Първите месеци двамата живеят разделени ? той в общежитие на базата ?Едуардс“, а тя в Лос Анджелис . Джанет така и не завършва висшето си образование, за което по-късно съжалява. [31] Двамата имат три деца ? Ерик, Карън и Марк. [32]

Първата задача на Армстронг в базата ?Едуардс“ е да пилотира съпровождащ самолет при изпитания на тествани модифицирани бомбардировачи. По-късно той пилотира и такива бомбардировачи, с един от които претърпява първия си инцидент в ?Едуардс“. На 22 март 1956 година е в екипажа на ? Boeing B-29 Superfortress “ , [33] който трябва да освободи във въздуха самолет ? Douglas D-558-2 Skyrocket “ . [34] След отказ на един от четирите двигателя пилотите успяват да освободят прикачения по-малък самолет и в крайна сметка се приземяват успешно с един работещ двигател. [35]

През следващите години Армстронг провежда над 900 изпитателни полета на различни летателни устройства. През този период той е проектен летец изпитател на военните самолети ? North American F-100 Super Sabre “ (варианти A и C), ? McDonnell F-101 Voodoo “ и ? Lockheed F-104 Starfighter “ . Лети и на експериментална машина ? Bell X-1 B“ , с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 километра, [36] както и на ? Bell X-5 “ , ? North American X-15 “ , с който достига височина 63,2 километра, [36] ? Republic F-105 Thunderchief “ , ? Convair F-106 Delta Dart “ , ? Boeing B-47 Stratojet “ , ? Boeing KC-135 Stratotanker “ . Той е и сред осемте елитни пилоти, участващи в програмата за създаване на параглайдер ? NASA Paresev “ .

По време на работата си в базата ?Едуардс“ претърпява няколко инцидента. На 20 април 1962 година извършва най-високия си полет преди програмите на НАСА с ?North American X-15“ , но има затруднения при приземяването, които го отвеждат 40 километра на юг от базата. Той все пак успява да се върне и да се приземи успешно, извършвайки най-далечния и най-продължителния полет с апарата ?X-15“ . [37] Четири дни по-късно той прави пробно кацане с ? Lockheed T-33 Shooting Star “ , за да оцени възможностите за приземяване на ?X-15“ в пресъхнало езеро в района на базата, но засяда във влажното му дъно. [38]

Много от колегите на Армстронг в базата ?Едуардс“ оценяват високо инженерните му способности. Според Милт Томпсън той е ?най-способният технически сред ранните пилоти на ?X-15“ . Бил Дана казва, че Армстронг има ?ум, попиващ нещата като гъба“. На друго мнение са летците от военновъздушните сили, особено хора като Чарлс Йейгър и Пийт Найт , които нямат инженерно образование. Найт казва, че пилот-инженерите летят по начин, който е ?по-механичен от нормалния полет“, и сочи това като причина за проблемите на някои пилот-инженери ? летателните им умения не са естествени. [39]

В космическата програма на Военновъздушните сили [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1958 г. е избран от USAF (като представител на NACA) в програмата 1958 USAF Man In Space Soonest group , първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15 , Армстронг извършва 7 експериментални полета. Най-добрите му резултати са: достигната височина 64 км и максимална скорост 6420 км/час (шесто постижение в програмата). През 1960 г. Нийл Армстронг е избран в 1960 Dyna-Soar Group . Новата програма е продължение на X-15 . Тя предвижда орбитален космически полет с ракетоплан Х-20 Dyna-Soar и междуконтинентална балистична ракета SM-64 Navajo. Армстронг остава в тази програма до 1962 г. От средата на 1964 г. е привлечен (заедно с Джо Уокър ) в изпитанията по програмата LLRV . С прототипа на лунния модул Армстронг извършва 10 полета (другите 35 са дело на Джо Уокър). На 6 май 1968 г. един от тренировъчните полети завършва с катастрофа, при която Нийл за малко не загива. Светкавична реакция спасява астронавта и той успява да катапултира секунда преди да е станало твърде късно. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

През юни 1961 година се установява, че двегодишната дъщеря на Армстронг ? Карън има злокачествен тумор в средната част на продълговатия мозък . Растежът му е забавен с лъчева терапия , но състоянието ? бързо се влошава, като на 28 януари 1962 година тя умира от пневмония , свързана с общото ? отслабване. [40]

Служба в НАСА [ редактиране | редактиране на кода ]

Група NASA-2 (1962) : Елиът Сий , Джеймс Макдивит , Джеймс Ловел , Едуард Уайт , Томас Стафорд (прави), Чарлс Конрад , Франк Борман , Нийл Армстронг и Джон Йънг (клекнали)

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА , Астронавтска група №2. Той е един от двамата цивилни (другият е Елиът Сий) в тази селекция. Обучението по програмата Джемини започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията Джемини 8 .

Джемини 8 [ редактиране | редактиране на кода ]

Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб Джемини 8. Той е третият астронавт от т.нар. група на командирите новобранци (на английски : rookie commander ). Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект ? първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването Джемини започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина. Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата Джемини 8 се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN .

Аполо 11 [ редактиране | редактиране на кода ]

Армстронг в Лунния модул след първата разходка на Луната
Армстронг стъпва на Луната

На 5 април 1967 г. 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън  ? отговорен директор по екипажите в НАСА . На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност. Сред 17-те ?аса“ е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния ? на Аполо 11 . На 14 април 1969 г. на специална пресконференция, ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. На 21 юли същата година с думите ?Една малка крачка за човека ? един голям скок за човечеството...“ Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната . Астронавтът престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 мин.

След НАСА [ редактиране | редактиране на кода ]

Нийл Армстронг напуска НАСА на 1 август 1970 г.

През 1970 година Армстронг защитава магистратура по аерокосмическо инженерство от Университета на Южна Калифорния . [6] По-късно става почетен доктор в няколко университета. До 1979 г. е професор по аерокосмическо инженерство в Университета на Синсинати, Охайо , департамент по космическа наука. След този период започва работа в частния сектор. Първоначално е говорител на Крайслер , след това на Асоциацията на банкерите в САЩ . Към средата на 80-те години на 20. век става член на борда на директорите на някои от най-големите американски корпорации: Marathon Oil, Learjet, Cincinnati Gas & Electric Company, Taft Broadcasting, United Airlines, Eaton Corporation, AIL Systems и Thiokol. Той напуска Thiokol, за да се включи в комисията Роджърс, която разследва трагедията с космическата совалка Чалънджър , мисия STS-51-L . Той предприема тази стъпка, за да не бъде обвинен в конфликт на интереси, тъй като Thiokol е производител на злополучните О-пръстени, довели до катастрофата на совалката. Нийл Армстронг се пенсионира като говорител и представител на борда на директорите на EDO Corporation през 2002 г. До края на 2006 г. работи като консултант на хонорар в няколко по-малки фирми.

В началото на 2012 г. Нийл Армстронг е атакуван от остра сърдечна недостатъчност. По този повод няколко пъти посещава болница, където са му направени всички изследвания. На 7 август 2012 г. претърпява операция на коронарната артерия, от която така и не успява да се възстанови. Издъхва на 25 август 2012 г. в Кълъмбъс , Охайо , САЩ , най-вероятно поради настъпили следоперативни усложнения. Той е първият починал астронавт от знаменития екипаж на космическия кораб Аполо 11 . В последните години от живота си Нийл Армстронг отправя сериозни критики към новата космическа политика на САЩ, провеждана от президента на САЩ Барак Обама . Той твърди, че науката отстъпва все повече пред комерсиализацията на Космоса. На 14 септември 2012 г. кремираните му тленни останки са разпръснати в Атлантическия океан. [41]

Мисии [ редактиране | редактиране на кода ]

Нийл Армстронг участва в експерименталната програма X-15 и мисиите Джемини 8 и Аполо 11 .

Космически полети на Нийл Армстронг
№ Дата КК Емблема на мисията Функции Продължителност
1962 X-15
Пилот 64 км. ( непризнат от FAI )
1 16 март 1966 Джемини 8
Командир 10 часа 41 мин 26 сек.
2 16 юли 1969 Аполо 11
Командир 8 денонощия 3 часа 18 мин 35 сек.
Сумарно време в космоса ? 8 денонощия 14 часа 12 минути и 31 сек. [42]

Награди и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

Граждански награди [ редактиране | редактиране на кода ]

  • На 1 октомври 1978 г., Нийл Армстронг е награден от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта  ? най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания;
  • Президентски медал на свободата;
  • Златен медал на Конгреса на САЩ ;
  • Приет е в Почетната аерокосмическата алея и в Астронавтската зала на славата.

Военни отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

В негова чест са наречени [ редактиране | редактиране на кода ]

Биографии [ редактиране | редактиране на кода ]

  • James Hansen: First Man: The Life of Neil A. Armstrong (2012)
    Джеймс Хенсън: Първият човек: Животът на Нийл Армстронг , изд. ? Вакон “ София (2016), прев. Майя Пашова [43]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ sydney.edu.au
  2. ↑ archive.org
  3. ↑ Spacecollection.info 2011 .
  4. ↑ Scientific American 2012 .
  5. ↑ CNN 2012 .
  6. ↑ а б в г NASA 2011 .
  7. ↑ City of Wapakoneta, Ohio 2009 .
  8. ↑ а б Hansen 2005 , с. 49 ? 50.
  9. ↑ Counihan 2012 .
  10. ↑ Chrisafis 2004 .
  11. ↑ CBC News 2012 .
  12. ↑ Koestler-Grack 2009 , с. 14.
  13. ↑ Scouting.org 2010 .
  14. ↑ NASA 2010 .
  15. ↑ Hansen 2005 , с. 55 ? 56.
  16. ↑ Hansen 2005 , с. 68 ? 78.
  17. ↑ Hansen 2005 , с. 79 ? 85.
  18. ↑ Hansen 2005 , с. 90.
  19. ↑ Hansen 2005 , с. 95.
  20. ↑ Hansen 2005 , с. 96.
  21. ↑ Hansen 2005 .
  22. ↑ Hansen 2005 , с. 92 ? 93.
  23. ↑ Hansen 2005 , с. 112.
  24. ↑ Hansen 2005 , с. 62.
  25. ↑ Phi Delta Theta 2011 .
  26. ↑ Kappa Kappa Psi 2011 .
  27. ↑ Hansen 2005 , с. 118.
  28. ↑ gpo.gov 2014 .
  29. ↑ Hansen 2005 , с. 119 ? 120.
  30. ↑ Hansen 2005 , с. 122.
  31. ↑ Hansen 2005 , с. 124 ? 127.
  32. ↑ Hansen 2005 , с. 128.
  33. ↑ Hansen 2005 , с. 134.
  34. ↑ Creech 2004 .
  35. ↑ Hansen 2005 , с. 134 ? 136.
  36. ↑ а б Hansen 2005 , с. 145.
  37. ↑ Hansen 2005 , с. 178 ? 184.
  38. ↑ Hansen 2005 , с. 184 ? 189.
  39. ↑ Hansen 2005 , с. 138 ? 139.
  40. ↑ Hansen 2005 , с. 161 ? 164.
  41. ↑ Погребаха Нийл Армстронг в океана // Факти.бг, 15.09.2012. Посетен на 30.01.2022.
  42. ↑ Wade 2016 .
  43. ↑ Хенсън, Джеймс. Първият човек. София: Вакон. 2016, 512 с. // Архивиран от оригинала на 2022-06-25. Посетен на 2017-12-19.
Цитирани източници

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Нийл Армстронг .
Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нийл_Армстронг&oldid=12097893 “.