한국   대만   중국   일본 
Михаил Матеев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Михаил Матеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Матеев
български генерал
Битки/войни Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1947  г. (48 г.)
Погребан Централни софийски гробища , София , Република България

Михаил Петров Матеев е български офицер, генерал-майор .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Михаил Матеев е роден на 12 юли 1898 в Сулина , Румъния. През 1919 година завършва Военното училище в София. Служи в 73-ти пехотен полк, 37-и пехотен полк и 4-ти пехотен полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик . През 1926 г. е назначен на служба в Инженерната инспекция, на 15 юни 1928 г. е произведен в чин капитан , а от 1930 г. е началник на секция в ШВВ. [1] През 1932 г. е назначен за командир на 2-ро бомбардировъчно ято, [2] по-късно е назначен за командир на ято от смесен орляк, [3] след което е началник на гражданската въздушна служба. [4] През 1933 г. е назначен за началник на цивилната въздухоплавателна служба. [5] На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и по-късно същата година в уволнен за антимонархическа дейност.

На 14 септември 1944 година е назначен за началник на военната канцелария на Регентството. [6] От 19 септември е член на българската делегация, преговаряща за военно сътрудничество с партизаните на Тито. Командир е на Петнадесета пехотна охридска дивизия към Регентството от 1944 до 1945. От 1945 година е военен представител на България в Белград и Будапеща. Уволнен 1946 година. Умира през 1947 г. в София. [7]

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Министерска заповед (МЗ) № 206 от 1930 г., МЗ № 65 от 1931 г.
  2. МЗ № 66 от 1932 г.
  3. МЗ № 146 от 1932 г.
  4. МЗ № 146 от 1932 г.
  5. МЗ № 211 от 1933 г. и МЗ № 161 от 1934 г.
  6. Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, с. 91
  7. София помни, парцел 3

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 236.