Михаил Илиев Захариев е български офицер, генерал-майор.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Михаил Захариев е роден на 2 октомври 1889 година в кюстендилското село Киселица . През 1913 година завършва Военното училище в София. През Първата световна война е комендантски адютант в Струмица, а впоследствие е командир на 9-та рота от 13 ^-и пехотен рилски полк . През 1917 г. със заповед №679 по Действащата армия е награден с военен орден ?За Храброст“ IV ст. I кл , и Народен орден ?За военна заслуга“ V ст . със заповед №355 от 1921 г. по Министерство на войната. От 1934 г. е командир на втори пехотен искърски полк .

Служи в 7-и пограничен участък, 14-а пехотна дружина , от 1923 г. е на служба в 7-а пехотна дружина , а от 1924 г. служи като домакин в 8-а пехотна дружина . През 1927 г. е назначен за домакин на 6-и пехотен полк, от 1928 г. е началник на Кърджалийското военно окръжие, а от 1929 г. е на служба в 4-ти пограничен сектор. През 1931 г. е назначен на служба в 2-ри пограничен полк, а през 1934 г. е назначена и.д. командир на 2-ри пехотен искърски полк и като такъв през 1935 г. е награден с орден ?Св. Александър“ IV степен. ^{[1] [2]}

През 1935 година е уволнен с Царска заповед № 58 за антимонархическа дейност. На 14 септември 1944 г. ^[3] е повишен в чин генерал-майор и назначен за командир на девета пехотна плевенска дивизия . От 1944 до 1945 г. е командир на шеста пехотна бдинска дивизия . От януари 1945 е инспектор в кабинета на министъра на войната (офицер за поръчки). На 20 юни 1945 г. е уволнен по собствено желание с Царска заповед № 96. Награждаван е с орден ? За храброст “, III степен, 2 и 1 клас, орден ?Св. Александър“, III степен, м.с. ^[4] .

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (1913)
• Поручик (2 август 1915)
• Капитан (18 октомври 1917)
• Майор (6 май 1924)
• Подполковник (6 май 1928)
• Полковник (5 май 1935)
• Генерал-майор (14 септември 1944)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 317.

• Портал ?Военна история на България“