Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер
(на
френски
:
Maximilien Francois Marie Isidore de Robespierre
) е
френски
юрист
и
политик
, един от най-известните дейци на
Френската революция
, получил прозвището ?Неподкупния“ сред поддръжниците си, но също така и една от най-противоречивите фигури от този период. Участник е в
Генералните щати
,
Учредителното събрание
и
Конвента
,
аболиционист
. С участието си в
Комитета за обществено спасение
оглавява репресиите, станали известни като
Големият терор
, довели в крайна сметка до публичната му
екзекуция
на
28 юли
1794
г. на площада на революцията, днес
площад Конкорд
.
Избран за депутат от третото съсловие в Генералните щати през 1789 г., той скоро става една от основните фигури на ?демократите“ в Учредителното събрание, защитавайки премахването на смъртното наказание и
робството
, правото на глас на
цветнокожите
,
евреите
и комедийните актьори, както и всеобщото избирателно право на мъжете
[1]
и равни права срещу избирателния ценз. Неотстъпчивостта му скоро му печели прозвището ?Неподкупният“. Член на
якобинския клуб
от самото му начало, той постепенно се превръща в една от неговите водещи фигури.
Противопоставя се на войната срещу Австрия през 1792 г., на
Лафайет
и подкрепя падането на кралската власт. Член на въстаническата
Парижка комуна
, той е избран в
Националния конвент
, където сяда на пейките на
монтанярите
и се противопоставя на
Жирондата
. Присъединява се към Комитета за обществена безопасност на 27 юли 1793 г., където участва в създаването на революционно правителство и
Големият терор
. През пролетта на 1794 г. Робеспиер и неговите колеги от Комитета за обществена безопасност последователно арестуват
ебертистите
, лидери на клуба на
корделиерите
, след това
Дантон
и дантонистите, мерки, последвани от осъждане и екзекуция на лидерите на тези ?фракции“.
Робеспиер несъмнено е най-противоречивата фигура на Френската революция. Неговите противници подчертават ролята му в установяването на терора и авторитарния характер на Комитета за обществена безопасност. За други, Робеспиер се опитва да ограничи ексцесиите на терора и е преди всичко защитник на мира, пряката демокрация, социалната справедливост и говорител на бедните.
Робеспиер е ирландец по произход
[2]
и е роден на
6 май
1758
г. в град
Арас
, център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той е най-големият син на Максимилиан-Бартелеми-Франсоа дьо Робеспиер (1732 ? 1777), адвокат във Висшия съвет на Артоа, и на Жаклин-Маргьорит Каро (1735 ? 1764), дъщеря на пивовар от Арас. След срещата си през 1757 г. двамата млади се женят на 2 януари 1758 г. Неговият дядо Максимилиан (1694 ? 1762) също е адвокат във Висшия съвет на Артоа, неговият прадядо Мартен (1664 ? 1720) е
прокурор
в Карвен, а неговият прадядо Робер (1627 ? 1707)
нотариус
в Карвен и съдебен изпълнител на Ойние. Робеспиер се подготвя да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършва колежа ?Луи Велики“ в Париж, постъпва в Юридическия факултет на
Сорбоната
.
Двойката има още четири деца: Шарлот, родена през 1760 г., Анриет-Юлали-Франсоаз през 1761 г. и
Огюстен
през 1763 г.; най-малкото дете е родено на 4 юли 1764 г., но умира при раждането и е погребано същият ден, без да му е дадено собствено име. Майката не се възстановява и умира на 15 юли, на двадесет и девет години
[3]
. Максимилиан е на шест години по това време. Малко по-късно бащата изоставя децата си. Момичетата са отгледани от лелите си, а момчетата от дядовците и бабите си.
Максимилиан Робеспиер влиза през 1765 г. в колежа на Арас (древна
йезуитска
институция, която все още не принадлежи на ораторианците, управлявана от местен комитет, назначен от
епископа
). Шарлот, в своите
Мемоари
, потвърждава, че отношението на Максимилиан претърпява голяма промяна по това време и осъзнавайки, че по някакъв начин е глава на семейството, става по-сериозно. През 1769 г., благодарение на намесата на Луи-Франсоа дьо Конзие, той получава стипендия от 450
ливри
годишно от
абатството
Сент Васт и влиза в лицея в
Париж
?Луи Велики“ (на
френски
:
Lycee Louis-le-Grand
)
[4]
. Въпреки недоимъка, той се справя блестящо с обучението в лицея (1769 ? 1781). Името му е обявено няколко пъти в разпределението на наградите на Общия конкурс. Той е ученолюбив ученик, отдаден единствено на работа, самотен и мечтател.
Получава
бакалавърска степен
по
право
от факултета в Париж на 31 юли 1780 г., диплома и лиценз на 15 май 1781 г. и е регистриран в регистъра на
адвокатите
на
парламента на Париж
две седмици по-късно. На 19 юли по доклад на директора на колежа му е дадена награда от 600 ливри.
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за ?естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права.
В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява
абсолютната монархия
като форма на управление и отхвърля цялата система на
стария режим
.
Третото съсловие
в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в
Национално учредително събрание
? за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.
Заедно с неколцина депутати, като
Сен Жюст
, Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на
вето
. При разглеждане на ?
Декларацията за правата на човека и гражданина
“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на ?активни“ и ?пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: ?Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в
Якобинския клуб
.
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.
През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на
жирондистите
, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят
Революционни войни
против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с
Жан-Пол Марат
и други революционери
монтаняри
Робеспиер води борба срещу жирондистите по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на ?бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
Народните въстания от
31 май
и
2 юни
1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява
Комитета за обществено спасение
, създаден през април 1793 г. да противодейства на
антифренската коалиция
и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на
якобинската диктатура
. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.
Робеспиер е привърженик на
култа към Върховното същество
, форма на
деизъм
, която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този
култ
през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.
Чрез
Революционния трибунал
якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април?март 1794 г. екзекутират водачите на
ебертистите
и на дантонистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. ?червен терор“ (или ?Големият терор“), като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души
[2]
Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне ?бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират
Термидорианския преврат
в
Конвента
против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на
27 юли
1794
г. и публичната му екзекуция на следващия ден.
Гилотиниран е на
Площада на Революцията
в
Париж
на
28 юли
1794 г.
Открийте още информация за Максимилиан Робеспиер в нашите
сродни проекти
:
- ↑
Mabo, Solenn, ≪ Claude Guillon, Robespierre, les femmes et la Revolution. ≫, Clio. Femmes, Genre, Histoire, vol. 2, no 56,? 2022, p. 278-281
- ↑
а
б
Енциклопедия Британика 1911
- ↑
Herve Leuwers, Robespierre, Paris, ed. Fayard, coll. Pluriel, 2016, p. 21.
- ↑
David P. Jordan, The revolutionary career of Maximilien Robespierre, University of Chicago Press, 1989, 308 p.
Нормативен контрол
| |
---|
|