Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея. ^[1]

Основаване и дейност до 1947 г. [ редактиране | редактиране на кода ]

На 23 септември 1923 година Щипското братство по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов свиква в Софийския университет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония. ^[2] Идеята е приета и на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет 52-ма видни български учени и общественици създават Македонския научен институт със седалище в София , приемат устав и избират първия му Управителен съвет начело с председател проф. Иван Георгов .

Институтът си поставя за цел да проучва историята , етнографията , езика и стопанския живот на Македония, да събира материали за националноосвободителните борби на македонските българи и да запознава с тях научната и културната общественост в България и в чужбина.

Македонският научен институт се превръща във важна част от научно-политическия фронт на освободителното движение на македонските българи и в общонационален научен център. Той привлича голяма част от интелигенцията, чиито родови корени са от Македония , както и учени и общественици от всички краища на страната, които изследват националните проблеми на България. Сред първостроителите на Института са утвърдени и ерудирани учени ? професорите Любомир Милетич , Иван Георгов , Александър Балабанов , Никола Стоянов , Михаил Арнаудов , Кирил Мирчев , Стоян Романски , Евтим Спространов , Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев ^[4] ) и други. Численият състав на Института до Втората световна война достига 110 души. Редовни и почетни членове на Института стават и много чуждестранни учени, познавачи на македонския въпрос и приятели на България. Сред тях са професор Афанасий Селишчев , професор Павел Милюков , професор Никодим Кондаков , професор Станислав Слонски , професор Мечислав Малецки , Лудвик Куба , професор Любор Нидерле , професор Густав Вайганд , професор Андре Мазон , Едуард Бойл , Жюстен Годар и други.

Печатният орган на Института списание ? Македонски преглед “ публикува статии, рецензии и материали по широк кръг проблеми от историята, етнографията, фолклора и езикознанието. До края на Втората световна война са публикувани 13-годишнини на списанието. Негови сътрудници са около 120 души български учени, между които професорите Милетич, Георгов, Балабанов, Васил Златарски , Михаил Арнаудов, Иван Шишманов , Йордан Иванов , Анастас Иширков , Стоян Романски, Стефан Младенов , Кръстьо Мирчев, Иван Снегаров и други, както и чуждестранни учени слависти като Николай Державин , Михаил Сперански , Михаил Попруженко , Афанасий Селишчев, Леон Ламуш и други.

По-известни измежду издадените от Института документални сборници, монографии, научнопопулярни книги и брошури от серията Македонска библиотека са: Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912 ? 1913 г., книгата на Иван Георгов Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите, на Георги Баждаров Македонският въпрос вчера и днес, на Георги П. Генов Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави) и други. Ценни сведения за революционното движение в края на XIX и началото на XX век се съдържат в спомените на ръководители и войводи на ВМОРО , записани от Любомир Милетич и издадени в 11 книги от поредицата Материали за македонското освободително движение.

Дело на МНИ е построяването на Македонския културен дом в София, който става духовно средище на бежанците от Македония. В сградата на дома е подредена историко-етнографска сбирка, с около 1000 уникални експоната, както и библиотека с 4000 тома специализирана литература.

МНИ поддържа връзки с редица национални научни институти и славистични и балканистични центрове в Европа и по света. Членовете на Института участват активно с доклади по важни теми в международни научни форуми и срещи. В периода 1924 ? 1941 година те изнасят повече от 300 лекции, доклади и беседи пред учени, политици, дипломати, журналисти и студенти във Виена , Берлин , Лайпциг , Париж , Лондон , Рим , Милано , Варшава , Будапеща , Чикаго , Детройт и прочее в защита на историята на българите в Македония.

През 1940 година председателят на МНИ проф. Никола Стоянов подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България ^[5] .

В периода 1941 ? 1944 г. МНИ разширява своята дейност и в освободените части от Македония. Членовете на Института участват в провеждането на научни събрания и в чествания на исторически годишнини в Скопие , Битоля , Охрид , Щип и други. Те подпомагат възраждането на българското училищно дело и създаването на културни и научни институции, като Народната библиотека и Университета в Скопие 1942 ? 1943 г.

Политическите промени в България след преврата от 9 септември 1944 година се отразяват неблагоприятно върху дейността на Македонския институт. Ръководството на Института начело с професор Никола Стоянов е отстранено и със заповед Н.16 от 17.1.1945 година на МВР на България назначава ново ръководство, начело с дотогавашния подпредседател на Изпълнителния съвет професор Димитър Силяновски , който обаче през ноември същата година подава оставка поради засиления натиск от Белград за пропагандиране на македонизма. Новото ръководство се състои от политически лица, начело с Георги Кулишев . По настояване на Белград и Скопие БРП (к) като управляваща партия нарежда през юни 1947 година МНИ да се самоликвидира. Книжовното, документалното и етнографското наследство, а също и костите на големия български революционер и апостол Гоце Делчев са предадени на Скопие. Другите членове на института в това време са Димитър Влахов , Павел Шатев , Христо Калайджиев , Александра Хаджидимова , Владимир Поптомов , Георги Кулишев , Димитър Томчев , Георги Абаджиев , Петър Тошков и Стефан Нанов . ^[6]

Възстановяване и дейност след 1990 г. [ редактиране | редактиране на кода ]

С развитието на демократичните процеси в България в началото на 90-те години се създават условия за възстановяване на МНИ. Това става на 3 май 1990 година по инициатива на 42-ма учени, публицисти и общественици. Възстановеният МНИ възприема целите и научните традиции на създадения през 1923 година Институт. През този нов период МНИ обединява над 80 специалисти от различни области ? историци, езиковеди, етнографи, фолклористи, юристи и други. За чуждестранни членове са приети професор Ото Кронщайнер от Австрия , професор Тадеуш Шимански и професор Антони Гиза от Полша, професор Хайнрих Щамлер от САЩ и други.

МНИ създава свои структури в провинцията. През 1993 г. в Благоевград е основан Научно-информационен център , а от 1998 г. научно-информационни групи се създават в градовете Гоце Делчев , Разлог , Сандански , Петрич , Кюстендил , Дупница и Варна . Всички те изпълняват и популяризират програмите на Института.

Основна роля в изпълнение на научните програми на Института играе списание Македонски преглед . Според обявената в него редакционна политика, списанието си поставя за цел да ратува за духовното единство на българския народ, да подкрепя стремежа за съхраняването на българското съзнание и национална култура сред българите, живеещи по света. Списанието реагира срещу всички опити да се оспорва българската национална и културна същност на населението в Македония, да се изопачава историческата истина и да се насаждат македонистичните заблуди за съществуването на ?македонска нация и език“ .

Към 2009 г. в редакционната колегия на списанието влизат проф. д.и.н. Трендафил Митев (главен редактор), проф. д.и.н. Димитър Гоцев , доц. д-р Стоян Германов , проф. д.и.н. Светлозар Елдъров , ст.н.д. Маргарита Василева , ст.н.с. д-р Александър Гребенаров , проф. Константин Йордан (Румъния), ст.н.с. д-р Ана Чолева , ст.н.д. д-р Лиляна Василева , д-р Георги Георгиев . В предишните години членове на редколегията са били и видните български учени акад. Веселин Хаджиниколов , акад. Иван Дуриданов , проф. Добрин Мичев , проф. Петър Шапкарев , проф. Петър Петров .

Възстановена е и поредицата Македонска библиотека , от която общо до 2006 г. са издадени 58 документални сборника, монографии и научнопопулярни брошури. Между тях са:

• фундаменталното 4-томно издание Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 ? 1944 г. ;
• Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, С., 1993 г. ;
• Македония през погледа на австрийските консули, дипломатически документи в два тома, С., 1996 г. ;
• Лингвистични студии за Македония, 1996 г. ;
• Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия 1900 ? 1945 г. , 1995 г.;
• Македония и Тракия в борба за свобода края на XIX ? началото на ХХ в. Нови документи, 1995 г. ;
• Георги Даскалов. Българите в Егейска Македония ? мит или реалност 1909 ? 1990 г., 1996 г. ;
• Кръсте П. Мисирков. Прозрения, 2000 г. ;
• Димитър Гоцев. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 ? 1992, 2000 г. ;
• В. Трайков. Кр. П. Мисирков и за българските работи, 2002 г. ;
• Гребенаров, Александър . Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 ? 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732 . и др.

Важно направление в дейността на МНИ е организирането на научни прояви с българско и международно участие. Научните форуми са посветени на юбилейни дати на големи събития и видни личности, свързани с историята на македонските българи и с общонационалната история. Такива са годишнините от създаването на ВМОРО , Илинденско-Преображенското въстание , Кресненско-Разложкото въстание , Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание , Балканската война , юбилейни годишнини от рождението на Васил Левски , на Дамян Груев , Гоце Делчев , Тодор Александров , Иван Михайлов и други. На международни научни форуми участват членове на МНИ: Световния конгрес на историците в Монреал , Канада през 1995 г., конференцията в Скопие през 1996 година, в Австрия през 1997 година, Конференцията на ОССЕ във Варшава през 1998 г., Славистичния конгрес в Прага през 1998 година.

През 2009 г. в София излиза трудът на ст.н.с. д-р Александър Гребенаров ?Македонският научен институт (1923 ? 2008). Документален летопис“.

Председатели на МНИ [ редактиране | редактиране на кода ]

• 1923 ? 1930 професор Иван Георгов , философ от Велес
• 1930 ? 1937 професор Любомир Милетич , филолог от Щип
• 1938 ? 1945 професор Никола Стоянов , икономист и астроном от Дойран
• 1945 ? професор Димитър Силяновски , юрист от Крушево
• 1945 ? 1947 Георги Кулишев , юрист и политик от Дойран
• 1990 ? 1997 професор Петър Шапкарев , икономист от София по произход от охридския род Шапкареви
• 1997 ? 2008 професор Димитър Гоцев , историк от село Панчарево , Пехчевско
• 2008 ? 2014 професор Трендафил Митев , историк от София
• 2014 ? 2020 доцент Александър Гребенаров , историк от Кърджали
• 2020 ? професор Георги Николов , историк от София по произход от Охридско ^[7]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Тракийски научен институт
• Поморавски народо-просветен комитет
• Добруджански научен институт
• Общество за македонски изследвания

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Официална страница на Македонския научен институт
• Кратка история на Македонския научен институт
• Издания на Македонския научен институт
• Подкаст на Македонския научен институт в Spotify
• Съдържание на списание ?Македонски преглед“
• Македонски научен институт ? ?66 народни песни на македонските българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macedoines“, София, 1931 година
• Die Wahrheit Uber Mazedonien , Sofia, 1941 година

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

п б р Македонски емигрантски организации в България 1878 - 1918 година Българомакедонска лига (1880) · Македонска дружина (Пловдив, 1880) · Славянско благотворително дружество (София, 1880) · Българомакедонско благотворително дружество (София, 1880 ? 1884) · Българомакедонско благотворително дружество (Русе, 1884 ? 1886) · ?Македонски глас“ (1884 ? 1885) · Македонско дружество (1885) · Българомакедонски централен революционен комитет ?Искра“ (1885) · Македоно-одринска организация (1895 ? 1905) · Благодетелен съюз (1905 ? 1912) · Съюз на македонските емигрантски организации (от 1905) след 1918 година Временна комисия на македонските братства в България (1920 - 1921) · Македонска федеративна емигрантска организация (1921 - 1923) · Македонско студентско дружество ?Вардар“ (1920 ? 1934) · Илинденска организация (1921 ? 1947) · Съюз на македонските младежки организации (1923 ? 1934) · Македонски научен институт (от 1923) · Младежка културно-просветна организация ?Тодор Александров“ (1925 ? 1938) · Македонски женски съюз (1926 ? 1934) · Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България (1932 ? 1944) · Македонска студентска корпорация ?Шар“ (1935 ? 1944) · Съюз на македонските организации (от 1998)

Портал ? Македония “