Мазнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мазнини се наричат естерите на тривалентния алкохол глицерол с висши мастни киселини . Те са най-разпространените липиди . Източник са на енергия. При разграждането им се образува голямо количество вода . По този начин мазнините са воден запас за онези животни , които прекарват известен период от годината в летаргичен ? сън “, също и за живеещите в пустинни условия. Числят се към липидите. Изпълняват множество биологични функции, главно като резервен хранителен запас и термоизолиращ материал. При животните се натрупва в определен вид съединителна тъкан наречена мастна във вид на капчици. При варене на мазнини с вода се разлагат, а с NaOH (сода каустик) се осапунват . Те са неразтворими във вода, но се разтварят в органични разтворители.

Мазнините имат значителна хранителна стойност поради това, че внасят незаменими висши мастни киселини.

Познати са над 1300 вида природни мазнини. Мазнини се съдържат във всяка жива клетка . В животинските организми се отлагат главно в подкожната тъкан и около някои вътрешни органи. Съставляват 10 ? 20% от общата маса на човека. В растенията се натрупват в семената и в някои плодове .

Обработената животинска мазнина се нарича лой .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]