한국   대만   중국   일본 
Магистрат ? Уикипедия Направо към съдържанието

Магистрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Магистратът (на латински : magistratus  ? началство) е длъжностно лице в Древен Рим и в съвременното правораздаване .

Класическо и съвременно понятие [ редактиране | редактиране на кода ]

В Древния Рим с магистрат се обозначава:

  1. държавната длъжност;
  2. лицата, които я заемат.

Той е член на съсловния орган на градското управление в Древен Рим , наречен магистратура .

В класическото си разбиране магистратурата включва съсловието на магистратите в Древен Рим. Магистратурата е основен институт на римската държавност , определил възникването, утвърждаването и просъществуването на римската цивилизация през античността , а и в наши дни. Римските магистрати и магистратура са стожер на властта , както и гарант, обезпечаващ нормалното функциониране на правовия ред , вътрешната и външна сигурност на Рим (включително и най-вече посредством магистратските длъжности и магистратура в римската армия ).

Съвременното понятие за магистратура се различава от класическото. С въвеждане принципа на конституционализма в съвременните правни системи чрез правната доктрина за разделението на властите на законодателна , изпълнителна и съдебна , с термините магистрат и магистратура се обозначават съответно лицата, облечени в съдебна власт, които осъществяват правосъдието , както и съвкупността от правораздавателни органи, ведно със системата за правораздаване.

Древен Рим [ редактиране | редактиране на кода ]

Народна власт [ редактиране | редактиране на кода ]

В Древен Рим, поне през републиканския му период, се е приемало, че изборът и властта на магистратите, както и самото съществуване на института на магистратурата, са неотменими като блюстители, съблюдаващи властта на народа.

Според римското право магистратът е лице заемащо изборна държавна длъжност и като такъв магистратът и магистратурата заместват в масовото съзнание фикцията за държава и държавност. Властта на магистратите според римското право е неограничена. По време на мандата им магистратите може да бъдат подвеждани под съдебна отговорност само в изключителни случаи.

Суверенитет [ редактиране | редактиране на кода ]

Магистратът олицетворява, осъществява и упражнява чрез властническите си правомощия народния суверенитет , т.к. се приема като фикция, че той му делегиран с избора му от народа.

За плебса магистрата е висш съдник, но за разлика от министъра (лат. minister) , той не е слуга на народа и е независим при изпълнение на служебните си задължения, т.е. при прилагането на закона . Ненадлежното изпълнение на магистратските задължения в Древен Рим не е скрепено с някакви санкции и отговорности с изключение на моралното порицание.

Гаранции срещу злоупотреба [ редактиране | редактиране на кода ]

Гаранциите срещу злоупотреба с власт и права от страна на магистратите в Древен Рим са:

а) отчет пред народа за всички нарушения на закона и опущения, от които за държавата може да настъпят вреди (след края на мандата);
б) право на намеса на магистрат в действието/ята на друг магистрат ( intercessio paris potestatis ) ;
в) стабилност и авторитет на обществените обичаи ;

Магистратите се избират от народа в Древния Рим. Кандидатите за магистрати е следвало:

а) да се ползват с пълен обем от права, т.е. с всички граждански права без изключение (да не са ограничени в правата си римски граждани);
б) да се достигнали определена изискуема се за осъществяване на избора им възраст;
в) да се явят на комиции в лично качество.

Магистратска служба [ редактиране | редактиране на кода ]

Изпълнението на магистратската служба в Древен Рим ( officium ) е въпрос на чест. Магистратите са избирани благодарение на безспорната си публична репутация и престиж, като за осъществяване на правомощията си не получават възнаграждение, т.е. служат безвъзмездно на каузата на Рим. Магистратската длъжност е почетна и изпълнението на службата освен въпрос на чест е и осъзната обществена необходимост. Отказът от изпълнение на магистратски задължения е бил възможен единствено по причини от юридическо естество.

Видове магистрати [ редактиране | редактиране на кода ]

Магистратските длъжности се попълват в определен порядък (обичайно: квестор ; народен трибун (факултативно); курулен едил ; претор ; консул ; цензор ). За да може някой да бъде избран повторно за магистрат, е следвало да не е заемал обществени длъжности определен брой години преди това.

По отношение на правомощията си магистратите се делят на висши и нисши ( magistratus majores и magistratus minores ) . Първите, т.е. консулите, преторите, цензурите, диктатора и длъжността на magister equitum се избират като центуриатни , а вторите ? едилите, квесторите, народните трибуни, нисшите съдебни и полицейски длъжности ? от трибутните комиции .

По естество на осъществяваната власт и правомощия магистратите се делят на обикновени или ординарни (лат. ordinarii) и чрезвичайни или извънредни (лат. extraordinarii) . Чрезвичайни магистрати се избират в изключителни и особено важни случаи, като към тези магистрати се отнасят длъжностите диктатор, magister equitum, interrex , градски префект (в републиканския период), децемвир по законодателството, триумвир .

Курулните магистрати (лат. curules) са онези, които имат право на курулски стол  ? консули, претори, курулни едили, диктатори, magister equitum. Плебейски магистрати са наричани народните трибуни и плебейските едили, а висшите магистрати се назовавали патрициански , въпреки че в определено време достъп до тях имат и плебеите.

Правомощия [ редактиране | редактиране на кода ]

В правомощията на висшите магистрати, в т.ч. трибуни, квестори, едили, са:

  1. свикване на Народното събрание ;
  2. издаване на едикти (укази) и декрети (постановления) по въпроси от тяхната компетентност;
  3. внасяне на предложения в Сената ;
  4. налагане на глоби;
  5. организация на ауспиции на авгурите .

Висшите магистрати също така имат военна и юрисдикционна власт ? право да свикват Сената и комициите , както и да налагат властта си над по-нисшите магистрати.

Символ на властта на магистратите [ редактиране | редактиране на кода ]

Символът на властта на магистратите в Древен Рим са фасциите , т.е. в преносен смисъл и жаргонно изразът ?да изядеш дървото“ значи ?да получиш правосъдие “.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Магистрат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​