Магистратът
(на
латински
:
magistratus
? началство) е длъжностно лице в
Древен Рим
и в съвременното
правораздаване
.
В Древния Рим с
магистрат
се обозначава:
- държавната длъжност;
- лицата, които я заемат.
Той е член на съсловния орган на градското управление в
Древен Рим
, наречен
магистратура
.
В класическото си разбиране магистратурата включва съсловието на магистратите в Древен Рим. Магистратурата е основен
институт
на римската
държавност
, определил възникването, утвърждаването и просъществуването на
римската цивилизация
през
античността
, а и в наши дни. Римските магистрати и магистратура са стожер на
властта
, както и гарант, обезпечаващ нормалното функциониране на
правовия ред
, вътрешната и външна сигурност на Рим (включително и най-вече посредством магистратските длъжности и магистратура в
римската армия
).
Съвременното
понятие
за магистратура се различава от класическото. С въвеждане принципа на
конституционализма
в съвременните
правни системи
чрез правната доктрина за
разделението на властите
на
законодателна
,
изпълнителна
и
съдебна
, с
термините
магистрат и магистратура се обозначават съответно лицата, облечени в съдебна власт, които осъществяват
правосъдието
, както и съвкупността от правораздавателни органи, ведно със системата за правораздаване.
В Древен Рим, поне през републиканския му период, се е приемало, че изборът и властта на магистратите, както и самото съществуване на института на магистратурата, са неотменими като блюстители, съблюдаващи властта на народа.
Според
римското право
магистратът е лице заемащо изборна държавна длъжност и като такъв магистратът и магистратурата заместват в масовото съзнание
фикцията
за държава и държавност. Властта на магистратите според римското право е неограничена. По време на
мандата
им магистратите може да бъдат подвеждани под съдебна отговорност само в изключителни случаи.
Магистратът олицетворява, осъществява и упражнява чрез властническите си правомощия народния
суверенитет
, т.к. се приема като фикция, че той му делегиран с избора му от народа.
За плебса магистрата е висш съдник, но за разлика от
министъра
(лат. minister)
, той не е слуга на народа и е независим при изпълнение на служебните си задължения, т.е. при прилагането на
закона
. Ненадлежното изпълнение на магистратските задължения в Древен Рим не е скрепено с някакви санкции и отговорности с изключение на
моралното
порицание.
Гаранциите срещу злоупотреба с власт и права от страна на магистратите в Древен Рим са:
- а) отчет пред народа за всички нарушения на закона и опущения, от които за държавата може да настъпят вреди (след края на мандата);
- б) право на намеса на магистрат в действието/ята на друг магистрат
(
intercessio paris potestatis
)
;
- в) стабилност и авторитет на обществените
обичаи
;
Магистратите се избират от народа в Древния Рим. Кандидатите за магистрати е следвало:
- а) да се ползват с пълен обем от права, т.е. с всички граждански права без изключение (да не са ограничени в правата си римски граждани);
- б) да се достигнали определена изискуема се за осъществяване на избора им възраст;
- в) да се явят на
комиции
в лично качество.
Изпълнението на магистратската служба в Древен Рим (
officium
) е въпрос на чест. Магистратите са избирани благодарение на безспорната си публична репутация и престиж, като за осъществяване на правомощията си не получават възнаграждение, т.е. служат безвъзмездно на
каузата
на Рим. Магистратската длъжност е почетна и изпълнението на службата освен въпрос на чест е и осъзната обществена необходимост. Отказът от изпълнение на магистратски задължения е бил възможен единствено по причини от юридическо естество.
Магистратските длъжности се попълват в определен порядък (обичайно:
квестор
;
народен трибун
(факултативно);
курулен
едил
;
претор
;
консул
;
цензор
). За да може някой да бъде избран повторно за магистрат, е следвало да не е заемал обществени длъжности определен брой години преди това.
По отношение на правомощията си магистратите се делят на висши и нисши
(
magistratus majores
и
magistratus minores
)
. Първите, т.е. консулите, преторите, цензурите, диктатора и длъжността на
magister equitum
се избират като
центуриатни
, а вторите ? едилите, квесторите, народните трибуни, нисшите съдебни и полицейски длъжности ? от
трибутните
комиции
.
По естество на осъществяваната власт и правомощия магистратите се делят на обикновени или ординарни
(лат. ordinarii)
и чрезвичайни или извънредни
(лат. extraordinarii)
. Чрезвичайни магистрати се избират в изключителни и особено важни случаи, като към тези магистрати се отнасят длъжностите диктатор, magister equitum,
interrex
,
градски префект
(в републиканския период),
децемвир
по законодателството,
триумвир
.
Курулните магистрати
(лат. curules)
са онези, които имат право на
курулски стол
? консули, претори, курулни едили, диктатори, magister equitum. Плебейски магистрати са наричани народните трибуни и
плебейските
едили, а висшите магистрати се назовавали
патрициански
, въпреки че в определено време достъп до тях имат и плебеите.
В правомощията на висшите магистрати, в т.ч. трибуни, квестори, едили, са:
- свикване на
Народното събрание
;
- издаване на едикти (укази) и декрети (постановления) по въпроси от тяхната компетентност;
- внасяне на предложения в
Сената
;
- налагане на глоби;
- организация на
ауспиции
на
авгурите
.
Висшите магистрати също така имат военна и
юрисдикционна
власт ? право да свикват Сената и
комициите
, както и да налагат властта си над по-нисшите магистрати.
Символът
на властта на магистратите в Древен Рим са
фасциите
, т.е. в преносен смисъл и
жаргонно
изразът ?да изядеш дървото“ значи ?да получиш
правосъдие
“.