한국   대만   중국   일본 
Лидия Койдула ? Уикипедия Направо към съдържанието

Лидия Койдула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лидия Койдула
Lydia Koidula
поетеса, писателка и драматург от Естония
Родена
Починала
Погребана Естония
Етнос Естонци [1]
Националност   Естония
Семейство
Деца 3
Лидия Койдула в Общомедия

Лидия Емили Флорънс Янсен , (24 декември 1843 ? 11 август), известна с творческия си псевдоним Лидия Койдула , е естонска поетеса. Често я наричат Койдулаулик  ? ?Певец на зората“.

През средата на деветнадесети век, в Естония писането не се е считало за подходяща кариера за млада жена. Именно по тази причина, поезията на Койдула, както и вестникарската ? работа за нейния баща Йохан Волдемар Янсен (1819 ? 1890) остават анонимни. Въпреки това тя е основна литературна фигура, основателка на естонския театър и тясно свързана с Карл Робърт Якобсон (1841 ? 1882), както и Фридрих Райнхолд Кройцвалд (1803 ? 1882), писателят на естонския национален епос, Калевипоег ( Синът на Калев ).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Лидия Янсен е родена във Фенерн (дн. Вендра ), губернаторство на Ливония, тогава в Руската империя . Семейството се премества в близкия град на окръг Пернау (дн. Пярну) през 1850 г., където през 1857 г. бащата на Лидия започва първия местен вестник на естонски език . Семейство Янсен се преместват в град Дорпат (дн. Тарту) през 1864 г. Национализмът е една сложна тема в Руската империя , но управлението на император Александър II (1855 ? 1881) е сравнително либерално и Янсен успява да убеди имперската цензура да му позволи да публикува първия национален естонски вестник през 1864 г. [2] Този вестник се нарича Postimees ( Куриерът ).

Лидия пише статии за вестника на баща си. През 1873 г. се омъжва за Едуард Микелсън, лекар от Ливонската армия, и се премества в Кронщад , щаба на руския флот край Санкт Петербург . През 1876 ? 78 г. семейство Микелсън посещават Бреслав , Страсбург и Виена . Койдула живее в Кронщад 13 години, но въпреки че прекарва летата си в Естония, Лидия не спира да е обзета от носталгия по дома.

Койдула умира от рак на гърдата на 11 август 1886 г. Последното ? стихотворение е Enne surma ? Eestimaale! ( Преди смъртта, до Естония! ).

Творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

Лидия Койдула. Същото изображение е използвано на естонска банкнота

Най-важният труд на Коидула  ? Emajoe Oobik ( ?Славеят на Емайджи“ [реката майка] ) е публикуван през 1867 г. [2] Три години по-рано, през 1864 г., Адам Питърсън, фермер, и Йохан Кьолер , естонски портретист, живеещ в Санкт Петербург, отправят петиция към императора за по-добро отношение от страна на германските хазяи, управляващи земята, равенството, както и езика на образованието на бъди естонец. Веднага след това двамата са отведени в полицията, където са разпитвани за петицията, която ?включва невярна информация и е насочена срещу държавата“. Адам Питърсън е осъден на лишаване от свобода за една година. Две години по-късно, през 1866 г., реформите на цензурата от 1855 г. дават възможност на бащата на Койдула да започне Postimees,. Въпреки това, преди публикуването на вестника, цензурата била наложена отново и литературната свобода бива силно ограничена. Именно при тази политическа и литературна ситуация Койдула започва да публикува. Въпреки цензурата, през този период е и времето на националното пробуждане, когато естонският народ започва да изпитва чувство на гордост към националността и да се стреми към самоопределение. Койдула е най-силният глас на тези стремежи.

Германското влияние в работата на Койдула е неизбежно. [3] Прибалтийските германци са запазили хегемонията в региона от 13 век през цялото немско, полско, шведско и руско управление и по този начин немският език бива езикът за обучение в Естония от 19 век. Подобно на баща си (и всички останали естонски писатели по онова време) Койдула превежда много сантиментална немска проза, поезия и драматургия и има особено влияние на движението на Бидермайер . Основните теми на това движение са домът, семейството, религията и сцените от селския живот.

Койдула реагира на историческото подчинение на естонския народ като на лично нападение; тя говори за робството и игото на подчинението, сякаш от личен опит.

По времето на националното пробуждане през 1860-те години, Естония е управлявана от чужди сили ? датски, немски, шведски, полски и руски ? повече от 600 години. В този контекст, Койдула осъзнава собствената си роля в съдбата на нацията. Това става особено видно в едно от писмата ? към финландски кореспондент: ?Грях е, голям грях, да бъдеш малък във велики времена, когато човек може да прави история“.

Коидула пише (най-вече) в съвременни рими, които до средата на 19 в. стават доминираща форма. Това прави поезията на Койдула много по-достъпна за средния читател. Но основното значение на литературата на Койдула се състои не толкова в предпочитаната от нея стих, колкото в мощната ? употреба на естонския език. Той все още е обект на ортографски пререкания, използван главно за покровителствуващи образователни или религиозни текстове, практически съвети за фермерите. Койдула успешно използва езика, за да изрази емоции, вариращи от привързаността към семейната котка, в Meie kass ( Нашата котка ), деликатна любовна лирика, Head ood ( лека нощ ) до мощен зов на потиснатата нация, Mu isamaa nad olid matnud ( Моята страна, те са те погребали ). Лидия Койдула напълно опровергава дотогаващното мнение, че естонският език е неразвит инструмент за комуникация.

Драматургия [ редактиране | редактиране на кода ]

Мемориална плоча за Лидия Койдула в родното ? място близо до Вендра

Освен всичко друго, Койдула също се счита за ?основател на естонския театър“ чрез дейностите си в дружеството ?Ванемуне“, създадено в Тарту през 1865 г. с главна цел популяризирането на естонската култура. [4] Лидия епървата, която пише оригинални пиеси на естонски език и се занимава с практичността на сценичната режисура и постановка. В края на 1860-те и естонците, и финландците започват да разработват представления на родните си езици, а Койдула пише и режисира комедията, Сааремаа Онупоег ( Братовчедът от Сааремаа ) през 1870 г. Сюжетът е базитан на друга пиеса ? Der Vetter aus Bremen (Братовчедът от Бремен), но адаптиран за естонския контекст Койдула освен това пише и режисира още няколко пиеси, една от които е и собственото ? творение, първата в историята изцяло естонска пиеса, Saarane mulk ( Каква глупост! ). Отношението на Коидула към театъра е повлияно от философа, драматурга и критик Готхолд Ефрем Лесинг (1729 ? 1781), авторът на Erziehung des Menschengeschlechts ( Образованието на човешката раса ; 1780). Пиесите ? изиграват важната роля на средство за образование.

Театралните ресурси на Коидула са оскъдни ? необучени, самодейни актьори. Въпреки това обаче, зрителите биват впечетлени от правдоподобните герои и познаването ан съвременните ситуации.

На първия фестивал на песните в Естония през 1869 г., играещ функция на важно сближаване на естонските кланове, две от стихотворенията на Лидия Койдула  : Sind Surmani ( До смърт ) и Mu isamaa on minu arm ( Моята страна е моята любов ) са изпълнени под съпровода на, музика. Именно Mu isamaa on minu arm става неофициалният химн на Естония по време на съветската окупация, когато Мусамаа , химна на Естония между 1921 до 1940 г., композиран от бащата на Лидия, бива забранен. Песента на Койдула винаги поставя края на всеки фестивал, със или без разрешение. Традицията продължава и до днес. [5]

Мемориален музей на Лидия Койдула [ редактиране | редактиране на кода ]

Паметник на Лидия Койдула в Пярну , създаден от Амандус Адамсън.

Част от музея в Пярну дава преглед на живота и делото на поетесата и нейния баща Йохан Волдемар Янсен, важни фигури в естонския национален период на пробуждане през 19 век.

Музеят се намира в училищната къща Parnu Ulejoe. До 1863 г. тя е била дом на Йохан Волдемар Янсен, както и редакцията на вестник ? Перно Постимес “. Сега е под закрила като исторически паметник.. Основната задача на музея е да запази жив спомена за делото на Койдула и Янсен чрез постоянната експозиция. [6] [7]

В градския център на Пярну има паметник на Лидия Койдула. Паметникът датира от 1929 г. и е последното произведение на естонския скулптор Амандус Адамсън. [8]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Ots. Л. Историята на естонската литература. Университет в Тарту.
  • Olesk. S & Pillak. P. Лидия Койдула. 24.12.1843-11-08.1886. Талин. Умара Киряст, С.14
  • Nirk. Е. Естонска литература. Талин Периодика. 1987. pp73?77, 79 ? 81, 366
  • Raun. TU Естония и естонците. Хувър Институт Прес, Станфорд. 2001. с. 77 ? 79, 188
  • Kruus. O & Puhvel. H. Eesti kirjanike leksikon. Eesti raamat. Талин. 2000. с. 210 ? 211

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ sisu.ut.ee // Посетен на 3 януари 2023 г.
  2. ↑ а б Gunter., Faure. The Estonians : the long road to Independence. London, Lulu.com, 2012. ISBN 978-1105530036 . OCLC 868958072 . с. 145 ? 146.
  3. ↑ Estonica.org ? Baltic German literature and its impact // www.estonica.org. Архивиран от оригинала на 2010-08-25. Посетен на 2018-03-27. (на английски)
  4. ↑ Ljubov Vassiljeva, The Origins of Theatre in Estonia ? Mirek Kocur // kocur.uni.wroc.pl. Посетен на 2018-03-27. (на американски английски)
  5. ↑ Jaworowska, Jagna. Revolution by Song: Choral Singing and Political Change in Estonia // enrs.eu. Архивиран от оригинала на 2018-08-02. Посетен на 2018-03-27. ( Грешка в записа: Неразпознат езиков код pl-pl )
  6. ↑ 1948-, Taylor, Neil. Estonia . 3rd. Chalfont St. Peter, England, Bradt, 2002. ISBN 9781841620473 . OCLC 48486870 . с.  180 .
  7. ↑ Koidula Museum // www.parnumuuseum.ee. Посетен на 2018-03-27. (на английски)
  8. ↑ Indrek, Rohtmets. A cultural guide to Estonia : travel companion. Tallinn, 2006. ISBN 9789985310441 . OCLC 183186590 . с. 59.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

     Портал „Биографии“          Портал ? Биографии “           Портал „Литература“          Портал ? Литература “           Портал „Естония“          Портал ? Естония “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лидия_Койдула&oldid=12178283 “.