Кръстю Златарев
български офицер
Генерал-майор (генерал-лейтенант) Кръстю Златарев като командир на 11-а пехотна Македонска дивизия ? 1916 година
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1881 ? 1919
Служи на	България
Род войски	пехота
Военно формирование	2 -ри пехотен струмски полк (СБВ)
Командвания	29 -и пехотен ямболски полк (БВ) ? бригада в 7 -а пехотна рилска дивизия (МСВ) ? 11 -а пехотна македонска дивизия (ПСВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	2 ордена ? За храброст “ (СБВ, БВ) 2 ордена ? Свети Александър “ орден ? За военна заслуга “
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 февруари 1864  г. Охрид , Османска империя
Дата и място на смърт	16 април 1925  г. (61 г.) София , България
Кръстю Златарев в Общомедия

Кръстю Христов Златарев е български офицер , генерал-лейтенант от пехотата, командир на 11 ^-а македонска дивизия през Първата световна война (1915 ? 1918).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 година в Охрид , тогава в Османската империя . Баща му Христо Кувенджия е свещеник от махалата Кошища . Брат му Андон Златарев е революционер от ВМОРО . На 11 септември 1881 г. постъпва на военна служба. През 1884 г. завършва военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 13 ^-и пехотен рилски полк на Българската армия.

Сръбско-българска война (1885) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та рота от запасната дружина на 2 ^-ри пехотен струмски полк . Участва в боевете при Сливница (5 ? 7 ноември). Проявява се в боя при Келташ , където, въпреки че е ранен, продължава да се сражава. Награден е с орден ? За храброст “ IV степен.

На 30 август 1886 година е произведен в чин поручик , а през 1889 в чин капитан . На 25 февруари 1900 г. е произведен в чин майор и назначен за командир на дружина в 9 ^-и резервен полк. На 27 септември 1904 г. е произведен в чин подполковник . Девет години по-късно е назначен за помощник-командир на 12-и пехотен балкански полк . На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник .

Балкански войни (1912 ? 1913) [ редактиране | редактиране на кода ]

По време на Балканската война (1912 ? 1913) като полковник е командир на 29 ^-и пехотен ямболски полк , който се бие край Лозенград , Чаталджа и при Одринската крепост . Командваният от Кръстю Златарев полк се прославя с превземането турския форт Илеритабия на Чаталджанската позиция. За проявената храброст при сраженията е награден с орден ? За храброст “ III степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу гърците при Кукуш и Горна Джумая .

От 1914 г. е командир на бригада в 7 ^-а пехотна рилска дивизия .

Първа световна война (1915 ? 1918) [ редактиране | редактиране на кода ]

Участва в Първата световна война (1914 ? 1918), като десет дни преди мобилизацията е назначен за командир на 11 ^-а пехотна македонска дивизия . През 1916 година е произведен в чин генерал-майор .

След войната преминава в запаса и на 25 юни 1919 година е произведен в чин генерал-лейтенант .

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев загива при атентата в църквата ?Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Кръстю Златарев е женен и има 2 деца.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

На името на Кръстю Златарев е кръстен Гранично контролно-пропускателният пункт ?Златарево“ , разположен на границата между България и Северна Македония на мястото, където в годините 1915 ? 1918 е бил щабът на 11 ^-а пехотна македонска дивизия. ^[1] На 31 юли 2014 година на ГКПП ?Златарево“ с официална церемония е открита паметна плоча в чест на военачалника. Събитието съвпада със 150-годишнината от рождението му и 55 години от разкриването на пункта. ^[2]

През 1934 г. ямболското село Коемджи гидик е преименувано на Полковник Златарево . Селището носи това име до 1951 г. когато комунистическите власти го преименуват на Златари . ^[3]

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (30 август 1884)
• Поручик (30 август 1886)
• Капитан (1889)
• Майор (25 февруари 1900)
• Подполковник (27 септември 1904)
• Полковник (4 септември 1910)
• Генерал-майор (1916)
• Генерал-лейтенант (25 юни 1919)

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

• Орден ? За храброст “ III степен и IV степен, 2-ри клас
• Орден ? Свети Александър “ II и III степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Орден ? За военна заслуга “ II степен с военно отличие, 5-и клас на обикновена лента
• Османски медал ? За бойни заслуги “, 19 март 1917 ^[4]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 322.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение , София, 1993, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“.
• Съединението 1885 ? енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство ?д-р Петър Берон“, 1985.
• Йотов, Петко , Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник . София, Издателство ?Св. Георги Победоносец“ , 1995.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Портал ? Македония “            Портал ? Военна история на България “