Крит
(на
гръцки
:
Κρ?τη
; на
латински
:
Candia
; на
турски
:
Girit
) е една от тринадесетте
административни области
на
Република Гърция
. Той е най-големият гръцки
остров
с
площ
от 8336
км²
, и петият по големина в
Средиземно море
, като на него е най-южната точка на Гърция. Населението му е над 600 000 души.
Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са
Ханя
,
Ретимно
,
Ираклион
и
Ласити
. Най-големият град е
Ираклион
, който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос,
Агиос Николаос
и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като
Кносос
,
Фестос
,
Гортина
;
венецианската
крепост в
Ретимно
; планинското дефиле
Самария
, и др.
Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от
Европа
, 175 км от
Азия
и 300 км от
Африка
. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна
туристическа
дестинация.
Минойската цивилизация
(2600 ? 1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за една от първите големи европейски цивилизации. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти
Кносос
,
Петрас
,
Русолакос
,
Фестос
,
Гортина
и др. През
Средновековието
островът е част от
Венецианската република
. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете
Ираклион
,
Сития
,
Ханя
,
Ретимно
.
На остров Крит от около средата 3-то хилядолетие пр. Хр. се развива най-древната
европейска
цивилизация ?
минойската
. В продължение на дванайсет века минойците издигат великолепни за времето си крепостни градове. Едни от известните днес дворцови центрове са Кносос, Фестос, Маля и
Закрос
. По всяка вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило избухването на
вулкана
на о.
Санторини
около 1450 г. пр. Хр.
[1]
Началото на минойската епоха съвпада с това на бронзовата епоха. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от
Мала Азия
около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те са
индоевропейци
, но тази теза не може да бъде доказана. Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.
[2]
Карта на остров Крит
След това над острова властта си налагат
Римската империя
и
Византия
. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на
Венецианската република
, която установява на острова т.нар.
херцогство Кандия
, като венецианците владеят острова чак докато
османците
не го завладяват с дългата
Критска война
(1645 ? 1669). Въпреки активното си участие в
гръцката революция
от 1821 до 1828 г. островът не е освободен от османска власт, а остава под контрола на османския управител на
Египет
. От 1866 до 1869 г. критските гърци продължават борбата си, в резултат на което Крит постига
автономия
в рамките на
Османската империя
. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат
Великите сили
принуждават султана да създаде васалната
Критска държава
. През 1908 г. островът де-факто става част от Гърция, като официалното присъединение става през 1913 година.
В края на май 1941 г. по време на
Втората световна война
военновъздушните сили на
Германия
превземат острова с
въздушен десант
, който се оценява като най-голямата въздушно-десантна операция във военната история.
От всички гръцки острови, той е най-близо до
Северна Африка
. Остров Крит е с
население
от 670 264 жители (2024),
площ
от 8336
км²
, а гъстотата на населението му е 80 жители/км². Той е продълговат с дължина от изток на запад 260 km и ширина, която варира от 12 до 58 km. Бреговете му с дължина 1046 km са силно разчленени, като в тях са оформени дълбоки заливи ? Кисанос, Ханя, Суда, Алмирос, Ираклио, Малия,
Мирабелос
и др. на северното крайбрежие, а на южното е широкият и отворен към Средиземно море залив Месара и по-малките Агиос Румели, Финикия, Лутро и Плака. Полуостровите са дълбоко вдадени в морето ? Родопос, Акротири, Сидерос. Северно от него са разположени остров Дия и групата Дионисиада, а южно ? островите Куфониси, Гайдурониси, Паксимадиа, Гавдопула и Гавдос (най-южния гръцки остров).
[3]
Планината Лефка
Остров Крит има планински релеф с няколко ясно оформени масива. От запад на изток те са:
Лефка Ори
(връх Пахнес ? 2454 m), Кедрос (1777 m),
Ида
(тук е най-високата точка на острова, връх Иди или Псилорити ? 2456 m), Кофинас (1231 m),
Дикти
(2085 m), Триптис (1476 m) и Орнос (819 m). Критските планини са част от
Динарската планинска система
, която започва от Словения и минава през цялата западна част на
Балканския полуостров
. Планините са изградени предимно от варовици (на запад и шисти) и се отличават със своите стръмни склонове, силно разчленени от дълбоки долини и обилие на карстови форми. Целият остров попада в силно сеизмична зона. Крайбрежните равнини са незначителни, като вай-голямата от тях е Масарската, разположена на южното крайбрежие и е житницата на Крит.
[3]
Между масивите са оформени широки долини, в които текат реките Гиолирос, Апоселемис, Анаподанс и Кутсулидис. Реките на острова са къси и пълноводни. Климатът е средиземноморски със значителни валежи през зимата и високи температури през лятото. На крайбрежието средната януарска температура е 12°С, а средната юлска ? 26°С. Често явление през зимата са температури под 0°С, като по върховете снегът се задържа до месец май. Възможни са климатични аномалии, като тази през февруари 2004 г., когато целият остров е скован от невиждан студ и покрит със сняг. Годишната сума на валежите варира от 600-700 mm по крайбрежието до 1000-1600 mm в планините.
[3]
Северното крайбрежие на Крит е разчленено и по него са разположени основните курорти.
Пристанището на Ираклион
Растителността на Крит е съставена предимно от твърдолистни вечнозелени гори от дъб, бор, кипарис и храсти (маквиси), които заемат само 2% от територията на острова. Най-високите части са покрити с пасища. В равнините и предпланинските части се отглеждат
маслина
,
портокал
,
смокиня
,
лоза
. Сравнително добре е развито земеделието, както и животновъдството. Разработват се находища на
манганова руда
,
азбест
и
гипс
. Затова добивната промишленост има традиции, но освен нея почти не е развит друг дял на тежката промишленост. С най-голямо значение са кожарската, хранителната и сапунената промишленост.
[3]
Остров Крит от древни времена е известен по цял свят със своя вкусен и лековит
зехтин
, наречен още ?течното зелено злато на о. Крит“. Според
археолозите
маслиновото дърво
е култивирано преди 6 хиляди години, а местните жители се научили да добиват зехтин преди 2500 години. Близо до село
Кавуси
в стара маслинова горичка днес все още може да се види едно хилядолетно маслиново дърво ? неговата възраст е над 2000 години и е най-внушителното не само на територията на Гърция, но и из цялото Средиземноморие.
[4]
В онези далечни времена зехтинът е продукт от първа необходимост и не е случайно, че днешните гърци могат да се похвалят с най-ниско ниво на сърдечно?съдови заболявания.
[5]
Крит е родина на известния художник
Ел Греко
, на значимия политик
Елефтериос Венизелос
и на писателя
Никос Казандзакис
.