Коста Николов
български генерал
Години на служба	от 1894 г.
Войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 юни 1873  г. ( стар стил ) Вирче , Османска империя
Дата и място на смърт	29 септември 1944  г. (71 г.) София , Царство България
Друга дейност	Народен представител в: XX ОНС    XXI ОНС    XXII ОНС
Коста Николов в Общомедия

Константин (Коста) Николов Николов е български офицер ( генерал-майор ) и политик , началник-щаб на отбраната на София през септември 1918 година.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Коста Николов е роден на 23 юни 1873 година в пиянечкото село Вирче , тогава в Османската империя , днес в община Царево село, Северна Македония . След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая , но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя , се преселват в Дупница . Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в Духовната семинария в Самоков . Отказва се от църковна кариера и на 15 октомври 1894 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София , което завършва в 1897 година; произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4 ^-ти артилерийски полк . ^{[1] [2]}

Между 1901 и 1904 година учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург , Русия , като на 2 май 1902 година е произведен в чин поручик . След завръщането си Коста Николов 9 години е офицер от генералния щаб . В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 година е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките Струма и Места с център Сяр . На 18 май 1906 г. е произведен в чин капитан . През 1909 г. е назначен за помощник-началник на информационно-цензурна секция в Щаба на армията, след което от 1911 г. е адютант на 3 ^-та инспекционна област . ^{[1] [2]}

В 1911 година завършва право в Брюксел. ^[3] През 1912 г. е произведен в чин майор .

През Балканската (1912 ? 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативната секция в щаба на 3 ^-та армия .

След войните е назначен за професор във Военната академия в София, през 1914 година е назначен за длъжността началник на секция военни съобщения. ^[1] На 2 август 1915 година е произведен в чин подполковник . ^[2]

През Първата световна война (1915 ? 1918) е началник-щаб на 2 ^-ра пехотна тракийска дивизия . Участва във военните действия като командващ на 5 ^-и македонски полк , по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост (ДСГОП) и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб. ^[1]

След пробива при Добро поле София е обявена за ?крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия, ^[1] е назначен за началник на щаба на крепостта. Взема участие и в потушаването на Владайското въстание . На 9 август 1919 г. е уволнен от служба. ^[1]

От 1923 до 1931 година е народен представител. Член е на Централното управление на Съюза на запасните офицери . Председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на Македонския научен институт . ^[4] В 1937 година е произведен в генерал-майор .

Към 1941 година е председател в НК на Съюза на македонските емигрантски организации и председател на Малешевското благотворително братство . ^[5]

През 1943 г. Коста Николов се застъпва за дееца на ВМОРО Рафаел Камхи пред българското правителство и успява да му издейства българска лична карта, възможност за постоянно местожителство в София, като успява да предотврати неговата депортация от Солун от германските окупационни власти.

Генерал-майор Коста Николов е отведен ?за справка“ на 29 септември 1944 година и изчезва безследно. ^{[6] [7]}

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

На генерал Коста Николов е наречена улица в квартал ? Надежда II “ в София ( Карта ).

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (1898)
• Поручик (2 май 1902)
• Капитан (18 май 1906)
• Майор (1912)
• Подполковник (2 август 1915)
• Полковник (14 октомври 1917)
• Генерал-майор (1937)

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

• Военен орден ?За храброст“ IV степен 1-ви и 2-ри клас
• Орден ?Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден ?За военна заслуга“ IV ст. на военна лента
• Орден ?За заслуга“ на обикновена лента.

Трудове [ редактиране | редактиране на кода ]

• Николов, К., "Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г." , София, 2002, Работилница за Книжнина ?Васил Станилов“
• Николов, К., Турция и нейната армия (секретно изследване)
• Николов, К., Няколко възможни случая за съсредоточаване на турската армия към българската граница (секретно изследване)
• "Позив към земледелското население" , София, 7 юни 1917 година
• ?Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“ , София, 1943 година

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 338.
• Йотов, Петко , Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник . София, Издателство ?Св. Георги Победоносец“ , 1995.
• Николов, К., Клетвопрестъпниците , София, 2002, Работилница за Книжнина ?Васил Станилов“ (За автора)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Портал ? Военна история на България “            Портал ? Македония “

Нормативен контрол CONOR.BG LCCN Open Library VIAF WorldCat