Константин (Коста) Николов Николов
е
български
офицер
(
генерал-майор
) и
политик
, началник-щаб на отбраната на София през септември 1918 година.
Коста Николов е роден на 23 юни 1873 година в
пиянечкото
село
Вирче
, тогава в
Османската империя
, днес в община Царево село,
Северна Македония
. След
Освобождението
семейството му се премества в
Горна Джумая
, но тъй като съгласно
Берлинския договор
тя остава в пределите на
Османската империя
, се преселват в
Дупница
. Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в
Духовната семинария
в
Самоков
. Отказва се от църковна кариера и на 15 октомври 1894 година постъпва във
Военното на Негово Княжеско Височество училище
в
София
, което завършва в 1897 година; произведен е в чин
подпоручик
и зачислен в
4
-ти
артилерийски полк
.
[1]
[2]
Между 1901 и 1904 година учи в
Генералщабната академия
в
Санкт Петербург
,
Русия
, като на 2 май 1902 година е произведен в чин
поручик
. След завръщането си Коста Николов 9 години е офицер от
генералния щаб
. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 година е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките
Струма
и
Места
с център
Сяр
. На 18 май 1906 г. е произведен в чин
капитан
. През 1909 г. е назначен за помощник-началник на информационно-цензурна секция в Щаба на армията, след което от 1911 г. е адютант на
3
-та
инспекционна област
.
[1]
[2]
В 1911 година завършва право в Брюксел.
[3]
През 1912 г. е произведен в чин
майор
.
През
Балканската
(1912 ? 1913) и
Междусъюзническата война
(1913) е началник на оперативната секция в щаба на
3
-та
армия
.
След войните е назначен за професор във
Военната академия
в София, през 1914 година е назначен за длъжността началник на секция военни съобщения.
[1]
На 2 август 1915 година е произведен в чин
подполковник
.
[2]
Позив на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост от 7 юни 1917 година, подписан от генерал
Проготегоров
и подполковник Николов
През
Първата световна война
(1915 ? 1918) е началник-щаб на
2
-ра
пехотна тракийска дивизия
. Участва във военните действия като командващ на
5
-и
македонски полк
, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост (ДСГОП) и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб.
[1]
След
пробива при Добро поле
София е обявена за ?крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия,
[1]
е назначен за началник на щаба на крепостта. Взема участие и в потушаването на
Владайското въстание
. На 9 август 1919 г. е уволнен от служба.
[1]
От 1923 до 1931 година е народен представител. Член е на Централното управление на
Съюза на запасните офицери
. Председател на Изпълнителния комитет на
Македонските братства
и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на
Македонския научен институт
.
[4]
В 1937 година е произведен в
генерал-майор
.
Към 1941 година е председател в НК на
Съюза на македонските емигрантски организации
и председател на
Малешевското благотворително братство
.
[5]
През 1943 г. Коста Николов се застъпва за дееца на ВМОРО
Рафаел Камхи
пред българското правителство и успява да му издейства българска лична карта, възможност за постоянно местожителство в София, като успява да предотврати неговата депортация от Солун от германските окупационни власти.
Генерал-майор Коста Николов е отведен ?за справка“ на 29 септември 1944 година и изчезва безследно.
[6]
[7]
На генерал Коста Николов е наречена улица в квартал ?
Надежда II
“ в
София
(
Карта
).
- Николов, К.,
"Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г."
, София, 2002, Работилница за Книжнина ?Васил Станилов“
- Николов, К.,
Турция и нейната армия
(секретно изследване)
- Николов, К.,
Няколко възможни случая за съсредоточаване на турската армия към българската граница
(секретно изследване)
- "Позив към земледелското население"
, София, 7 юни 1917 година
- ?Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“
, София, 1943 година
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 338.
- Йотов, Петко
, Добрев, Ангел, Миленов, Благой.
Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник
. София,
Издателство ?Св. Георги Победоносец“
, 1995.
- Николов, К.,
Клетвопрестъпниците
, София, 2002, Работилница за Книжнина ?Васил Станилов“ (За автора)
- ↑
а
б
в
г
д
е
Руменин, с. 338
- ↑
а
б
в
Йотов, Петко
, Добрев, Ангел, Миленов, Благой.
Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник
. София,
Издателство ?Св. Георги Победоносец“
, 1995.
- ↑
Танчев, Иван.
Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 ? 1912)
//
Македонски преглед
XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑
Членове-основатели на Македонския научен институт
// Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑
ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1 ? 2
- ↑
Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 ? 1946 г. //
Македонски преглед
XL?V (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 84.
- ↑
Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство ?Марин Дринов“, София 2005, с. 331.
Нормативен контрол
![Редактиране в Уикиданни](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png) | |
---|
|