Костанайска област
(на
казахски
:
?останай облысы
; на
руски
:
Костанайская область
) е една от 14-те области на
Казахстан
. Площ 196 001 km² (6-о място по големина в
Казахстан
, 7,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 872 795 души
[1]
(7-о място по население в
Казахстан
, 4,75% от нейното население). Административен център град
Костанай
. Разстояние от
Астана
до Костанай 704 km.
Най-старият град в Костанайска област е град
Костанай
утвърден за град през 1883 г. под името Кустанай. Останалите 4 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1939 г. (
Житикара
, до 1997 г. Джетигара) до 1971 г. (
Лисаковск
). Кустанайска област е образувана на 29 юли 1936 г. от 11 района от
Актюбинска област
и 1 район от
Карагандинска област
. На 23 ноември 1970 г. южните части на областта влизат в състава на новообразуваната Тургайска област, съществувала до 2 юни 1988 г., когато е присъединена към Кустанайска област. През август 1990 г. Тургайска област отново е възстановена. На 17 юни 1997 г. град Кустанай е преименуван на Костанай, в т.ч. и областта на Костанайска област. На същата дата Тургайска област за втори път е разформирована, като областният ? център град
Аркалък
и 2 нейни района преминават към Костанайска област, а 3 района ? към
Акмолинска област
.
Костанайска област заема северозападната част на
Казахстан
. На северозапад и север граничи с
Оренбургска
,
Челябинска
и
Курганска област
на
Русия
, на изток ? със
Североказахстанска
и
Акмолинска област
, на югоизток ? с
Карагандинска област
и на югозапад ? с
Актобенска област
. В тези си граници заема площ от 196 001 km² (6-о място по големина в
Казахстан
, 7,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 650 km, ширина от запад на изток 400 km.
[2]
[3]
Костанайска област е разположена в Задуралието, предимно в степната зона, като обхваща почти цялата територия на
Тургайското
и източните части на Уралското плато с преобладаващи височини 200 ? 300 m. Двете плата са със стръмни склонове, разчленени от оврази, судолия и дълбоката долина на река
Тобол
. Източно от тях, от север на юг се простира
Тургайската падина
с широките долини на реките
Убаган
и
Тургай
и дълга верига от солени езера. Северозападната част на областта е заета от предпланински равнини и крайните югоизточни разклонения на
Урал
, а североизточната ? е наклонената на север Предтургайска равнина (югозападната част на
Западносибирската равнина
) с височина 120 ? 150 m, с плосък релеф и обилие от малки езера. В крайната югоизточна част на областта се простират югозападните разклонения на
Казахската хълмиста земя
, с редуващи се хълмове, плата и оврази. Тук, на 70 km южно от град
Аркалък
, на границата с
Карагандинска област
се намира най-високата точка на областта
492 m
(
49°38′33″ с. ш.
66°49′33″ и. д.
? / ?
49.6425° с. ш.
66.825833° и. д.
49.6425
,
66.825833
).
[2]
[3]
Недрата на областта са богати на полезни изкопаеми, особено желязна руда (находищата на магнетитови руди ? Соколовско, Сарбайско, Качарско и др., кафяви оолитови железни руди ? Аятски и Лисоковски железнорудни басейни). Има находища на боксити (Верхнетоболски и Убагански бокситоносни райони), никел, титан. Големи са запасите и от нерудни полезни изкопаеми: азбест (Жетигара), кафяви въглища (езерото
Кушмурун
) и строителни материали.
[2]
Климатът е рязко континентален, с продължителна студена и малоснежна зима и горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -19 °C на север до -17 °C на юг. Средната юлска температура се колебае от 18 ? 19 °C на север до 24,2 °C на юг. Характерни явления през зимата са снежните виелици, а през лятото суховеите и прашните бури. Годишната сума на валежите варира от 300 ? 350 mm на север до 220 ? 240 mm на юг. Максимумът на валежите е през лятото с резки годишни колебания. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 150 ? 175 денонощия на север до 175 ? 185 денонощия на юг.
[2]
[3]
Речната мрежа на областта е рядка. Най-голямата река е
Тобол
(от басейна
Об
), която протича през северозападната ? част с горното си течение. Нейни основни претоци са: Синтасти, Аят,
Уй
(леви);
Убаган
(десен). На юг текат големите реки
Тургай
и
Улъ-Жъланшък
. Всичките реки в областта са с предимно снежно подхранване, като през пролетта силно се разливат (90 ? 95% от годишния им отток), а през лятото намаляват или частично пресъхват. За задържането на пролетните води са изградени множество малки водохранилища и язовири. В областта има множество сладководни (Алабота,
Койбагар
, Саръкол, Бозшакол, Тениз и др.) и солени (
Кушмурун
, Жаксъ-Алакол, Карасор,
Саръкопа
и др.) езера. Всички те през пролетта увеличават многократно площта си, а през лятото силно намалят, а някои от тях и напълно пресъхват и се превръщат в сори и солончаци.
[2]
[3]
В северната част на Костанайска област са развити черноземните почви (над 25% от територията), заети от неразорани участъци с коилово-тревиста степна растителност, редуваща се на север (в пределите на лесостепната област) с брезово-осикови и борови горички. Южно от тях са развити кестеняви почви с типчаково-коилова растителност и малки борови горички върху опесачени почви. По долините на реките има дървесно-храстови формации и речни ливади, а по бреговете на езерата ? тръстика. Във връзка със земеделието почти всички райони заети от черноземни и кестеняви почви са разорани. Южните и югоизночните части на областта са заети от пелиново-солянкова и тревисто-пелинова растителност, развита върху кафяви и сиви почви. Покрай реките
Тургай
и
Улъ-Жъланшък
се срещат участъци от пясъчни масиви с бархани, а понижените райони са заети от солонци и саксаул. Животинският свят е представен от вълк, лисица, сърна, язовец, зайци, гризачи (лалугер, полска мишка), влечуги (костенурки, гущери, змии), множество видове птици (чучулига, жерав, тетерев, кълвач, бяла и сива яребица и водоплаващи птици покрай реките и езерата).
[2]
[3]
На 1 януари 2019 г. населението на Костанайска област област е наброявало 872 795 души (4,75% от населението на
Казахстан
). Гъстота 4,45 души/km².
В административно-териториално отношение Костанайска област се дели на 16 административни района, 5 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и селища от градски тип.
Административно-териториално деление на Костанайска област
Области в Казахстан
|
---|
| Области
| | |
---|
| Градове с републиканско значение
| |
---|
|