Косовска битка (1448)
Османски войни в Европа
Османски акънджия побеждава унгарски рицар (миниатюра от XVI век)
Информация
Период	17  ? 20 октомври 1448 г.
Място	Косово поле
Страни в конфликта
Кралство Унгария Османска империя
Командири и лидери
Янош Хуняди Михай Силаги Франьо Таловац † Ищван Банфи † Дан III Мурад II
Жертви и загуби
42.63 , 21.12
Косовска битка в Общомедия

Косовската битка (17 ? 20 октомври 1448) е сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II , състояло се на Косово поле .

Поражението на Хуняди бележи краха на последния опит за изтласкване на османците от Балканите през Средновековието . ^[1]

Предистория [ редактиране | редактиране на кода ]

Поражението при Варна през 1444 г. не отказва Хуняди от офанзивни действия срещу османците. Окуражен от успешното въстание на албанците начело със Скендербег , четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с 24-хилядна войска, в която влизат и 8000 власи . ^[2] Опасявайки се от османско отмъщение, в случай, че унгарците бъдат победени, сръбският владетел Георги Бранкович отказва да се присъедини към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени. ^[3]

Целта на унгарско-влашките войски е да се съединят със силите на Скендербег. Преди да стигнат Албания , те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле. ^[1]

Развой на битката [ редактиране | редактиране на кода ]

Въпреки численото си превъзходство османците (към 60 000 души ^[4] ) възприемат отбранителна тактика. Пред целия им фронт е издигната палисада с ров. В центъра зад укрепление от коли (заимстван от хуситския вагенбург ) са разположени еничари с мускети и артилерия . От двете им страни е разположена османската конница . Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия , въоръжени също с огнестрелно оръжие . ^{[1] [4]}

В първия ден на битката (17 октомври) се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление , атакува левия османски фланг, но е отблъснат. Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден (19 октомври), когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври. ^[1]

Последици [ редактиране | редактиране на кода ]

След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е задържан за заложник от Георги Бранкович, но скоро след това е освободен срещу обещание за откуп. ^[3] През 1453 Мехмед II завладява Константинопол , а няколко години по-късно и Сърбия , но османското настъпление към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 г. ^[5]

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest . The University of Michigan Press, 1987. ISBN 0-472-10079-3 .
• Sedlar, Jean W. East Central Europe in the Middle Ages, 1000 ? 1500 . University of Washington Press, 1994. ISBN 0295972912 .
• Turnbull, Stephen. The Ottoman Empire, 1326 ? 1699 . Osprey Publishing, 2003. ISBN 1841765694 .
• Uyar, Mesut. A Military History of the Ottomans. From Osman to Ataturk . ABC-CLIO, 2009. ISBN 0275988767 .

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Откъс ^{[ неработеща препратка ]} от книгата на Колин Имбър ?Османската империя 1300 ? 1481“ с описание на предхождащите събития и самата Косовска битка (посетен на 07.03.2012)