Константин Муравиев
български политик
Роден	Константин Владов Муравиев 5 март 1893  г. Татар Пазарджик , Княжество България
Починал	31 януари 1965  г. (71 г.) София , Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища , София , Република България
Учил в	Робърт колеж Национален военен университет
Политика
Партия	БЗНС Врабча 1
Народен представител в: XX ОНС    XXII ОНС    XXIII ОНС
31-ви министър-председател на България
2 ? 9 септември 1944
Семейство
Други роднини	Александър Стамболийски (вуйчо)
Константин Муравиев в Общомедия

Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

Участва в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век . Той е министър-председател на България в 62-рото правителство , свалено след Деветосептемврийския преврат 1944 г.

Народен представител е в XX (1923), XXII (1927 ? 1931) и XXIII (1931 ? 1934) обикновено народно събрание.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 година. По майка произхожда от еленския род Робови , от който произлиза Дойно Граматик , автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г. Баща му е руски офицер от Освободителната война.

След като се ражда синът му, баща му изоставя семейството и Муравиев израства под опеката на свако си Александър Стамболийски , чиято съпруга Милена е сестра на майка му.

Завършва Френския институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912). ^[1] Участва в Балканските войни и Първата световна война , завършва Военно училище в София (1915). ^[2] През 1919 е уволнен от армията с чин капитан .

Член на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на ? Обществена безопасност “ (1919 ? 1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922 ? 1923), министър на войната (1923). ^[3]

След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1 . Кореспондент е на вестниците ?Соар“ и ?Котидиен“ през 1927 ? 1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931 ? 1932) и на земеделието и държавните имоти (1932 ? 1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат .

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати Съветският съюз да обявяви война на България. ^[4] За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия , иска примирие от САЩ и Великобритания и започва да изтегля българските войски от Югославия . На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември решението е обнародвано, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се едновременно във война със САЩ , Великобритания и СССР от една страна, а от друга страна ? с Германия .

И въпреки това, на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов и на Кимон Георгиев .

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд . Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година. ^[5] По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене . Остава в затвора до 1961 г.

Константин Муравиев е женен за Добринка Лазарова (1904 ? 1978), от която има две дъщери ? Мария (1929 ? 2000) и Надежда-Венера (1929 ? 2005).

Автор на мемоарната книга ?Събития и хора. Спомени“. Умира в София на 31 януари 1965 г.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Златев, М. Пагони в изпълнителната власт. В. Търново: Абагар, 2018, с. 176
• Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, 2015, с. 287 ? 288
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 .

п б р ←    министър-председател на България (2 септември 1944 ? 9 септември 1944) → Княжество България (1878?1908) Бурмов  · Климент (1)  · Д. Цанков (1)  · Каравелов (1)  · Ернрот  · незает  · Соболев  · Д. Цанков (2-3)  · Каравелов (2)  · Климент (2)  · Каравелов (3)  · Радославов (1)  · Стоилов (1)  · Стамболов  · Стоилов (2-3)  · Греков  · Иванчов (1-2)  · Петров (1)  · Каравелов (4)  · Данев (1-3)  · Петров (2)  · Д. Петков  · Станчов  · Гудев  · Малинов (1) Царство България (1908?1946) Малинов (2)  · Гешов  · Данев (4)  · Радославов (2-3)  · Малинов (3-4)  · Теодоров (1-2)  · Стамболийски (1-2)  · А. Цанков (1-2)  · Ляпчев (1-3)  · Малинов (5)  · Мушанов (1-3)  · Георгиев (1)  · Златев  · Тошев  · Кьосеиванов (1-4)  · Филов (1-2)  · Божилов  · Багрянов  · Муравиев  · Георгиев (2-3) Народна република България (1946?1990) Г. Димитров (1-2)  · Коларов (1-2)  · Червенков  · Югов (1-3)  · Живков (1-2)  · Тодоров (1-2)  · Филипов  · Атанасов  · Луканов (1-2) Република България (1990?понастоящем) Луканов  · Попов  · Ф. Димитров  · Беров  · Инджова  · Виденов  · Софиянски  · Костов  · Сакскобургготски  · Станишев  · Борисов (1)  · Райков  · Орешарски  · Близнашки  · Борисов (2)  · Герджиков  · Борисов (3)  · Янев (1-2)  · К. Петков  · Донев (1-2)  · Денков  · Главчев Курсивът показва временно назначение

Нормативен контрол CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat