Климент Бояджиев
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	4 -та пехотна дивизия Щаб на войската 1 -ва армия (1915 ? 1916)
Битки/войни	Люлебургаско-Бунархисарска операция Първа световна война Балканска война Междусъюзническа война Сръбско-българска война Балкански театър през Първата световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 юли 1861  г. Охрид , Османска империя
Дата и място на смърт	15 юли 1932  г. (71 г.) София , Царство България
Погребан	Централни софийски гробища , София , Република България
Климент Бояджиев в Общомедия

Климент Евтимов Бояджиев е български офицер ( генерал-лейтенант ). По време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия . През Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия . ^[1]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Климент Бояджиев е роден на 15 юли 1861 г. в Охрид , Османска империя . Произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се навремето в Охрид от Преспа . Учи в софийската гимназия. На 9 юли 1881 г. постъпва на военна служба, а на 30 август 1883 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище , произведен в чин подпоручик и е зачислен в Самоковска №4 пеша дружина , след което е ротен командир в 1 ^-ви пехотен софийски полк .

Сръбско-българска война (1885) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус .

След войната служи като ротен командир в 1 ^-ви пехотен софийски полк и 2 ^-ри пехотен струмски полк , от 1890 командва рота от а от 8 ^-и пехотен приморски полк , а от 1891 година учи в Торинската военна академия , която завършва през 1895 г. ^[2] След завръщането си в България Бояджиев е старши адютант в щаба в 5 ^-a пехотна дунавска дивизия (1895 ? 1897) и служи в 3 ^-та пехотна балканска дивизия . Служи като дружинен командир в 24 ^?и пехотен черноморски полк и началник на щаба на 4 ^?а пехотна преславска дивизия (1899).

На 25 февруари 1900 подполковник Бояджиев е назначен за командир на 8 ^-и пехотен приморски полк, на която длъжност е до 29 януари 1904. Под негово ръководство полкът е ангажиран в потушаването на избухналите след 5 март 1900 година Селски бунтове . ^[3] По това време Бояджиев изработва и първата релефна карта на България (1902). През следващите години е началник-щаб на 6 ^?а пехотна бдинска дивизия (1904 ? 1905), Трета пехотна балканска дивизия (1905 ? 1907) и 2 ^?ра военноинспекционна област (1907 ? 1910). ^[2] От 1910 г. Климент Бояджиев командва 4 ^?а пехотна преславска дивизия и на 4 септември 1910 е произведен в чин генерал-майор .

Балкански войни (1912 ? 1913) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Балканската война (1912 ? 1913) с дивизията си генерал Бояджиев се сражава в Тракийския военен театър при Гечкенли , Бунархисар , Люлебургаз т.е. в пробива на османския център в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция и в безуспешния щурм на Чаталджа (октомври ? ноември 1912 година). Пак при Чаталджа командва авангарда, който отразява турската контраофанзива през зимата на 1913 година. ^[4] След неуспеха при Чаталджа е назначен за началник на авангардните дивизии на съединените 1 ^?ва и 3 ^?а армия .

Във войната със съюзниците командва маневрената група в състава на 5 ^-а армия по направлението Кюстендил ? Скопие и атакува сърбите в района на Побит камък. Войските му нанасят няколко поражения на сърбите, превземайки връх Китка над река Пчиня (27 юни 1913). ^[5]

Като министър на войната (1913 ? 1914), началник на Трета военноинспекционна област (1914 ? 1915) и началник на Генералния щаб на армията (15 април ? 7 септември 1915) генерал Бояджиев реформира войската и повдига духа ? след поражението в Междусъюзническата война . ^[2] Подава оставка от щаба непосредствено преди включването на България в Първата световна война , несъгласен с условията на българо-германската военна конвенция . ^[6]

Синът му, поручик Никола Бояджиев, загива на 1 февруари (14 февруари нов стил) 1915 г. в атентата в софийското Градско казино .

Първа световна война (1915 ? 1918) [ редактиране | редактиране на кода ]

В операциите на Централните сили за разгром на Сърбия през есента на 1915 година генерал Бояджиев командва най-голямата българска групировка ? Първа армия , която настъпва по линията от устието на Тимок до Трън . В резултат на Нишката операция армията достигат до десния бряг на Южна Морава . На 23 октомври частите на 8 ^-а пехотна тунджанска дивизия влизат във военновременната столица на Сърбия ? Ниш . Войските на Бояджиев превземат и Зайчар , а по-късно Битоля и Охрид. На 18 декември 1915 г. като командващ на 1 ^-ва армия е награден с османския орден ? Лиякат “ със звезда за военни заслуги. ^[7] През август 1916 г. ръководи Леринската операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско , но след неуспеха ? подава оставка. През 1916 г. е награден с царския орден ?Св. Александър“ II степен с мечове по средата ^[8] . На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.

След излизането на България от Първата световна война през 1918 година, Климент Бояджиев заминава за Германия , опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. той е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа . Амнистиран е през 1924 г. ^[2]

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев умира на 15 юли 1932 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища . ^[9]

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

На генерал Климент Бояджиев е наречена улица в квартал ? Левски Г “ в София ( Карта ).

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Климент Бояджиев е женен и има 3 деца.

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (30 август 1883)
• Поручик (24 март 1886)
• Капитан (1888)
• Майор (1894)
• Подполковник (1899)
• Полковник (1903)
• Генерал-майор (4 септември 1910)
• Генерал-лейтенант (2 август 1915)

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

• Сребърен медал ? За участие в Сръбско-българската война 1885 “ (1885)
• Златен Кръст ?За Възшествието на Княз Фердинанд I в 1887 г.“ (1888)
• Княжески орден ? Св. Александър “ V степен (1888)
• Орден ? Свети Станислав “ II степен със звезда, Руска империя (1902)
• Орден ? За заслуга “ на военна лента
• Народен орден ? За военна заслуга “ IV степен
• Военен орден ? За храброст “ III степен, 2 клас
• ?Сребърен кръст с корона“ (1913)
• Орден ? Лиякат “ със звезда за военни заслуги, Османска империя (18 декември 1915)
• Военен орден ?За храброст“ II степен (1916)
• Царски орден ? Св. Александър “ II степен с мечове по средата (1916)
• Орден ? Стара планина “ I степен с мечове, посмъртно (2013 ) ^[10]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 100.
• Йотов, Петко , Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник . София, Издателство ?Св. Георги Победоносец“ , 1995.
• Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2 , с. 124.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Портал ? Македония “            Портал ? Военна история на България “