한국   대만   중국   일본 
Йосип Щросмайер ? Уикипедия Направо към съдържанието

Йосип Щросмайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосип Щросмайер
Католически епископ
Издигнат от Пий IX
Роден 4 февруари 1815  г.
Починал 8 април 1905  г. (90 г.)
Джаково , Хърватия
Националност хърватин
Йосип Щросмайер в Общомедия

Йосип Юрай Щросмайер (на хърватски : Josip Juraj Strossmayer или ?trosmajer ) е хърватски католически епископ , теолог и меценат , изтъкнат политически и обществен деятел.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Става доктор по философия (в Семинарията в Джаково , 1838), следва теология в Теологическия факултет, Будапеща (доктор по теология, Виена , 1842), преподава теология от 1840 г. в Семинарията в Дяково. През 1847 ? 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор ( Spiritualdirektor ) на Духовната академия Фринтанеум във Виена. Назначен е за рашки епископ в Джаково през 1849 г. ? утвърден през 1850 г. от папа Пий IX , а през 1851 г. става апостолски (папски) администратор на католиците в Сърбия . През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език ( глаголицата ).

Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя .

Епископ Щросмайер е сред основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874). Щросмайер е вдъхновен за създаването академията от подобни институции в Европа и сам прави големи материални дарения за нейното създаване. Към академията се обособява и картинна галерия, след като Щросмайер дарява богатата си лична сбирка. Създаването на модерен университет, който да отговаря на нуждите на времето, е стар проект на Щросмайер, за който той пледира още от средата на XIX век. Подобно на академията, епископът дарява големи суми и за основаването на университета. Създаването на тези две институции изиграва ключова роля в утвърждаването на град Загреб като особено значимо културно средище в регионален мащаб и главен град на хърватските земи [1] .

Известен е като голям благотворител ? за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на ? Monumenta Slavorum Meridionalium “ на Августин Тайнер ( Augustin Theiner ). Построява със собствени средства катедралата в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови за изданието на ? Български народни песни “ ? сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосип Щросмайер, за което Константин Миладинов му пише благодарствено писмо.

През 1860 г. е утвърден за член на Държавния съвет на Австрия като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на Православната и Католическата църкви и подкрепя униатското движение в част от българските земи през 1860 г.

Участва активно в Първия ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869?1870 г. Като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата догма за непогрешимостта на папата , в която вижда препятствие за разбирателството между католици и православни .

Епископ Йосип прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява Руско-турската освободителна война и по-късно се застъпва за Санстефанска България . Подпомага лечението на ранени български войници по време на Сръбско-българската война (1885), като изпраща на Българския червен кръст чрез министър-председателя Петко Каравелов 200 флоринта .

През 1881 г. по повод на енцикликата ?Grande munus“ (30 септември 1880) в чест на св. св. Кирил и Методий отслужва тържествена литургия на славянски език в римската базилика ? Сан Клементе “ и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.

Негов приятел е руският религиозен философ Владимир Соловьов (+ 1900), чест гост в дома му.

През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество ( БАН ). През 2005 г. сдружение ?Епископ Йосип Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в София , на ул. ?Йосип Щросмайер“. [2] На 3 септември 2012 г. за времето между 16.30 и 20.30 ч. паметникът е осквернен от неизвестни вандали. [3] Постаментът му е надраскан с надписи, които изразяват етническа и религиозна омраза. Надписите са написани със спрей неграмотно.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

На Йосиф Щросмайер е наречена улица в София ( Карта ).

Трудове [ редактиране | редактиране на кода ]

  • A. ?pitelak (Hrsg.), Reden, Vorschlage und Erklarungen auf dem Vatikanischen Konzil , Zagreb 1929
  • F. ?i?i? (Hrsg.), Korespondencija Ra?ki-?tosmajer , 4 t., Zagreb 1928-1931
  • F. ?i?i?, Josip Juraj ?trosmajer, Dokumenti i korespondencija , I, Zagreb 1933

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Vasilije đ. Kresti?, Biskup ?trosmajer u svetlu novih izvora , Zagreb 2002.
  • Kosta Milutinovi?, ?trosmajer i jugoslovensko pitanje . Novi Sad, 1976 (Institut za izu?avanje istorije Vojvodine. Monografije, 15).
  • Юринич, С. Йосиф-Юрай Щросмайер, СбНУ , XXII-XXIII, 1906-1907, 1-71.
  • Encyclopedic Dictionary of Religion , Philadelphia-Washington, D.C. 1979, p. 3403.
  • V. Soloviev, Lettre a Strossmayer, Agram, 9-21 sept. 1886) // Е.Л. Радлов (изд.), Письма В.С. Соловева , Петербург 1908, I, 183-190 [на немски: W. Solowjew, Una Sancta. Schriften zur Vereinigung der Kirchen und zur Grundlegung der universalen Theokratie, II (= W. Szylkarski, Hrsg., Deutsche Gesamtausgabe der Werke von Wladimir Solowjew, Freiburg 1954, III, 7-25)].
  • J. Urban, Korespondencja Solowjewa z Strossmayerem // Przeglad Powszechny , 1909, № 101.
  • Ф. Гривец, Владимир Соловев и епископ Щросмайер // Вера и родина (август-сентябрь), 1925.
  • Ch. Loiseau, La politique de Strossmayer // Le Monde Slave , NF, 4, 1927, № 1, 379-405.
  • W. Szylkarski, Solowjew und Strossmayer // Ostkirchliche Studien , 1, 1952, № 2.
  • E. Winter, Rußland und das Papsttum , Berlin 1961, II, 364 f., 382-390, 500-503.
  • А. Теодоров, Миладиновските песни и Щросмайер. ? Пер. списание , 1985, кн. XVI, 82-97.
  • Шишманов, Ив. Владика Щросмайер. Спомени от една лична среща. ? Български преглед , V, 1899, кн. 6, 77-78.
  • М. Арнаудов, Братя Миладинови. Живот и дейност . С., 1969, 211-229.
  • П. Хр. Петров и Ф. Шишич, Кореспонденция на българи с Щросмайер-Рачки. ? Изв. на Инст. за история . Т. 18, 1967, 247-288.
  • Братя Миладинови. Преписка . Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245.
  • Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София . С., 2009.
  • Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. Балкани , 4/2015, с. 42-50.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. Балкани , 4/2015, с. 42-50.
  2. ↑ Паметник на епископ Йосиф Щросмайер ще бъде изграден в София // Новинар, 14 юли 2005. Архивиран от оригинала на 2015-02-14. Посетен на 2020-10-19.
  3. ↑ Поругаха паметника на Йосип Щросмайер // bnews.bg, 4 септември 2012.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йосип_Щросмайер&oldid=12109893 “.