Илия Панайотов Димитриев
е
български
офицер
(
генерал-майор
).
Илия Димитриев е роден на 19 юли 1855 г. в Шумен. Син на Панайот и Дочина Димитриеви. Брат на Мария, съпруга на д-р Андрей Парушев и Елена Димитриева, съпруга на Петър Енчев. Първоначалното си образование Илия Димитриев получил в Шумен, а в 1873 г. заминал в Цариград, където завършил Роберт колеж. През 1879 г. завършва Софийското военно училище и на 10 май е произведен в чин
прапоршчик
. На 1 ноември е преименуван в
подпоручик
. През 1880 г. като подпоручик от
Артилерийския полк
е изпратен за обучение в Николаевската академия на генералния щаб, която завършва през 1883 г.. След завръщането си в София сключил брак с Пенка Рачева, приятелка на сестра му Елена. Пенка Рачева е била също възпитаничка на Американския девически колеж. Тяхна дъщеря е Василка Димитриева, възпитаничка в Американския девически колеж.
През
Сръбско-българска война
(1885) е началник-щаб на конния ескадрон, който е в състава на
Търново-Сейменския отряд
от Източния (Задбалкански) корпус. Служи в 1
-ви
артилерийски полк. По-късно е началник-щаб на
5
-а
бригада
и на
4
-та
бригада
. Илия Димитриев през 1891 г. е бил първият Военен аташе на Княжество България в Сръбската столица Белград, като на 16 ноември 1891 г. е прикомандирован към Военното министерство да изпълнява длъжността началник на строевото отделение
[1]
. На 14 февруари 1892 г. докато служи като временно завеждащ учебното бюро е награден с Висшочайша благодарност ?за усърдна и примерна служба“
[2]
.
През 1910 г. е уволнен от служба. Инициатор за създаването на вестник ?
Военни известия
“. На серия от фотографии публикувани на сайта на ?Фото архив“ ген. Илия Димитриев присъства, като на някои от фотографиите с молив е отбелязано ? ген. Илия Димитриев Швабата. Държавен архив, София, на името на Илия Димитриев е фонд: Ф. 735, 63 док; 1883...1885 г.; 1 инв. оп.; пост. 1950 ? 1951; бълг. и рус. ез. Дейността на фондообразователя като
военен
е представена от група бележки и разписки, съдържащи сведения за участието му в Сръбско-Българската война 1885 г. (движение на войскови части по посока Цариброд-Пирот, изпращане на конни ескадрони по посока Княжевац, Ниш, Лесковац, военни маневри и пр.)
Запазени са няколко
ръкописа
на Илия Димитриев
- ?Общ обзор на театъра на военните действия предполагаем в Североизточната част на Княжеството“
- ?Изследване на долината на р. Голяма Камчия“
- ?Укрепване на Разградската позиция“
- ?Укрепване на Шуменската позиция“
- ?Укрепване на Добричката позиция“
- ?Изследване на шосетата в театъра на военните действия“
- ?Историческая задача по оборонь Балканского хребета“, Ст. Петербург, 1883 г.*
Генерал-майор Илия Димитриев умира на 14 юли 1932 г. в София.
- Висшочайша благодарност (14 февруари 1892)
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 248.
Недев
,
С.
,
Командването на българската войска през войните за национално обединение
, София, 1993, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“, стр. 99