한국   대만   중국   일본 
Илия Димитриев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Илия Димитриев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Димитриев
български генерал
Прякор Швабата
Битки/войни Сръбско-българска война
Образование Робърт колеж
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
15 юли 1932  г. (76 г.)
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев , Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров , Иванов, неизвестна, Христо Бракалов . Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев , неизвестна, Иван Каранджулов , неизвестна, Иван Гешев , неизвестен, Кириак Провадалиев . Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн , неизвестна, Петко Горбанов , неизвестна, Александър Люцканов . Пети ред (седнали): Никола Пулев , Иван Бацов , неизвестен.

Илия Панайотов Димитриев е български офицер ( генерал-майор ).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Илия Димитриев е роден на 19 юли 1855 г. в Шумен. Син на Панайот и Дочина Димитриеви. Брат на Мария, съпруга на д-р Андрей Парушев и Елена Димитриева, съпруга на Петър Енчев. Първоначалното си образование Илия Димитриев получил в Шумен, а в 1873 г. заминал в Цариград, където завършил Роберт колеж. През 1879 г. завършва Софийското военно училище и на 10 май е произведен в чин прапоршчик . На 1 ноември е преименуван в подпоручик . През 1880 г. като подпоручик от Артилерийския полк е изпратен за обучение в Николаевската академия на генералния щаб, която завършва през 1883 г.. След завръщането си в София сключил брак с Пенка Рачева, приятелка на сестра му Елена. Пенка Рачева е била също възпитаничка на Американския девически колеж. Тяхна дъщеря е Василка Димитриева, възпитаничка в Американския девически колеж.

Сръбско-българска война (1885) [ редактиране | редактиране на кода ]

През Сръбско-българска война (1885) е началник-щаб на конния ескадрон, който е в състава на Търново-Сейменския отряд от Източния (Задбалкански) корпус. Служи в 1 -ви артилерийски полк. По-късно е началник-щаб на 5 бригада и на 4 -та бригада . Илия Димитриев през 1891 г. е бил първият Военен аташе на Княжество България в Сръбската столица Белград, като на 16 ноември 1891 г. е прикомандирован към Военното министерство да изпълнява длъжността началник на строевото отделение [1] . На 14 февруари 1892 г. докато служи като временно завеждащ учебното бюро е награден с Висшочайша благодарност ?за усърдна и примерна служба“ [2] .

През 1910 г. е уволнен от служба. Инициатор за създаването на вестник ? Военни известия “. На серия от фотографии публикувани на сайта на ?Фото архив“ ген. Илия Димитриев присъства, като на някои от фотографиите с молив е отбелязано ? ген. Илия Димитриев Швабата. Държавен архив, София, на името на Илия Димитриев е фонд: Ф. 735, 63 док; 1883...1885 г.; 1 инв. оп.; пост. 1950 ? 1951; бълг. и рус. ез. Дейността на фондообразователя като военен е представена от група бележки и разписки, съдържащи сведения за участието му в Сръбско-Българската война 1885 г. (движение на войскови части по посока Цариброд-Пирот, изпращане на конни ескадрони по посока Княжевац, Ниш, Лесковац, военни маневри и пр.)

Запазени са няколко ръкописа на Илия Димитриев

  • ?Общ обзор на театъра на военните действия предполагаем в Североизточната част на Княжеството“
  • ?Изследване на долината на р. Голяма Камчия“
  • ?Укрепване на Разградската позиция“
  • ?Укрепване на Шуменската позиция“
  • ?Укрепване на Добричката позиция“
  • ?Изследване на шосетата в театъра на военните действия“
  • ?Историческая задача по оборонь Балканского хребета“, Ст. Петербург, 1883 г.*

Генерал-майор Илия Димитриев умира на 14 юли 1932 г. в София.

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Висшочайша благодарност (14 февруари 1892)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Държавен вестник, бр. 265 от 1891 г., с. 4
  2. ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 47, 29.02.1892

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 248.

Недев , С. , Командването на българската войска през войните за национално обединение , София, 1993, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“, стр. 99