Иван Христов Марков е български офицер, генерал-лейтенант , офицер от Балканската (1912 ? 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на картечен ескадрон от 3-ти конен полк през Първата световна война (1915 ? 1918), командващ 2-ра армия по време на Втората световна война (1941 ? 1945).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Иван Марков е роден на 7 ноември 1889 г. в Севлиево . През 1909 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, като на 22 септември 1909 г. е произведен в чин подпоручик , а впоследствие и Генералщабна академия. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин поручик . Взема участие в Балканската (1912 ? 1913) и Междусъюзническата война (1913). По време на Първата световна война (1915 ? 1918) е командир на картечен ескадрон от 3-ти конен полк , като на 30 май 1916 г. е произведен в чин ротмистър .

След войната на 1 април 1919 е произведен в чин майор и служи в 4-ти жандармерийски конен полк. На 6 май 1923 е произведен в чин подполковник . През 1928 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра конна дивизия , след което от 1929 г. до 1930 г. е командир на 3-ти конен полк ^[1] . През 1930 г. поема командването на 1-ви конен полк ^[2] , на 15 май 1930 г. е произведен в чин полковник , а от 1931 г. е началник на отделение в Щаба на войската ^[3] .

През 1934 г. полковник Иван Марков е назначен за е военен аташе в Белград и Прага ^[4] , след което от 1936 г. е поема командването на 2-ра бърза дивизия ^[5] . На 6 май 1937 г. е произведен в чин генерал-майор , през 1938 г. става началник на 4-та военноинспекционна област ^[6] , на 6 май 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и от 1941 г. поема командването на 2-ра армия ^[7] . Излиза в запас през 1943 г. ^[8]

Генерал-лейтенат Иван Марков е женен и има едно дете.

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (22 септември 1909)
• Поручик (22 септември 1912)
• Ротмистър (30 май 1916)
• Майор (1 април 1919)
• Подполковник (6 май 1923)
• Полковник (15 май 1930)
• Генерал-майор (6 май 1937)
• Генерал-лейтенант (6 май 1940)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 226, 227.

• Портал ?Военна история на България“