Пагонът на генерал Иван Колев
Иван Колев Колев
е
български
офицер
,
генерал-лейтенант
известен още като
Бащата на българската конница
.
Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село
Бановка
, създадено от български преселници от
Тракия
и разположено на 25 км източно от
Болград
. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в
Болградската гимназия
, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.
През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в
Софийския окръжен съд
. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.
На 2 ноември се обявява
Сръбско-българската война
(
1885
) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в
Ученическия легион
.
На 14 януари 1886 г. постъпва във
Военното училище
в
София
. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява
?Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа ? ще се уволня!“
. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин
подпоручик
и зачислен като взводен командир в
Трети конен полк
в
Пловдив
.
[1]
На 18 май 1890 г. е произведен в чин
поручик
и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във
военната академия
в
Торино
, която завършва през 1894 година.
На 2 август 1894 г. е произведен в чин
ротмистър
и вече завършил академията, още същия месец се завръща в
България
. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от
4
-ти
конен полк
.
[1]
Завършва генерал-щабна академия в Италия,
[2]
назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в
Кавалерийската инспекция
, като на 14 февруари 1900 е произведен в чин
майор
, след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на
Лейбгвардейския ескадрон
(реорганизиран през 1904 г. в полк).
[1]
На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин
подполковник
и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция.
[1]
През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в
Седми улански полк
в
Пардубиц
,
[3]
откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин
полковник
, и назначен за командир на
Лейбгвардейския конен полк
, на която длъжност остава до началото на Балканската война.
В началото на
Балканската война
(1912 ? 1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1
-ва
резервна армия, а от 21 май ? за началник на щаба на
5
-а
отделна армия
.
[1]
През
Междусъюзническата война
(1913) продължава да заема длъжността началник-щаб на 5
-а
армия.
След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на
10
-а
пехотна беломорска дивизия
, а на 2 август 1915 г. е произведен в чин
генерал-майор
.
[1]
По време на
Първата световна война
(1915 ? 1918) генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на
1
-ва
конна дивизия
, като от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в
Добруджа
по време на Първата световна война при
Куртбунар
,
Кочмар
,
Карапелит
,
Добрич
,
Топрахисар
,
Текиргьол
,
Кюстенджа
,
Черна вода
и
Мачин
, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници ? румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин
генерал-майор
.
Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:
?
|
Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но
какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!
|
“
|
На
30 септември
1916
г. е награден с германски железен кръст ?За храброст“, лично от германския
фелдмаршал
Аугуст фон Макензен
? главнокомандващ войските на
Балканите
.
[4]
. При награждаването, главнокомандващият изтъква: ?Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!“
На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена.
[1]
На 28 юли 1917 г. е произведен в чин
генерал-лейтенант
. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на
29 юли
1917
г. във
Виена
,
Австрия
. На 7 август 1917 тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани до гроба на
генерал Жостов
след церемониал в
съборната черква ?Св. Неделя"
.
Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с
кайзер
Фридрих Велики
, който също е бил известен кавалерист.
В негова чест в град
Добрич
е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при
БАН
акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев.
Две български села са наречени в негова чест:
Генерал Колево (Област Варна)
и
Генерал Колево (Област Добрич)
. На него е наречена и улица в квартал ?
Кръстова вада
“ в
София
(
Карта
).
На Иван Колев е посветено стихотворението на
Иван Вазов
?Добруджанската конница“.
- Орден ?
За храброст
“ II и III степен ? 1-ви и 2-ри клас
- Орден ?
Св. Александър
“ III степен с мечове по средата
- Орден ?
За военна заслуга
“ IV степен и V степен с корона
- Орден ?
За заслуга
“ на обикновена лента
- Бронзов медал за 1885 година
- Знак за 10 годишна служба
- Знак за 20 годишна служба
- Кръст за Независимостта
- Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола
- Германски орден ?
Железен кръст
“ I и II степен
- Руски орден ?Св. Станислав“ II степен
- Италиански орден ?Италианска корона“ IV степен
- Румънски орден ?Румънска корона“ III степен
- Сръбски орден ?Белий Орел“ III степен
- Турски орден ?Железен полумесец“
- Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
Йотов, Петко
, Добрев, Ангел, Миленов, Благой.
Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник
. София,
Издателство ?Св. Георги Победоносец“
, 1995.
- ↑
Добруджа
? вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България ? Бабадаг, брой 16 от 01 август 1917, стр.1
- ↑
Добруджа
? вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България ? Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.3
- ↑
Военноисторически сборник, 2005, бр.1 ISSN 0204 ? 4080 ?
Недев, С.
Генерал Иван Колев
- Билярски
,
Ц.
,
Генерал-лейтенант Иван Колев ? добруджанския герой (сборник)
I и II том, София, 2008, Издателство ?Анико“
- Пеев
,
П.
,
Генерал-лейтенант Иван Колев
, София, 1943, Библиотека прослава, Година 1, Книга 1
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 118.
- Йотов, Петко
, Добрев, Ангел, Миленов, Благой.
Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник
. София,
Издателство ?Св. Георги Победоносец“
, 1995.