Иван Колев
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1885  ? 1917
Служи на	България
Командвания	Лейбгвардейски конен полк ( 1908  ? 1912 ) Трета българска армия (1912) Пета българска армия ( 1913 ) Първа конна бригада (1913) Първа Кавалерийска дивизия ( ПСВ )
Битки/войни	Освобождаването на Куртбунар , Кочмар , Карапелит , Добрич , Топрахисар , Текиргьол , Кюстенджа , Черна вода и Мачин през Първата световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 септември 1863  г. Бановка , Бесарабия
Дата и място на смърт	29 юли 1917  г. (53 г.) Виена , Австрия
Подпис	Ivan Kolev Signature (vectorized).svg
Иван Колев в Общомедия

Иван Колев Колев е български офицер , генерал-лейтенант известен още като Бащата на българската конница .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка , създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км източно от Болград . Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия , учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд . След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.

Сръбско-българска война (1885) [ редактиране | редактиране на кода ]

На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война ( 1885 ) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион .

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София . Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява ?Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа ? ще се уволня!“ . На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен като взводен командир в Трети конен полк в Пловдив . ^[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във военната академия в Торино , която завършва през 1894 година.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България . През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от 4 ^-ти конен полк . ^[1] Завършва генерал-щабна академия в Италия, ^[2] назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в Кавалерийската инспекция , като на 14 февруари 1900 е произведен в чин майор , след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (реорганизиран през 1904 г. в полк). ^[1] На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция. ^[1]

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц , ^[3] откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник , и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк , на която длъжност остава до началото на Балканската война.

Балкански войни (1912 ? 1913) [ редактиране | редактиране на кода ]

В началото на Балканската война (1912 ? 1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1 ^-ва резервна армия, а от 21 май ? за началник на щаба на 5 ^-а отделна армия . ^[1] През Междусъюзническата война (1913) продължава да заема длъжността началник-щаб на 5 ^-а армия.

След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на 10 ^-а пехотна беломорска дивизия , а на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор . ^[1]

Първа световна война (1915 ? 1917) [ редактиране | редактиране на кода ]

По време на Първата световна война (1915 ? 1918) генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на 1 ^-ва конна дивизия , като от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар , Кочмар , Карапелит , Добрич , Топрахисар , Текиргьол , Кюстенджа , Черна вода и Мачин , пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници ? румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор .

Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст ?За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен  ? главнокомандващ войските на Балканите . ^[4] . При награждаването, главнокомандващият изтъква: ?Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!“

На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена. ^[1] На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант . Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена , Австрия . На 7 август 1917 тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани до гроба на генерал Жостов след церемониал в съборната черква ?Св. Неделя" .

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики , който също е бил известен кавалерист.

В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при БАН акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев.

Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич) . На него е наречена и улица в квартал ? Кръстова вада “ в София ( Карта ).

На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов ?Добруджанската конница“.

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (14 февруари 1900)
• Подполковник (14 февруари 1904)
• Полковник (15 октомври 1908)
• Генерал-майор (2 август 1915)
• Генерал-лейтенант (28 юли 1917)

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

• Орден ? За храброст “ II и III степен ? 1-ви и 2-ри клас
• Орден ? Св. Александър “ III степен с мечове по средата
• Орден ? За военна заслуга “ IV степен и V степен с корона
• Орден ? За заслуга “ на обикновена лента
• Бронзов медал за 1885 година
• Знак за 10 годишна служба
• Знак за 20 годишна служба
• Кръст за Независимостта
• Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола
• Германски орден ? Железен кръст “ I и II степен
• Руски орден ?Св. Станислав“ II степен
• Италиански орден ?Италианска корона“ IV степен
• Румънски орден ?Румънска корона“ III степен
• Сръбски орден ?Белий Орел“ III степен
• Турски орден ?Железен полумесец“
• Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Генерал Иван Колев ? бащата на българската конница (видео)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Билярски , Ц. , Генерал-лейтенант Иван Колев ? добруджанския герой (сборник) I и II том, София, 2008, Издателство ?Анико“
• Пеев , П. , Генерал-лейтенант Иван Колев , София, 1943, Библиотека прослава, Година 1, Книга 1
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 118.
• Йотов, Петко , Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 ? 1918): Кратък енциклопедичен справочник . София, Издателство ?Св. Георги Победоносец“ , 1995.