Иван Вълков Вълков
е
български офицер
(
генерал от пехотата
) и
политик
. Дългогодишен председател на
Военния съюз
, той участва активно в
Деветоюнския преврат
и заема поста
министър на войната
през 1923 ? 1929 година.
Иван Вълков е роден на 19 януари (31 януари нов стил) 1875 година в град
Казанлък
в семейството на търговеца на коне Вълко Юрдеков. Дядо му ? Петко Юрдекът е преселник от
Македония
. На 14 януари 1896 година завършва
Военното училище
в
София
(17
-и
випуск), като е 4
-ти
по успех от 104 виускници и е произведен в чин
подпоручик
. Служи в
6-и артилерийски полк
. По-късно след като спечелва конкурс на Министерството на войната следва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1900 ? 1904), след като завършва с отличен успех от Министерството на войната му е препоръчано да следва в
Николаевската генералщабна академия
в
Санкт Петербург
(1904 ? 1907). През 1907 е прикомандирован към Николаевската главна обсерватория в Пулково, Русия за практически занятия по астрономия и геодезия (1907 ? 1909).
[1]
[2]
В Санкт Петербург се запознава с Лидия Зудилина, дъщеря на Капитон Зудилин ? преподавател по естествени науки, за която по-късно се жени. След завършването на академията се завръща в България и преподава геодезия във Военното училище и
Военната академия
.
[3]
При мобилизацията за
Балканската война
майор Вълков е зачислен в щаба на
Втора армия
и участва в
обсадата на Одрин
като началник-щаб на Източния сектор.
[2]
Разработва инструкцията за водене на артилерийски огън, което частите на 2-ра Българска армия безупречно демонстрират при атаката на крепостта на 11 ? 13 март 1913 година. Подробно описва действията в Източния сектор по време на Одринската операция в издадената от него през 1914 година книга.
След Балканските войни Вълков преподава във Военното училище. През
Първата световна война
е началник на оперативно отделение в щаба на
Втора армия
(1915 ? 1916), командва
44
-ти
пехотен полк
(1916 ? 1917) и е началник-щаб на
7
-а
пехотна дивизия
и
10
-а
пехотна дивизия
(1917 ? 1918).
[2]
След войните Иван Вълков е директор на Картографския институт. Той е един от основателите на
Военния съюз
през 1919 година и негов председател от 1920 до 1928 година. Активен участник в
Деветоюнския преврат
през 1923, след него Иван Вълков става военен министър и е произведен в
генерал-майор
.
[2]
Член е на т.нар. ?Конвент“, неофициално наименование на ръководството на Военния съюз, който извършва преврата от 9 юни 1923 г. и има голяма роля в управлението на страната от
първото правителство на Демократическия сговор
.
[4]
Под негово ръководство се провеждат масовите репресии срещу левицата, последвали
Септемврийското въстание
(1923) и
атентата в църквата Света Неделя
(1925).
[2]
По време на
атентата
на 16 април 1925 година той е тежко ранен в главата и едва оцелява по чудо. Според поета
Бойко Ламбовски
, именно ген. Вълков издава тайна заповед, която гласи:
?Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните комитети на правителствената партия, за да съгласуват средствата за борба срещу синдикатите на селяните и срещу комунистите.
Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи ? интелигенцията...“
[5]
Сред жертвите са
Гео Милев
,
Сергей Румянцев
,
Йосиф Хербст
и други. През 1925 година по негова инициатива Народното събрание приема закона за подпомагане на пострадалите от войните. През октомври 1925 година, при нахлуването на гръцките войски в района на
Петрич
(т. нар.
Петрички инцидент
), ген. Вълков предприема не военни, а дипломатически действия за възстановяване на статуквото. В периода 1925 ? 1927 година премества Военната фабрика в родния Казанлък и по този начин създава основите на бъдещия
военнопромишлен комплекс ?Арсенал“
. През втората половина на 1920-те години Иван Вълков е обвиняван в покровителстване на крилото на
Иван Михайлов
при разрастващите се кървави междуособици във
Вътрешната македонска революционна организация
. Твърди се, че с негово съдействие михайловистите са създали държава в държавата в
Пиринска Македония
. В същото време Вълков се ползва със силната подкрепа на цар
Борис III
, който на няколко пъти осуетява опитите за изваждането му от кабинета.
На 27 декември 1927 година генерал-лейтенант Иван Вълков издава прословутата поверителна заповед № 226, съгласно която се извършва реорганизация на българската войска. Военните сили на царството са разгърнати в 24 пехотни, 12 артилерийски, 10 конни и 4 инженерни полка, възстановени са военно-инспекционните области и дивизионната организация на войската. Реорганизация е направена и във Флота ? възстановени са наименованията Щаб на Флота, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия и Морско военно училище. Извършва се тайно въоръжаване на войската с укритото оръжие и постепенно се възвръща наборната военна служба.
[6]
През 1928 година Иван Вълков е произведен в
генерал от пехотата
.
[2]
Той обявява разпускането на Военния съюз, силно компрометиран политически и практически разпаднал се, поради вътрешни разногласия.
[2]
Междувременно външният натиск за отстраняването на Вълков се засилва и по време на преговорите за сключване на Стабилизационен заем премиерът
Андрей Ляпчев
се съгласява да го извади от правителството.
През 1929 г. е награден с
орден ?Св. Александър“
I степен.
[7]
През януари същата година Иван Вълков е назначен за пълномощен министър в
Рим
,
Италия
и остава на този пост до 1934 година.
[2]
През този период той играе активна роля в преговорите за сключване на брак между цар Борис III и принцеса
Джована Савойска
, дъщеря на крал
Виктор Емануил III
. През 1934 година Иван Вълков се уволнява от армията и се оттегля от обществения живот.
[2]
[8]
По-късно е върнат на служба и отново уволнен през 1937 г.
[9]
През 1940 година се кандидатира за депутат в родния Казанлък, но губи изборите.
След
преврата
на 9 септември 1944 година ген. Вълков се укрива за известно време. На 17 юни 1946 година е арестуван в Пловдив и прекарва няколко месеца в килиите на Държавна сигурност. Със заповед от 4 февруари 1947, считано от 28 ноември 1946 е въдворен за 6 месеца в ТВО ?Поручик Геново“ (лагера ?Заград“). На 2 декември пристига в лагера, където е изолиран за 3 месеца, заедно с дееца на ВМРО
Стоян Бояджиев
. Със заповед № 1772 от 15 май 1948 е превъдворен в лагера ?Ножарово“, а през юли 1949 е прехвърлен в района на ?Белене“. По-късно със заповед № 618 от 25 декември 1950 е превъдворен за 12 месеца в ТВО ?Белене“. С нова заповед от 30 юли 1952 е превъдворен за срок от 7 години.
[10]
През декември 1953 е образувано следствено дело, ръководено от
Иван Охридски
,
[11]
и на 2 декември генерал Вълков е преместен в ареста на Софийския затвор. През следващата година е образуван процес, във връзка с репресиите през 1923 и 1925 година. С присъда №285 от 2 септември 1954 Върховният съд го осъжда на смърт чрез разстрел, а с решение № 285 от същата година Президиумът на Народното събрание заменя присъдата с 20-годишен затвор. По това време генерал Вълков е на 79 години. Изпратен е в
Пазарджишкия затвор
, където е в една килия заедно с генерал
Кирил Станчев
, генерал
Димитър Мустаков
, полковник
Стилян Тошев
и подполковник
Цветан Димитров
. През 1960 е прехвърлен в затвора в Стара Загора.
[12]
Генерал от пехотата Иван Вълков умира на 20 април 1962 година в затвора в
Стара Загора
.
[2]
Погребан е в Старозагорските гробища. През 1970 година е препогребан в Централните Софийски гробища.
Иван Вълков е женен и има 1 дете.
- Военен орден ?
За храброст
“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
- Княжески орден ?
Св. Александър
“ III степен и IV степен с мечове по средата
- Княжески орден ?Св. Александър“ I степен без мечове (1926)
- Народен орден ?
За военна заслуга
“ I и II степен
- Орден ?Св. Станислав“ III степен, Руска империя
- Орден ?
Железен кръст
“ I и II степен, Германска империя
- Орден ?Желязна корона“ III степен, Австро-Унгария
- Орден ?Кръст за военни заслуги“ III степен, Австро-Унгария
- Орден ?Железен полумесец“, Османска империя
- ?Военна топография“
(1911)
- ?Военно-топографски бележки“
(1911)
- ?Източният сектор при блокадата и атаката на Одринската крепост 1912 ? 1913 г.“
(1913)
- ?Военна топография. Ръководство за съкратен курс на Военното училище и ШЗО“
(1917)
- ↑
Гърков, А., стр. 9 ? 18
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
и
к
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999.
ISBN 978-954-430-603-8
/
ISBN 978-954-509-191-9
. с. 98 ? 99.
- ↑
Гърков, А., стр. 18 ? 19, 24
- ↑
Цанков Ал., Моето време-мемоари, изд. ?Прозорец“, С., 2003
- ↑
Ламбовски, Бойко
.
Тези вредни евреи
// segabg.com. Сега, 2009. Посетен на 3 януари 2013.
- ↑
Гърков, А., стр. 104
- ↑
ЦДА, ф. 3K, оп. 2, а.е. 123, л. 52
- ↑
Царска заповед № 39 от 1934 г.
- ↑
Царска заповед № 42 от 1937 г.
- ↑
Гърков, А., стр. 139 ? 142
- ↑
Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София,
Институт за изследване на близкото минало
, 2015.
ISBN 978-954-28-1937-0
. с. 374.
- ↑
Гърков, А., стр. 143 ? 145
- Гърков, А., ?Генералът от пехотата Иван Вълков ? Живот, личност, дело“, София, 1997
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 ? 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната ?Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 153.
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Курсивът
показва временно назначение
|
|
|