Жозеф Фуше, херцог Отрантски
(на
френски
:
Joseph Fouche, duc d'Otrante
) е френски политик и държавник. Началник на
тайната полиция
на
френската империя
, възстановена след
Великата френска революция
. Най-доверено лице на
Наполеон Бонапарт
. Жозеф Фуше въвежда в полицейската практика
досиетата
.
Духовното си образование получава в Париж в конгрегацията на ораторианците, след което постъпва на работа в конгрегацията и е професор в различни учебни заведения по
математика
и
философия
. Въпреки принадлежността му към религиозни ордени, той постоянно и с голямо задоволство се подиграва с
религията
, излагайки на показ своя неприкрит
атеизъм
, особено след като започва френската революция.
Революцията го заварва като преподавател в колеж в Нант. След избухването ?, той напуска колежа и става адвокат, включвайки се като член и горещ привърженик на екстремните радикални революционни
якобински клубове
. През 1792 г. е избран за член на
Конвента
, където се присъединява към Партията на
монтанярите
. Гласува за изпращането на
Луи XVI
на
гилотината
, апелирайки към народа за това и против отлагане изпълнението на смъртната присъда. Като виден революционен деятел, Фуше бидейки изпратен в
Прованса
забранява всякакви църковни прояви, включително и погребенията, задължавайки всички те да бъдат с чисто граждански характер. На мястото на гробните кръстове заповядва да се поставят статуи с надпис: ?Смъртта е един вечен сън“.
През октомври 1793 г. заедно с Коло Дербуа е изпратен до Лион за възстановяване на спокойствието след избухналото там федералистко въстание. Въстанието е кърваво потушено. Завръща се в Париж малко преди изпълнението на смъртната присъда на
Дантон
и е избран за председател на Якобинския клуб.
Неочаквано за всички, Фуше се обявява против крайностите на революционния терор, осъждайки идеите на
Робеспиер
. Благодарение и на Фуше, намалява влиянието на крайните якобинци сред френското общество, което позволява на Фуше да се разправи с Робеспиер, който завършва земния си път на гилотината.
След преврата на 9-и термидор Фуше отново неочаквано за мнозина преминава в редиците на умерените, като през август 1795 г. е арестуван като терорист, но
амнистията
от 4 брюмер, т.е. в Четвъртата година по ?новото революционно“ летоброене (заменило
Григорианския календар
) го освобождава от отговорност за дейността му по времето на Великата френска революция.
Нормативен контрол
 | |
|---|
|