한국   대만   중국   일본 
Жозеф Фуше ? Уикипедия Направо към съдържанието

Жозеф Фуше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жозеф Фуше
френски политик
Роден
Пелерен, Франция
Починал
Погребан Франция

Религия атеизъм
Политика
Партия Жирондисти
Якобинци
Семейство
Подпис
Жозеф Фуше в Общомедия

Жозеф Фуше, херцог Отрантски (на френски : Joseph Fouche, duc d'Otrante ) е френски политик и държавник. Началник на тайната полиция на френската империя , възстановена след Великата френска революция . Най-доверено лице на Наполеон Бонапарт . Жозеф Фуше въвежда в полицейската практика досиетата .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Духовното си образование получава в Париж в конгрегацията на ораторианците, след което постъпва на работа в конгрегацията и е професор в различни учебни заведения по математика и философия . Въпреки принадлежността му към религиозни ордени, той постоянно и с голямо задоволство се подиграва с религията , излагайки на показ своя неприкрит атеизъм , особено след като започва френската революция.

Революцията го заварва като преподавател в колеж в Нант. След избухването ?, той напуска колежа и става адвокат, включвайки се като член и горещ привърженик на екстремните радикални революционни якобински клубове . През 1792 г. е избран за член на Конвента , където се присъединява към Партията на монтанярите . Гласува за изпращането на Луи XVI на гилотината , апелирайки към народа за това и против отлагане изпълнението на смъртната присъда. Като виден революционен деятел, Фуше бидейки изпратен в Прованса забранява всякакви църковни прояви, включително и погребенията, задължавайки всички те да бъдат с чисто граждански характер. На мястото на гробните кръстове заповядва да се поставят статуи с надпис: ?Смъртта е един вечен сън“.

През октомври 1793 г. заедно с Коло Дербуа е изпратен до Лион за възстановяване на спокойствието след избухналото там федералистко въстание. Въстанието е кърваво потушено. Завръща се в Париж малко преди изпълнението на смъртната присъда на Дантон и е избран за председател на Якобинския клуб.

Неочаквано за всички, Фуше се обявява против крайностите на революционния терор, осъждайки идеите на Робеспиер . Благодарение и на Фуше, намалява влиянието на крайните якобинци сред френското общество, което позволява на Фуше да се разправи с Робеспиер, който завършва земния си път на гилотината.

След преврата на 9-и термидор Фуше отново неочаквано за мнозина преминава в редиците на умерените, като през август 1795 г. е арестуван като терорист, но амнистията от 4 брюмер, т.е. в Четвъртата година по ?новото революционно“ летоброене (заменило Григорианския календар ) го освобождава от отговорност за дейността му по времето на Великата френска революция.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]